3,1 млн. души у нас ce cъмняват във водата от чешмата
Над 90% от българите споделят „ да “ на европейското условие да се показва наложително изворът на бутилираната вода. 86% одобряват, че ясно упоменаване на извора е значимо, а 12% считат, че и единствено марката е задоволителна. Поне 3.1 млн. пълнолетни българи (от общо към 5.5 млн в страната) имат проблеми с водата от чешмата. Затова те са чувствителни по тематиката за съответния източник на водата, която пият. 56% от българите постоянно пият бутилирана минерална вода, а 51% – изворна вода.
Данните са от къс експресен сондаж на „ Галъп интернешънъл “ по поръчка на Федерацията на потребителите в България, най-старата потребителска организация в страната и член на Потребителския интернационал. Поводът е разразилата се полемика към измененията в Закона за храните. Сондажът дава данни, представителни за настройките на цялото пълнолетно българско население.
На фона на нарасналото внимание и паника на милиони у нас към източника на водата, която пият, и при все по-високия интерес към бутилирани води, тематиката с посочването на извора се приема без възражения от българите. Съчетаването на информацията за извора със съществуващите търговски марки и така нататък е обособен, спомагателен въпрос, който визира по-скоро маркетингови тематики. Но когато става дума за правата на потребителя, ясното изтъкване на извора се приема съвсем окончателно. Явно то се възприема като част от нужната за потребителя информация за водата, която пие, гаранции за нейния състав и качества, здравословност и сигурност и така нататък
Нашумялата в последно време европейска инструкция да се показва наложително категорично и ясно изворът, от който се черпи бутилираната вода, се приема автоматизирано – над 90% от българите дават отговор „ да “, без даже да се замислят. Няма основни разлики в мненията на другите демографски групи.
Мнозинство от 86% одобряват да се загатва категорично изворът, а 12% считат, че марката е задоволителна. Явно това се възприема като спомагателна гаранция за качество, бистрота и осведоменост на избора. Хората не са всеобщо осведомени с обсъжданите сега законови промени, нито с комерсиалните разногласия, само че явно възприемат ясното и категорично споменаване на извора като норма, която не опонира, а обогатява наложената към този момент процедура на известни търговски марки.
43% от пълнолетните българи считат, че водата от чешмата, която употребяват, става за пиянство. Други 32% считат, че става, само че качеството й не е доста положително. 23% от българите не мислят, че водата от чешмата, която употребяват, става за пиянство.
Процентът на отговорите „ става за пиянство “ е по-нисък в по-малките градове, а в София доближава до 55% – при междинен за страната 43%. В София делът на тези, които считат, че чешмяната вода не става за пиянство, е 14%, при междинен за страната 23%.
В селата също дават отговор „ става за пиянство “ с по-висок от междинния за страната %. Очевидно в София качеството на чешмяната вода се приема по-добре на фона на другите градове в страната. В селата пък евентуално оказват роля традициите в потреблението на вода, които са свързани с по-високо доверие към нормалните източници и по-ниско поребление на бутилирана вода.
Тези 23%, които дават отговор, че водата не става за пиянство, се равняват на близо 1.3 млн. българи. За тях може да се чака, че не пият вода от чешмата. Разбира се, тук не става дума единствено за качеството на водата, а и за усещането на хората – образувано от най-различни фактори и източници на информация.
32% отговори „ става, само че не е с задоволително положително качество “ пък се равняват на близо 1.8 млн. пълнолетни българи. За сериозна част от тях също може да се чака, че заобикалят вода от чешмата.
Така общо 3.1 млн. пълнолетни българи имат проблем с водата от чешмата – от общо 5.5 млн. пълнолетни български жители, непрекъснато пребиваващи в страната. За сериозна част от тези 3.1 млн. души може да се допуска, че избират варианти с бутилирана или филтрирана вода. За тези хора може да се чака, че са чувствителни по тематиката за съответния източник на водата. Но сензитивните по тази тематика надали се изчерпват с 3.1 милиона.
56% от запитаните споделят, че пият относително постоянно бутилирана минерална вода. 51% споделят, че пият относително постоянно бутилирана изворна вода. Т.нар. филтрирана вода от чешмата пият постоянно 24% от българите. Спорно е до каква степен се прави разлика сред понятията. Но все пак, ясно е, че бутилираните минерални и изворни води навлизат постоянно в всекидневието надлежно на 56% и 51% от българите.
Закономерно, най-сериозно е потреблението на бутилирана и филтрирана вода измежду младите възрастови групи, респ. в градовете. И тук се набива на очи изводът, че по-възрастните пластове на популацията, в селските региони, очевидно нямат резистентен табиет за ползване на бутилирана вода.
Сондажът е извършен на 7 и 8 ноември измежду 802 пълнолетни българи в цялата страна по панелна методика, която обезпечава представителност на данните за пълнолетното население на страната. Абсолютната оптималната неточност е ± 3.5 при 50% дялове.
Данните са от къс експресен сондаж на „ Галъп интернешънъл “ по поръчка на Федерацията на потребителите в България, най-старата потребителска организация в страната и член на Потребителския интернационал. Поводът е разразилата се полемика към измененията в Закона за храните. Сондажът дава данни, представителни за настройките на цялото пълнолетно българско население.
На фона на нарасналото внимание и паника на милиони у нас към източника на водата, която пият, и при все по-високия интерес към бутилирани води, тематиката с посочването на извора се приема без възражения от българите. Съчетаването на информацията за извора със съществуващите търговски марки и така нататък е обособен, спомагателен въпрос, който визира по-скоро маркетингови тематики. Но когато става дума за правата на потребителя, ясното изтъкване на извора се приема съвсем окончателно. Явно то се възприема като част от нужната за потребителя информация за водата, която пие, гаранции за нейния състав и качества, здравословност и сигурност и така нататък
Нашумялата в последно време европейска инструкция да се показва наложително категорично и ясно изворът, от който се черпи бутилираната вода, се приема автоматизирано – над 90% от българите дават отговор „ да “, без даже да се замислят. Няма основни разлики в мненията на другите демографски групи.
Мнозинство от 86% одобряват да се загатва категорично изворът, а 12% считат, че марката е задоволителна. Явно това се възприема като спомагателна гаранция за качество, бистрота и осведоменост на избора. Хората не са всеобщо осведомени с обсъжданите сега законови промени, нито с комерсиалните разногласия, само че явно възприемат ясното и категорично споменаване на извора като норма, която не опонира, а обогатява наложената към този момент процедура на известни търговски марки.
43% от пълнолетните българи считат, че водата от чешмата, която употребяват, става за пиянство. Други 32% считат, че става, само че качеството й не е доста положително. 23% от българите не мислят, че водата от чешмата, която употребяват, става за пиянство.
Процентът на отговорите „ става за пиянство “ е по-нисък в по-малките градове, а в София доближава до 55% – при междинен за страната 43%. В София делът на тези, които считат, че чешмяната вода не става за пиянство, е 14%, при междинен за страната 23%.
В селата също дават отговор „ става за пиянство “ с по-висок от междинния за страната %. Очевидно в София качеството на чешмяната вода се приема по-добре на фона на другите градове в страната. В селата пък евентуално оказват роля традициите в потреблението на вода, които са свързани с по-високо доверие към нормалните източници и по-ниско поребление на бутилирана вода.
Тези 23%, които дават отговор, че водата не става за пиянство, се равняват на близо 1.3 млн. българи. За тях може да се чака, че не пият вода от чешмата. Разбира се, тук не става дума единствено за качеството на водата, а и за усещането на хората – образувано от най-различни фактори и източници на информация.
32% отговори „ става, само че не е с задоволително положително качество “ пък се равняват на близо 1.8 млн. пълнолетни българи. За сериозна част от тях също може да се чака, че заобикалят вода от чешмата.
Така общо 3.1 млн. пълнолетни българи имат проблем с водата от чешмата – от общо 5.5 млн. пълнолетни български жители, непрекъснато пребиваващи в страната. За сериозна част от тези 3.1 млн. души може да се допуска, че избират варианти с бутилирана или филтрирана вода. За тези хора може да се чака, че са чувствителни по тематиката за съответния източник на водата. Но сензитивните по тази тематика надали се изчерпват с 3.1 милиона.
56% от запитаните споделят, че пият относително постоянно бутилирана минерална вода. 51% споделят, че пият относително постоянно бутилирана изворна вода. Т.нар. филтрирана вода от чешмата пият постоянно 24% от българите. Спорно е до каква степен се прави разлика сред понятията. Но все пак, ясно е, че бутилираните минерални и изворни води навлизат постоянно в всекидневието надлежно на 56% и 51% от българите.
Закономерно, най-сериозно е потреблението на бутилирана и филтрирана вода измежду младите възрастови групи, респ. в градовете. И тук се набива на очи изводът, че по-възрастните пластове на популацията, в селските региони, очевидно нямат резистентен табиет за ползване на бутилирана вода.
Сондажът е извършен на 7 и 8 ноември измежду 802 пълнолетни българи в цялата страна по панелна методика, която обезпечава представителност на данните за пълнолетното население на страната. Абсолютната оптималната неточност е ± 3.5 при 50% дялове.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ