90% от стоките през Капитан Андреево отиват в ЕС и никой не се е оплакал от занижен контрол
Над 90% от товарите, преминаващи през „ Капитан Андреево “ отиват в Европейски Съюз и никой не се е оплакал от занижен надзор, разяснява пред " Гласове " доктор Христо Вълчанов, изпълнителен шеф на Българската организация по сигурност на храните /БАБХ/. По думите му нито България, нито различен страна би разрешила безотговорно храни от трети страни да се продават в комерсиалната мрежа. В Европейски Съюз всяка стока се ревизира преди да влезе в питателните магазини и вериги. Експертът отхвърля опорката на Политическа партия, че българските деца се тровят с храни, които минават през " Капитан Андреево ". Ето и цялото изявление на Явор Дачков за glasove.com.
Политическа партия трансфораха фитосанитарния надзор на “Капитан Андреево ” в съществена тематика за изборите през октомври. Основната им теза бе “Мафията държеше контрола на границата ". Вярно ли е, че преди Кирил Петков и Асен Василев да поемат контрола върху фитосанитарния надзор, българите и българските деца са тровени с храни, които са минавали гладко през турско-българската граница? Кирил Петков и Асен Василев даже показаха това като една от аргументите за високата смъртност на българите.
Определено погрешно изказване. Контролът върху храните, които се вкарват България, респективно на територията на Европейски Съюз от трети страни, е доста непоколебим и е предмет на огромен размер нормативни актове – национални и общо използвани в Европейски Съюз. Това е по този начин, тъй като третите страни не са задължени да съблюдават наредбите на нормативната уредби на общността при преработката и производството на храните, само че в това време е неприемливо да внасят в страните от съюза храни, чиято сигурност не е потвърдена.
Механизмите, по които се подсигурява тя, са разказани в законодателството. Обединява ги това, че контролът върху използването им е на всяка страна членка. В България това е БАБХ. Контрол има и той се ползва в цялата общественост.
Показателен, че изказванието е погрешно, е фактът, че през всички минали години българската страна не е осведомена от европейските ни сътрудници за пропуски в извършения надзор.
Голяма част от тези храни отиват в огромни обекти за търговия с цени на дребно в Европа, които имат свои лични контролни механизми – правят проучвания в самостоятелни лаборатории за лична сметка. Смятам, че в случай че имаше пропуски при контрола в България, безусловно щяхме да бъдем известени, освен това публично – щяха да ни бъдат изискани групови ограничения.
Нека създадем едно конкретизиране. Колко от стоките, които влизат през границата ни остават в България и какъв брой минават в пренос за Европейски Съюз?
Над 92% - 93% отиват към Европейския съюз. Останалите остават в нашата страна.
Тоест всички тези артикули отиват в Европейски Съюз и в случай че имаше някакъв проблем, щеше незабавно да има реакция?
Да, Разбира се.
Значи в случай че българските деца са тровени, със същия триумф са тровени немските, френските, италианските и всички деца от Европейски Съюз?
Точно по този начин. Над 90% от товарите, преминаващи през „ Капитан Андреево “, отпътуват непосредствено за страните членки на Европейски Съюз. Нито България, нито различен страна би разрешила безотговорно храни от трети страни да се продават в комерсиалната мрежа.
Добре, правилно ли е, че страната е отсъствала от контрола на импорт на „ Капитан Андреево “ и „ Промяната “ като в профил една компания, се сподели: „ Ето страната върна контрола “?
Българската организация по сигурност на храните постоянно е изпълнявала уговорките си, произлизащи от директно използваното европейско и национално законодателство във връзка с вноса на храни от трети страни. Официалният надзор на граничните контролни пунктове се реализира от публични ветеринарни лекари, публични фитосанитарни инспектори и публични инспектори.
Дейности, които са единствено една част от контрола, като лабораторното изпитване на взетите от формалните инспектори проби от вноса да вземем за пример, бяха аутсорсвани, т.е. се изпълняваха от частна лаборатория. Но, даже и тогава при положение на зародил спор за резултат от лабораторен разбор арбитражните проби се изследваха в националната референтна лаборатория – ЦЛХИК.
Така че страната си е на мястото. Тя упражнява оптимално контрола си, с цел да обезпечи безвредна храна както за българските жители, по този начин и на единния европейски пазар.
Значи там са работели хора на послушание на БАБХ, чиновници на вашата организация – те вземат пробите, а пробите се правят в частна лаборатория, само че до такава степен контролът е от страната. А какви храни и артикули минават през границата, по какъв начин се взема решение кои да бъдат проверявани и какъв % от тях се ревизира?
Правилата се основават въз основата на настоящото европейско законодателство. Този надзор не е предвидим и не може да бъде плануван. За да се подсигурява неговото осъществяване, с изключение на общата система за следене на търговията - ТРЕЙСИС, на всеки контролно-пропусквателен пункт са създадени вътрешни системи за следене – за съблюдаване на правилата на непредвидимост и непредсказуемост при взимане на проби и осъществяване на инспекции. Осъществява се според разпоредбите, посочени в Регламент 2017/625 на Европейския съюз.
Животните и стоките с генезис от трети страни, показани на граничния надзорен пункт за въвеждане в територията на съюза, подлежат на наложителен надзор на границата. В взаимозависимост от риска, който съставлява даденият артикул, се дефинира размерът, процентът на физически надзор на равнище на Съюза. За всеки избран артикул Европейската комисия ни изпраща какъв % проби би трябвало да се вземат и какъв надзор да се реализира.
Примерно, от чушките толкоз %, от доматите – толкова…
Именно. Най-голямата група са анализите за останки на пестициди, микотоксини с възможни стойности. Извършват се и разбори за радиоактивност, за ГМО в ориз и оризови артикули, вторично нечиста салмонела, цианиди, алкалоиди.
И българските чиновници не могат своеволно да променят % на вземаните проби?
Не, не могат. Спуска се от Европейски Съюз тъкмо какъв % от даден артикул да се вземе, на база разбора на риска, който носи тази храна.
Бихте ли описали технологията на надзор. От влизането на камионите и другите транспортни средства на българска територия до крайните им дестинации в България и другите европейски страни?
Най-напред, още преди да се реализира импорт, се прави регистрация на вносителите – като всички те би трябвало да са вписани в регистрите на способените органи. След това имаме едно авансово известяван – операторът, отговарящ за пратката, дава авансово съобщение на граничния надзорен пункт, на чиновниците на БАБХ, където ще бъде първото й идване. Това става минимум един работен ден преди предстоящото идване на пратката.
Освен това, при самото идване на пратката, се прави документална инспекция. Официалните инспектори на границата ревизират част Първа на единния документ да въвеждане ТРЕЙСИС и всички съпътстващи документи, в това число формалните документи и съпътстващите търговски документи.
Ако всичко е наред, минаваме на идентификационна инспекция. Това значи, че самата партида подхожда на документите, които я съпровождат – става дума за наличието на пратките, количеството им, печатите, идентификационните знаци и кодове. Идентификация на употребяваното транспортно средство, което е маркирано в документите, пломби на контейнерите и транспортните средства, когато е използвано.
После минаваме към физическа инспекция. Тя е нужна за гарантиране на сигурността на стоките във връзка с карантинни вредители или друга болест, която може да се откри образно. За да се обезпечи достъп до животни или артикули, те се разтоварват отчасти или напълно от транспортните средства – би трябвало да се пресъздава цялата пратка, като в някои случаи се вземат проби за лабораторен разбор за карантинни вредители.
Лабораторните разбори се правят по метод, основаващ се на директно използваното европейското законодателство. Всички проби от артикули, взети на границата в осъществяване на законодателството, се изпращат за разбори в упълномощени лаборатории, избрани от способените органи за съответния тип замърсители. Резултатите се дават в публични протоколи от лабораториите. Те към този момент служат за взимане на решения от формалния чиновник на БАБХ по какъв начин да се насочи пратката.
Тези публични чиновници, доколкото разбрах, имат персонален щемпел, тъй че индивидът, направил инспекцията, може да бъде следен?
Да, може да бъде разпознат по цялата верига до последната спирка на товара.
Кой тъкмо е проверявал…
Всеки си слага персоналния щемпел и автограф. По номера на персоналния щемпел постоянно можем да установим кой чиновник е направил инспекция на документите, идентификация на партида, взимане на проби. Кой е дал гаранции, че стоката е безвредна.
В Европейския съюз тези артикули ревизират ли се, примерно в питателните им вериги?
Проверяват се. Всяка хранителна верига има лична стратегия за самоконтрол, която се основава още веднъж на разбора на риска и на избран интервал се вземат проби за лабораторни изпитвания.
Тоест контролът е непрестанен.
Да, контролът е в няколкостепенен, не е единствено на границата.
От Политическа партия настояват с съображение, че в продължение на дълги години единствено една частна лаборатория е вземала пробите и в този смисъл е имало монопол. Какво направиха от Политическа партия, с цел да разбият този монопол, който оповестиха за нездравословен? Те управляваха БАБХ и “Капитан Андреево в продължение на 10 месеца. Вашият предходник бе заменен при започване на октомври, а доколкото знам Министерството на земеделието няма особени пълномощия да се меси в работата на организацията.
Като начало желая доста ясно да обясня – лабораториите не вземат проби. Това се прави само от лица, които имат право на това – публични ветеринарни лекари, публични фитосанитарни инспектори и публични инспектори. Тези, наблягам, държавни чиновници, са категорично подготвени по какъв начин да вземат пробите.
А какви експерти са?
Ветеринарни лекари, агрономи, отново да кажем – държавни чиновници. Частните и държавни лаборатории единствено изследват, проучват и дават резултатите от изпитванията. Те никога не взимат проби. В момента това е лаборатория от системата на БАБХ - Централна лаборатория за химични изпитвания и надзор (ЦЛХИК).
Това щеше да бъде доста положително, страната към този момент сама да изследва пробите, стига да се беше случило със солидна подготовка. Например авансово да беше повишен потенциал на ЦЛХИК, тъй че да може да поеме засилващия се трафик през октомври – декември; да бяха готови наличните пространства, в които да се нарежда лаборатория на самия граничен пункт; да беше назначен в допълнение личен състав, който да оперира с тази профилирана инсталация.
Когато поех функционалностите на изпълнителен шеф на БАБХ, частната лаборатория беше просто затворена, трябваше незабавно да търсим метод за закупуване на съоръжение, за подготовка на пространства за тази лаборатория. Трябваше с огромна неотложност да съберем всички нужни документи, с цел да акредитираме методите и резултатите от тази лаборатория да се признават в Европейския съюз.
Не можете да си визиите какъв брой е мъчно да се намерят подготвени експерти, които да работят в тази лаборатория. Това е един от главните проблеми. Всички разказани дейности имат софтуерен период на осъществяване, за който ние би трябвало да осигурим проучването на пробите. В момента разширяваме потенциала на ЦЛХИК като сме взели чартърен пространства с сходно съоръжение и сме подали документи към Изпълнителна организация " Българска работа за акредитация " (БСА) за увеличение на потенциала на ЦЛХИК. Но всичко това е откогато служебното държавно управление стартира своята работа.
Допреди това – нищо, просто пробите се вземат от „ Капитан Андреево “ и се карат с кола в София? Всеки ден…
Всеки ден, четири пъти в денонощието.
Какво е условието, какъв брой проби би трябвало да се вършат дневно?
Няма условие за брой проби дневно. Броят на пробите би трябвало да е на правилото на непредсказуемостта. Ако примерно, знаем, че през ноември ще влязат Х на брой ТИР-а с чушки, ще е доста елементарно да се направи график. Но по тази причина приказваме за принцип на непредсказуемост, на инцидентно взимане на проби. Никой няма изясненост тъкмо какъв брой транспортни средства ще пресекат пункта.
И в действителност това напредване на коли всеки ден забавя целия развой?
Забавя го, само че сме създали всичко допустимо времето за изчакване да се редуцира. Това е повода и за четирите курса, които вършат колите с взетите проби до София, вместо да се чака да се натрупат.
ЦЛХИК не се занимава единствено с това, за което приказваме в този момент. Тя би трябвало да следи за контрола в цяла България…
Да, в цялата страна. И тя беше референтна лаборатория на България за пестициди. Към момента нямаме такава лаборатория. При противоречиви проблеми изпращаме пробите в гръцка лаборатория.
Доколкото знам, преди да започнете да въвеждате ред в този безпорядък, е имало към 3000 камиона и повече на границата – правилно ли е?
Да, по този начин е, по тази причина още от първия ден се наложи незабавно да преминем към оптимизация на работата, с цел да изтеглим опашката и да не допуснем ново скупчване.
А правилно ли е, че поради организацията, основана от Политическа партия е зародило напрежение с турските управляващи и, в случай че да, в какво се показва то?
Напрежение е мощно казано, само че имаше неодобрение от тяхна страна, защото изискваха камионите им да бъдат по-бързо пускани да напущат територията на КПП-етата и да отпътуват за крайната дестинация – което е физически неосъществимо освен това превозване на пробите до София, през осъществяването на проучванията. И към този момент самите протоколи се изпращат по електронен път, с цел да може по-бързо да тръгне камионът.
Как ще коментирате изказванията „ Промяната “, че преди да дойдат те на “Капитан Андреево ”, е имало корупция със забъркани длъжностни лица? Говореха за гигантска корупция и в БАБХ, и на самия „ Капитан Андреево “.
БАБХ няма подготвеност да проверява подозрения за корупция. Иска ми се да оставим този въпрос на способените органи, защото един ветеринарен доктор, един фитосанитарен контрольор или един агроном, не може да даде умозаключение има ли корупция, или не.
Само ще отбележа, че сходни обвинявания следва да бъдат подплатени с подадени сигнали към органите, както и съответните доказателства към тях.
Добре де, а някой от предходното управление подавал ли е такива сигнали или не. Уволнили ли са някого за корупция?
Това, което аз заварих, бяха двама уволнени чиновници – единият за непредставен болничен лист, другият – за отсъствие на работа, заради болнични. Към оня миг обаче не съществуваше заповед за уволняване поради подозрение за корупция.
Има ли някакъв сигнал или сигнали, подадени в Прокуратурата?
За сигнали не мога да настоявам, дано, в случай че има такива да оставим органите да си свършат работата.
Да кажем, че това си остава единствено като хвърлена имитация без никакви доказателства и административни дейности.
Като админ с дълготраен управнически стаж считам, че първата стъпка по отношение на някого при подозрение за корупция е този човек да бъде даден на дисциплинарен съвет. Тъй като държавен чиновник се уволнява през подобен съвет, би трябвало да бъдат събрани всички нужни доказателства, те вкупом да се показват на дисциплинарния съвет и, в случай че или когато той откри задоволително учредения за уволнението му, служителят да бъде уволнен заради аргументи, навеждащи на подозрения за корупция.
Тоест все още няма нито една административна диря за възможна корупция?
Аз такава диря не съм виждал и не ми е известна.
Друг проблем, който уточни предходното управление, бе с частните просташки услуги, т.е. хората, които разтоварват и връщат назад проверяваните артикули? Какво направи предходното управление по този въпрос – тъй като разбирам, че е имало проблеми и в тази посока?
На държавна работа в БАБХ са назначени към 40 по този начин наречени „ хамали “, които взимат от щатните места за експерти. Това е първият проблем. Вторият е, че тези чиновници са били назначени на заплати, по-високи от тези на държавните чиновници – защото държавният чиновник е стеснен по закон, може да взима от минимално до оптимално. И когато един младши специалист стартира работа в системата на БАБХ, стартира със заплата, по-ниска от хамалската. Не е редно човек с висше обучение, магистър, да взема по-малко от тези хора.
Това щях да попитам – излиза, че всички тези ветеринари и агрономи вземат по-малко от хамалите?
Да. Опитал съм се, значително съм съумял да преодолея тези разлики в заплатите, на Законът за държавния чиновник постанова ограничавания.
Има ли в наредбата на БАБХ служба за хора, които правят хамалска работа? Как са уредени административно нещата там?
Не, в Устройствения устав на БАБХ няма хамали.
Кое съгласно вас е по-добре – страната ли да прави тази активност или тя да се дава на частни компании?
Това е строго неспециализирана активност. Това е спомагателна активност. Доколкото ми е известно, все още сътрудниците от Агенция " Митници " са дали опция вносителите да употребяват частни услуги за тази активност, при която има конкуренция. Когато бъде изтънчено пратката на даден притежател да бъде тествана, се избира една от голям брой компании, какъвто лист съществува на видно място, да извърши товаро-разтоварването. Самият притежател на товар си взема решение проблема с тази компания. А държавният чиновник би трябвало да отиде, да реализира контролни функционалности, той би трябвало да извърши профилираните действия, заложени му по длъжностна характерност и по Устройствения устав.
Според мен не е належащо тясно дипломиран чиновник да се занимава с неприсъщи му функционалности. Пак дублирам – приказваме за високо подготвени чиновници, за които са отишли доста години. Неговото време би трябвало да е уплътнено с съответни точни и характерни действия.
И се е случвало такива експерти да правят хамалската работа?
Да, случвало се е за прочут интервал от време.
Да се върнем на ЦЛХИК. Казахте, че тя е изгубила правото да бъде референтна лаборатория, поради пробите от " Капитан-Андреево ", които би трябвало да изследва след хаосът, основан от " Промяната ".
По принцип, в случай че страната извършава тези проучвания, би трябвало на първо време да се построи държавна лаборатория, която да бъде акредитирана за проучване на съответния тип останки. Задължително е България да резервира референтната си лаборатория, тъй като същинската роля на страната не е да прави самите проучвания на проби, същинската й роля е да оказва надзор върху това всички проучвания на упълномощените лаборатории да се правят по разпоредбите, законосъобразно. Държавата би трябвало да бъде с функционалности на референт.
Колко са частните лаборатории у нас и по какъв начин се издават техните акредитации? Лесно ли се получава лиценз за тази активност?
Не е по никакъв начин елементарно. Акредитациите на лабораториите са публично признание на подготвеност за осъществяване на избрани задания. Те се правят от Изпълнителна организация " Българска работа за акредитация ".
При осъществяване на нормативно избраните си действия, свързани с формалния лабораторен надзор върху храните БАБХ разпорежда проучването на пробите, взети при формалния надзор както на лаборатории в структурите на БАБХ, по този начин и отвън тях. Но тези лаборатории би трябвало наложително да бъдат упълномощени. И те се акредитират освен по правила, които касаят България, само че и по правила, годни в Европейски Съюз.
Към момента в България има 6 упълномощени частни лаборатории за проучване на останки от пестициди. И в това няма нищо неприятно. Те са тествани, верифицирани са методите на анализиране на проби и БСА е издала документ за акредитация.
Истина ли е, че на летища „ София “ и „ Пловдив “ също работи единствено една лаборатория? Тоест, там монополът не дразнеше „ Промяната “, а тук се основава проблем.
На летище „ София “ проучванията за пестициди се насочват към една лаборатория.
Там няма проблем с монопола, тука има проблем с монопола. А по какъв начин е организиран този въпрос в други страни от Европейски Съюз? Тези проучвания в частни лаборатории ли се правят или в държавни?
Над 90% от директните проучвания на артикули се правят от частни лаборатории. Задължение на страната са референтните лаборатории – надзор върху упълномощените лаборатории.
Пак ще се върна на натоварването на Централната лаборатория. Освен, че е изгубила статута си на референтна лаборатория, доколкото разбирам изнемогва и с другите си задания. Какви са другите функционалности на тази ЦЛХИК? Искам да опишем усложненията на работата ѝ.
Първото усложнение е, че целият потенциал най-много от личен състав сега е хвърлен в процеса на проучване за пестициди от „ Капитан Андреево “. Следващото е, че в ЦЛХИК се правят проучвания и на други замърсители, по други стратегии – останки от пестициди от български производители, останки от други субстанции и така нататък В момента тази активност се реализира, само че доста мъчно. Целият запас с хора, консумативи, машини, е включен в осъществяването на пробите от „ Капитан Андреево “.
Очаква се по-натоварен трафик. Доколкото разбирам това идва от цитрусовите плодове, чийто сезон в този момент стартира.
Да. Освен това – войната в Украйна. Част от товарите започнаха да минават през „ Капитан Андреево “.
Това в допълнение натоварва… А тези цитросови плодове са множеството пренос, нали?
Да, да. Точно по този начин. Част от тях остава в България, несъмнено, само че главно са за европейския пазар.
Какво предприехте откакто станахте изпълнителен шеф на БАБХ, с цел да решите проблемите на “Капитан Андреево ” и какво би трябвало да се направи в незабавен порядък, съгласно Вас?
От момента, в който встъпих в служба като титуляр – изпълнителен шеф на БАБХ, с поддръжката на Министерството на земеделието работя настойчиво по създаване на държавна лаборатория, клон на ЦЛХИК, на самия контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “, както и по подготовката на документите за това. Осигурени са 6.5 млн. лв., които се употребяват за закупуване на нужното лабораторно съоръжение.
Както загатнах, сме сключили контракти за пространства със съответното съоръжение. Към момента върви акредитация на тази част за увеличение на потенциала на ЦЛХИК. Смятам, че до края на годината ще успеем да удвоим потенциала. Сега най-трудният ни проблем е набирането на експерти. Основно ни тормози, че все още на територията на София мъчно намираме такива експерти. Не знам по какъв начин ще бъде за „ Капитан Андреево “. Държавната конструкция е лимитирана в заплащането, така че аз не мога да си разреша да дам заплата на един превъзходен потвърден експерт, която е над избрания размер в Закона за държавния чиновник таван. Този таван не е конкурентен на заплащането в частните лаборатории.
Казахте, че сте почнали да вършиме процедури. 10 месеца преди този момент предходното управление не е ли почнало също някакви процедури? Нали говореха, че би трябвало да се разбие монополът, не е ли стартирала подготовка?
Започнала е процедура, пусната е открита социална процедура за закупуване на съоръжение и консумативи за ЦЛХИК, като е обжалвана и сега се намира в правосъдна фаза.
Това обжалване може да трае месеци и е работа на съда. А вие по какъв начин решихте казуса - с оповестяването на този обект като част от националната сигурност?
Обявяването на обект от националната сигурност и този контракт за наем, с който наехме лабораторно съоръжение, с което подсигурихме анализите на взетите проби, ни дава най-експресното решение да увеличим капацитета на ЦЛХИК.
„ Евролаб “, която бе отстранена от “Промяната ” завоюва делата си в съда и бе възобновена на работа в “Капитан Андреево ”. Защо не работи?
Съдебните разногласия на БАБХ с компанията не престават. Тя работи на граничния пункт като „ оператор, виновен за пратката “. Тази активност, наблягам, не включва проучване на проби за лабораторен разбор, взети по формален надзор. Те се изследват от ЦЛХИК.
Въпреки всички правосъдни разногласия ние сме длъжни да подсигуряваме здравето и сигурността за потребителите.
Доколкото разбирам, огромна спънка за решаваното на целия този въпрос беше политическата му употреба от Политическа партия. Като чувам и Вас, те по-скоро са основали проблем, а не са го решили. Защото който се опита да го реши, го обявяваха за мафия и подкупен. Има ли съображение това мое наблюдаване съгласно Вас?
Основната роля на БАБХ е да бъде надзорен орган. Колкото по-малко политика има в контрола, толкоз повече и по-добра е свършената от него работа.
Смятам, че би трябвало да се ограничи политическото говорене и изопачаване на обстановката в интерес на партиите. Да се акцентира на действителната работа! Казах кои са наболелите въпроси, а те изискват от нас доста незабавни и бързи дейности – с цел да се подсигурява спокойствието на хората и тяхната безвредна софра. БАБХ работи по закон.
Вие поехте управлението на БАБХ доскоро повече от месец. Какви други цели поставихте пред Вас и екипа в взаимната ви работа?
Първият ми и главен приоритет е бистрота в работата на БАБХ. Вторият основен миг за мен е БАБХ да работи в услуга на жителите и в добра съгласуваност с бизнеса. Третото значимо нещо за нас е да се поддържа добра диалогичност и уместност в връзките с жителите и бизнеса и да се дават точни и ясни наставления по какъв метод да бъдат изпълнени законовите условия. Благодарение на фокуса на БАБХ върху Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “ през всички месеци от началото на 2022 година са оставени на назад във времето редица не по-малко значими проблеми - проблемите на системата ВетИС, която употребяват ветеринарните лекари за идентификация и придвижване на животните. Имаме наболели въпроси в бранша на опазването на здравето на животните - на Държавната профилактична стратегия. Също по този начин да не забравяме, че в системата на БАБХ има и други лаборатории, а за тях е значимо снабдяването им с консумативи и реактиви, с цел да се обезпечи непрекъсваемост на работата. Това са незабавни задания, които още от първия ден, в който станах титуляр на това място, започнах да вземам решение.
Политическа партия трансфораха фитосанитарния надзор на “Капитан Андреево ” в съществена тематика за изборите през октомври. Основната им теза бе “Мафията държеше контрола на границата ". Вярно ли е, че преди Кирил Петков и Асен Василев да поемат контрола върху фитосанитарния надзор, българите и българските деца са тровени с храни, които са минавали гладко през турско-българската граница? Кирил Петков и Асен Василев даже показаха това като една от аргументите за високата смъртност на българите.
Определено погрешно изказване. Контролът върху храните, които се вкарват България, респективно на територията на Европейски Съюз от трети страни, е доста непоколебим и е предмет на огромен размер нормативни актове – национални и общо използвани в Европейски Съюз. Това е по този начин, тъй като третите страни не са задължени да съблюдават наредбите на нормативната уредби на общността при преработката и производството на храните, само че в това време е неприемливо да внасят в страните от съюза храни, чиято сигурност не е потвърдена.
Механизмите, по които се подсигурява тя, са разказани в законодателството. Обединява ги това, че контролът върху използването им е на всяка страна членка. В България това е БАБХ. Контрол има и той се ползва в цялата общественост.
Показателен, че изказванието е погрешно, е фактът, че през всички минали години българската страна не е осведомена от европейските ни сътрудници за пропуски в извършения надзор.
Голяма част от тези храни отиват в огромни обекти за търговия с цени на дребно в Европа, които имат свои лични контролни механизми – правят проучвания в самостоятелни лаборатории за лична сметка. Смятам, че в случай че имаше пропуски при контрола в България, безусловно щяхме да бъдем известени, освен това публично – щяха да ни бъдат изискани групови ограничения.
Нека създадем едно конкретизиране. Колко от стоките, които влизат през границата ни остават в България и какъв брой минават в пренос за Европейски Съюз?
Над 92% - 93% отиват към Европейския съюз. Останалите остават в нашата страна.
Тоест всички тези артикули отиват в Европейски Съюз и в случай че имаше някакъв проблем, щеше незабавно да има реакция?
Да, Разбира се.
Значи в случай че българските деца са тровени, със същия триумф са тровени немските, френските, италианските и всички деца от Европейски Съюз?
Точно по този начин. Над 90% от товарите, преминаващи през „ Капитан Андреево “, отпътуват непосредствено за страните членки на Европейски Съюз. Нито България, нито различен страна би разрешила безотговорно храни от трети страни да се продават в комерсиалната мрежа.
Добре, правилно ли е, че страната е отсъствала от контрола на импорт на „ Капитан Андреево “ и „ Промяната “ като в профил една компания, се сподели: „ Ето страната върна контрола “?
Българската организация по сигурност на храните постоянно е изпълнявала уговорките си, произлизащи от директно използваното европейско и национално законодателство във връзка с вноса на храни от трети страни. Официалният надзор на граничните контролни пунктове се реализира от публични ветеринарни лекари, публични фитосанитарни инспектори и публични инспектори.
Дейности, които са единствено една част от контрола, като лабораторното изпитване на взетите от формалните инспектори проби от вноса да вземем за пример, бяха аутсорсвани, т.е. се изпълняваха от частна лаборатория. Но, даже и тогава при положение на зародил спор за резултат от лабораторен разбор арбитражните проби се изследваха в националната референтна лаборатория – ЦЛХИК.
Така че страната си е на мястото. Тя упражнява оптимално контрола си, с цел да обезпечи безвредна храна както за българските жители, по този начин и на единния европейски пазар.
Значи там са работели хора на послушание на БАБХ, чиновници на вашата организация – те вземат пробите, а пробите се правят в частна лаборатория, само че до такава степен контролът е от страната. А какви храни и артикули минават през границата, по какъв начин се взема решение кои да бъдат проверявани и какъв % от тях се ревизира?
Правилата се основават въз основата на настоящото европейско законодателство. Този надзор не е предвидим и не може да бъде плануван. За да се подсигурява неговото осъществяване, с изключение на общата система за следене на търговията - ТРЕЙСИС, на всеки контролно-пропусквателен пункт са създадени вътрешни системи за следене – за съблюдаване на правилата на непредвидимост и непредсказуемост при взимане на проби и осъществяване на инспекции. Осъществява се според разпоредбите, посочени в Регламент 2017/625 на Европейския съюз.
Животните и стоките с генезис от трети страни, показани на граничния надзорен пункт за въвеждане в територията на съюза, подлежат на наложителен надзор на границата. В взаимозависимост от риска, който съставлява даденият артикул, се дефинира размерът, процентът на физически надзор на равнище на Съюза. За всеки избран артикул Европейската комисия ни изпраща какъв % проби би трябвало да се вземат и какъв надзор да се реализира.
Примерно, от чушките толкоз %, от доматите – толкова…
Именно. Най-голямата група са анализите за останки на пестициди, микотоксини с възможни стойности. Извършват се и разбори за радиоактивност, за ГМО в ориз и оризови артикули, вторично нечиста салмонела, цианиди, алкалоиди.
И българските чиновници не могат своеволно да променят % на вземаните проби?
Не, не могат. Спуска се от Европейски Съюз тъкмо какъв % от даден артикул да се вземе, на база разбора на риска, който носи тази храна.
Бихте ли описали технологията на надзор. От влизането на камионите и другите транспортни средства на българска територия до крайните им дестинации в България и другите европейски страни?
Най-напред, още преди да се реализира импорт, се прави регистрация на вносителите – като всички те би трябвало да са вписани в регистрите на способените органи. След това имаме едно авансово известяван – операторът, отговарящ за пратката, дава авансово съобщение на граничния надзорен пункт, на чиновниците на БАБХ, където ще бъде първото й идване. Това става минимум един работен ден преди предстоящото идване на пратката.
Освен това, при самото идване на пратката, се прави документална инспекция. Официалните инспектори на границата ревизират част Първа на единния документ да въвеждане ТРЕЙСИС и всички съпътстващи документи, в това число формалните документи и съпътстващите търговски документи.
Ако всичко е наред, минаваме на идентификационна инспекция. Това значи, че самата партида подхожда на документите, които я съпровождат – става дума за наличието на пратките, количеството им, печатите, идентификационните знаци и кодове. Идентификация на употребяваното транспортно средство, което е маркирано в документите, пломби на контейнерите и транспортните средства, когато е използвано.
После минаваме към физическа инспекция. Тя е нужна за гарантиране на сигурността на стоките във връзка с карантинни вредители или друга болест, която може да се откри образно. За да се обезпечи достъп до животни или артикули, те се разтоварват отчасти или напълно от транспортните средства – би трябвало да се пресъздава цялата пратка, като в някои случаи се вземат проби за лабораторен разбор за карантинни вредители.
Лабораторните разбори се правят по метод, основаващ се на директно използваното европейското законодателство. Всички проби от артикули, взети на границата в осъществяване на законодателството, се изпращат за разбори в упълномощени лаборатории, избрани от способените органи за съответния тип замърсители. Резултатите се дават в публични протоколи от лабораториите. Те към този момент служат за взимане на решения от формалния чиновник на БАБХ по какъв начин да се насочи пратката.
Тези публични чиновници, доколкото разбрах, имат персонален щемпел, тъй че индивидът, направил инспекцията, може да бъде следен?
Да, може да бъде разпознат по цялата верига до последната спирка на товара.
Кой тъкмо е проверявал…
Всеки си слага персоналния щемпел и автограф. По номера на персоналния щемпел постоянно можем да установим кой чиновник е направил инспекция на документите, идентификация на партида, взимане на проби. Кой е дал гаранции, че стоката е безвредна.
В Европейския съюз тези артикули ревизират ли се, примерно в питателните им вериги?
Проверяват се. Всяка хранителна верига има лична стратегия за самоконтрол, която се основава още веднъж на разбора на риска и на избран интервал се вземат проби за лабораторни изпитвания.
Тоест контролът е непрестанен.
Да, контролът е в няколкостепенен, не е единствено на границата.
От Политическа партия настояват с съображение, че в продължение на дълги години единствено една частна лаборатория е вземала пробите и в този смисъл е имало монопол. Какво направиха от Политическа партия, с цел да разбият този монопол, който оповестиха за нездравословен? Те управляваха БАБХ и “Капитан Андреево в продължение на 10 месеца. Вашият предходник бе заменен при започване на октомври, а доколкото знам Министерството на земеделието няма особени пълномощия да се меси в работата на организацията.
Като начало желая доста ясно да обясня – лабораториите не вземат проби. Това се прави само от лица, които имат право на това – публични ветеринарни лекари, публични фитосанитарни инспектори и публични инспектори. Тези, наблягам, държавни чиновници, са категорично подготвени по какъв начин да вземат пробите.
А какви експерти са?
Ветеринарни лекари, агрономи, отново да кажем – държавни чиновници. Частните и държавни лаборатории единствено изследват, проучват и дават резултатите от изпитванията. Те никога не взимат проби. В момента това е лаборатория от системата на БАБХ - Централна лаборатория за химични изпитвания и надзор (ЦЛХИК).
Това щеше да бъде доста положително, страната към този момент сама да изследва пробите, стига да се беше случило със солидна подготовка. Например авансово да беше повишен потенциал на ЦЛХИК, тъй че да може да поеме засилващия се трафик през октомври – декември; да бяха готови наличните пространства, в които да се нарежда лаборатория на самия граничен пункт; да беше назначен в допълнение личен състав, който да оперира с тази профилирана инсталация.
Когато поех функционалностите на изпълнителен шеф на БАБХ, частната лаборатория беше просто затворена, трябваше незабавно да търсим метод за закупуване на съоръжение, за подготовка на пространства за тази лаборатория. Трябваше с огромна неотложност да съберем всички нужни документи, с цел да акредитираме методите и резултатите от тази лаборатория да се признават в Европейския съюз.
Не можете да си визиите какъв брой е мъчно да се намерят подготвени експерти, които да работят в тази лаборатория. Това е един от главните проблеми. Всички разказани дейности имат софтуерен период на осъществяване, за който ние би трябвало да осигурим проучването на пробите. В момента разширяваме потенциала на ЦЛХИК като сме взели чартърен пространства с сходно съоръжение и сме подали документи към Изпълнителна организация " Българска работа за акредитация " (БСА) за увеличение на потенциала на ЦЛХИК. Но всичко това е откогато служебното държавно управление стартира своята работа.
Допреди това – нищо, просто пробите се вземат от „ Капитан Андреево “ и се карат с кола в София? Всеки ден…
Всеки ден, четири пъти в денонощието.
Какво е условието, какъв брой проби би трябвало да се вършат дневно?
Няма условие за брой проби дневно. Броят на пробите би трябвало да е на правилото на непредсказуемостта. Ако примерно, знаем, че през ноември ще влязат Х на брой ТИР-а с чушки, ще е доста елементарно да се направи график. Но по тази причина приказваме за принцип на непредсказуемост, на инцидентно взимане на проби. Никой няма изясненост тъкмо какъв брой транспортни средства ще пресекат пункта.
И в действителност това напредване на коли всеки ден забавя целия развой?
Забавя го, само че сме създали всичко допустимо времето за изчакване да се редуцира. Това е повода и за четирите курса, които вършат колите с взетите проби до София, вместо да се чака да се натрупат.
ЦЛХИК не се занимава единствено с това, за което приказваме в този момент. Тя би трябвало да следи за контрола в цяла България…
Да, в цялата страна. И тя беше референтна лаборатория на България за пестициди. Към момента нямаме такава лаборатория. При противоречиви проблеми изпращаме пробите в гръцка лаборатория.
Доколкото знам, преди да започнете да въвеждате ред в този безпорядък, е имало към 3000 камиона и повече на границата – правилно ли е?
Да, по този начин е, по тази причина още от първия ден се наложи незабавно да преминем към оптимизация на работата, с цел да изтеглим опашката и да не допуснем ново скупчване.
А правилно ли е, че поради организацията, основана от Политическа партия е зародило напрежение с турските управляващи и, в случай че да, в какво се показва то?
Напрежение е мощно казано, само че имаше неодобрение от тяхна страна, защото изискваха камионите им да бъдат по-бързо пускани да напущат територията на КПП-етата и да отпътуват за крайната дестинация – което е физически неосъществимо освен това превозване на пробите до София, през осъществяването на проучванията. И към този момент самите протоколи се изпращат по електронен път, с цел да може по-бързо да тръгне камионът.
Как ще коментирате изказванията „ Промяната “, че преди да дойдат те на “Капитан Андреево ”, е имало корупция със забъркани длъжностни лица? Говореха за гигантска корупция и в БАБХ, и на самия „ Капитан Андреево “.
БАБХ няма подготвеност да проверява подозрения за корупция. Иска ми се да оставим този въпрос на способените органи, защото един ветеринарен доктор, един фитосанитарен контрольор или един агроном, не може да даде умозаключение има ли корупция, или не.
Само ще отбележа, че сходни обвинявания следва да бъдат подплатени с подадени сигнали към органите, както и съответните доказателства към тях.
Добре де, а някой от предходното управление подавал ли е такива сигнали или не. Уволнили ли са някого за корупция?
Това, което аз заварих, бяха двама уволнени чиновници – единият за непредставен болничен лист, другият – за отсъствие на работа, заради болнични. Към оня миг обаче не съществуваше заповед за уволняване поради подозрение за корупция.
Има ли някакъв сигнал или сигнали, подадени в Прокуратурата?
За сигнали не мога да настоявам, дано, в случай че има такива да оставим органите да си свършат работата.
Да кажем, че това си остава единствено като хвърлена имитация без никакви доказателства и административни дейности.
Като админ с дълготраен управнически стаж считам, че първата стъпка по отношение на някого при подозрение за корупция е този човек да бъде даден на дисциплинарен съвет. Тъй като държавен чиновник се уволнява през подобен съвет, би трябвало да бъдат събрани всички нужни доказателства, те вкупом да се показват на дисциплинарния съвет и, в случай че или когато той откри задоволително учредения за уволнението му, служителят да бъде уволнен заради аргументи, навеждащи на подозрения за корупция.
Тоест все още няма нито една административна диря за възможна корупция?
Аз такава диря не съм виждал и не ми е известна.
Друг проблем, който уточни предходното управление, бе с частните просташки услуги, т.е. хората, които разтоварват и връщат назад проверяваните артикули? Какво направи предходното управление по този въпрос – тъй като разбирам, че е имало проблеми и в тази посока?
На държавна работа в БАБХ са назначени към 40 по този начин наречени „ хамали “, които взимат от щатните места за експерти. Това е първият проблем. Вторият е, че тези чиновници са били назначени на заплати, по-високи от тези на държавните чиновници – защото държавният чиновник е стеснен по закон, може да взима от минимално до оптимално. И когато един младши специалист стартира работа в системата на БАБХ, стартира със заплата, по-ниска от хамалската. Не е редно човек с висше обучение, магистър, да взема по-малко от тези хора.
Това щях да попитам – излиза, че всички тези ветеринари и агрономи вземат по-малко от хамалите?
Да. Опитал съм се, значително съм съумял да преодолея тези разлики в заплатите, на Законът за държавния чиновник постанова ограничавания.
Има ли в наредбата на БАБХ служба за хора, които правят хамалска работа? Как са уредени административно нещата там?
Не, в Устройствения устав на БАБХ няма хамали.
Кое съгласно вас е по-добре – страната ли да прави тази активност или тя да се дава на частни компании?
Това е строго неспециализирана активност. Това е спомагателна активност. Доколкото ми е известно, все още сътрудниците от Агенция " Митници " са дали опция вносителите да употребяват частни услуги за тази активност, при която има конкуренция. Когато бъде изтънчено пратката на даден притежател да бъде тествана, се избира една от голям брой компании, какъвто лист съществува на видно място, да извърши товаро-разтоварването. Самият притежател на товар си взема решение проблема с тази компания. А държавният чиновник би трябвало да отиде, да реализира контролни функционалности, той би трябвало да извърши профилираните действия, заложени му по длъжностна характерност и по Устройствения устав.
Според мен не е належащо тясно дипломиран чиновник да се занимава с неприсъщи му функционалности. Пак дублирам – приказваме за високо подготвени чиновници, за които са отишли доста години. Неговото време би трябвало да е уплътнено с съответни точни и характерни действия.
И се е случвало такива експерти да правят хамалската работа?
Да, случвало се е за прочут интервал от време.
Да се върнем на ЦЛХИК. Казахте, че тя е изгубила правото да бъде референтна лаборатория, поради пробите от " Капитан-Андреево ", които би трябвало да изследва след хаосът, основан от " Промяната ".
По принцип, в случай че страната извършава тези проучвания, би трябвало на първо време да се построи държавна лаборатория, която да бъде акредитирана за проучване на съответния тип останки. Задължително е България да резервира референтната си лаборатория, тъй като същинската роля на страната не е да прави самите проучвания на проби, същинската й роля е да оказва надзор върху това всички проучвания на упълномощените лаборатории да се правят по разпоредбите, законосъобразно. Държавата би трябвало да бъде с функционалности на референт.
Колко са частните лаборатории у нас и по какъв начин се издават техните акредитации? Лесно ли се получава лиценз за тази активност?
Не е по никакъв начин елементарно. Акредитациите на лабораториите са публично признание на подготвеност за осъществяване на избрани задания. Те се правят от Изпълнителна организация " Българска работа за акредитация ".
При осъществяване на нормативно избраните си действия, свързани с формалния лабораторен надзор върху храните БАБХ разпорежда проучването на пробите, взети при формалния надзор както на лаборатории в структурите на БАБХ, по този начин и отвън тях. Но тези лаборатории би трябвало наложително да бъдат упълномощени. И те се акредитират освен по правила, които касаят България, само че и по правила, годни в Европейски Съюз.
Към момента в България има 6 упълномощени частни лаборатории за проучване на останки от пестициди. И в това няма нищо неприятно. Те са тествани, верифицирани са методите на анализиране на проби и БСА е издала документ за акредитация.
Истина ли е, че на летища „ София “ и „ Пловдив “ също работи единствено една лаборатория? Тоест, там монополът не дразнеше „ Промяната “, а тук се основава проблем.
На летище „ София “ проучванията за пестициди се насочват към една лаборатория.
Там няма проблем с монопола, тука има проблем с монопола. А по какъв начин е организиран този въпрос в други страни от Европейски Съюз? Тези проучвания в частни лаборатории ли се правят или в държавни?
Над 90% от директните проучвания на артикули се правят от частни лаборатории. Задължение на страната са референтните лаборатории – надзор върху упълномощените лаборатории.
Пак ще се върна на натоварването на Централната лаборатория. Освен, че е изгубила статута си на референтна лаборатория, доколкото разбирам изнемогва и с другите си задания. Какви са другите функционалности на тази ЦЛХИК? Искам да опишем усложненията на работата ѝ.
Първото усложнение е, че целият потенциал най-много от личен състав сега е хвърлен в процеса на проучване за пестициди от „ Капитан Андреево “. Следващото е, че в ЦЛХИК се правят проучвания и на други замърсители, по други стратегии – останки от пестициди от български производители, останки от други субстанции и така нататък В момента тази активност се реализира, само че доста мъчно. Целият запас с хора, консумативи, машини, е включен в осъществяването на пробите от „ Капитан Андреево “.
Очаква се по-натоварен трафик. Доколкото разбирам това идва от цитрусовите плодове, чийто сезон в този момент стартира.
Да. Освен това – войната в Украйна. Част от товарите започнаха да минават през „ Капитан Андреево “.
Това в допълнение натоварва… А тези цитросови плодове са множеството пренос, нали?
Да, да. Точно по този начин. Част от тях остава в България, несъмнено, само че главно са за европейския пазар.
Какво предприехте откакто станахте изпълнителен шеф на БАБХ, с цел да решите проблемите на “Капитан Андреево ” и какво би трябвало да се направи в незабавен порядък, съгласно Вас?
От момента, в който встъпих в служба като титуляр – изпълнителен шеф на БАБХ, с поддръжката на Министерството на земеделието работя настойчиво по създаване на държавна лаборатория, клон на ЦЛХИК, на самия контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “, както и по подготовката на документите за това. Осигурени са 6.5 млн. лв., които се употребяват за закупуване на нужното лабораторно съоръжение.
Както загатнах, сме сключили контракти за пространства със съответното съоръжение. Към момента върви акредитация на тази част за увеличение на потенциала на ЦЛХИК. Смятам, че до края на годината ще успеем да удвоим потенциала. Сега най-трудният ни проблем е набирането на експерти. Основно ни тормози, че все още на територията на София мъчно намираме такива експерти. Не знам по какъв начин ще бъде за „ Капитан Андреево “. Държавната конструкция е лимитирана в заплащането, така че аз не мога да си разреша да дам заплата на един превъзходен потвърден експерт, която е над избрания размер в Закона за държавния чиновник таван. Този таван не е конкурентен на заплащането в частните лаборатории.
Казахте, че сте почнали да вършиме процедури. 10 месеца преди този момент предходното управление не е ли почнало също някакви процедури? Нали говореха, че би трябвало да се разбие монополът, не е ли стартирала подготовка?
Започнала е процедура, пусната е открита социална процедура за закупуване на съоръжение и консумативи за ЦЛХИК, като е обжалвана и сега се намира в правосъдна фаза.
Това обжалване може да трае месеци и е работа на съда. А вие по какъв начин решихте казуса - с оповестяването на този обект като част от националната сигурност?
Обявяването на обект от националната сигурност и този контракт за наем, с който наехме лабораторно съоръжение, с което подсигурихме анализите на взетите проби, ни дава най-експресното решение да увеличим капацитета на ЦЛХИК.
„ Евролаб “, която бе отстранена от “Промяната ” завоюва делата си в съда и бе възобновена на работа в “Капитан Андреево ”. Защо не работи?
Съдебните разногласия на БАБХ с компанията не престават. Тя работи на граничния пункт като „ оператор, виновен за пратката “. Тази активност, наблягам, не включва проучване на проби за лабораторен разбор, взети по формален надзор. Те се изследват от ЦЛХИК.
Въпреки всички правосъдни разногласия ние сме длъжни да подсигуряваме здравето и сигурността за потребителите.
Доколкото разбирам, огромна спънка за решаваното на целия този въпрос беше политическата му употреба от Политическа партия. Като чувам и Вас, те по-скоро са основали проблем, а не са го решили. Защото който се опита да го реши, го обявяваха за мафия и подкупен. Има ли съображение това мое наблюдаване съгласно Вас?
Основната роля на БАБХ е да бъде надзорен орган. Колкото по-малко политика има в контрола, толкоз повече и по-добра е свършената от него работа.
Смятам, че би трябвало да се ограничи политическото говорене и изопачаване на обстановката в интерес на партиите. Да се акцентира на действителната работа! Казах кои са наболелите въпроси, а те изискват от нас доста незабавни и бързи дейности – с цел да се подсигурява спокойствието на хората и тяхната безвредна софра. БАБХ работи по закон.
Вие поехте управлението на БАБХ доскоро повече от месец. Какви други цели поставихте пред Вас и екипа в взаимната ви работа?
Първият ми и главен приоритет е бистрота в работата на БАБХ. Вторият основен миг за мен е БАБХ да работи в услуга на жителите и в добра съгласуваност с бизнеса. Третото значимо нещо за нас е да се поддържа добра диалогичност и уместност в връзките с жителите и бизнеса и да се дават точни и ясни наставления по какъв метод да бъдат изпълнени законовите условия. Благодарение на фокуса на БАБХ върху Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “ през всички месеци от началото на 2022 година са оставени на назад във времето редица не по-малко значими проблеми - проблемите на системата ВетИС, която употребяват ветеринарните лекари за идентификация и придвижване на животните. Имаме наболели въпроси в бранша на опазването на здравето на животните - на Държавната профилактична стратегия. Също по този начин да не забравяме, че в системата на БАБХ има и други лаборатории, а за тях е значимо снабдяването им с консумативи и реактиви, с цел да се обезпечи непрекъсваемост на работата. Това са незабавни задания, които още от първия ден, в който станах титуляр на това място, започнах да вземам решение.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ