Искате да осъдите журналист? Давайте, шансът е 12 на 100
Над 86-87 % от гражданските и наказателните каузи против публицисти у нас са завършили в тяхна изгода. Това сочат резултатите от разбор на Антикорупционния фонд (АКФ) на станалите извънредно съвременни " дела-шамари " против представители на медии и цивилен деятели в България.
Анализът е под заглавие " Цената на свободното слово. Анализ на правосъдни производства с характерностите на SLAPP в България “ ", прави се за първи път и обгръща 64 такива каузи за интервала от 2000 година до март 2023 година.
Антикорупционният фонд споделя за 65 дела-шамари против публицисти у нас
„ SLAPP делата са очевидно голословни или мощно пресилени правосъдни производства, посредством които политици, предприемачи, корпорации, държавни органи се пробват да употребяват опциите на правосъдната система, с цел да наложат финансов и психически напън върху публицисти и цивилен деятели.
Целта им е да ги сплашат и – в последна сметка – да им наложат цензура “, казват създателите на разбора Лора Георгиева и София Желева, правни съветници в АКФ.
Според последното проучване на Асоциацията на европейските журналисти-България от предходната година близо 28 % от интервюираните показват, че правосъдното гонене е измежду най-честите форми на външен напън върху публицистите. Сред най-уязвимите са по-малките районни медии, сочат още резултатите.
Съставителите особено акцентират, че приключилите в изгода на публицистите огромен дял от процесите не са кой знае какъв брой добра вест.
" Тези данни не са мотив за утешение, защото един много висок % от делата – 12,5% от гражданските и 14% от наказателните каузи – в последна сметка приключват с наказание на публицистите “, споделя София Желева, един от съавторите на проучването.
Дори и когато не приключват със правосъдна победа обаче, делата-шамари са ефикасни, защото съумяват да ангажират човешките и финансови запаси на публицистите и гражданските деятели за нескончаем интервал от време.
Средната дълготрайност на делата плесници е 2,8 години. Те нормално протичат през всички правосъдни инстанции, което води и до дълготрайност в множеството случаи от близо 3 години.
От общо 64 каузи, включени в статистиката, 20 са траяли 2 години, 19 – 3 години, а 6 – 5 или повече години. По прегледаните каузи българските публицисти, медии и цивилен деятели са прекарали в правосъдни зали общо 181 години.
Данните демонстрират и нарастване на броя каузи и претендираните компенсации. За прегледания интервал 2000 – март 2023 е налице както последователно нарастване на броя на делата-шамари, по този начин и нарастване на претендираните размери на компенсациите по гражданските каузи.
Най-много каузи са заведени през 2015 година и 2018 година, като 50 от общо 64 каузи са заведени в интервала 2015 – 2023 година
В последните две години, които анализът обгръща, са заведени две каузи с размер на желае 1 млн. лв..
Анализът е под заглавие " Цената на свободното слово. Анализ на правосъдни производства с характерностите на SLAPP в България “ ", прави се за първи път и обгръща 64 такива каузи за интервала от 2000 година до март 2023 година.
Антикорупционният фонд споделя за 65 дела-шамари против публицисти у нас
„ SLAPP делата са очевидно голословни или мощно пресилени правосъдни производства, посредством които политици, предприемачи, корпорации, държавни органи се пробват да употребяват опциите на правосъдната система, с цел да наложат финансов и психически напън върху публицисти и цивилен деятели.
Целта им е да ги сплашат и – в последна сметка – да им наложат цензура “, казват създателите на разбора Лора Георгиева и София Желева, правни съветници в АКФ.
Според последното проучване на Асоциацията на европейските журналисти-България от предходната година близо 28 % от интервюираните показват, че правосъдното гонене е измежду най-честите форми на външен напън върху публицистите. Сред най-уязвимите са по-малките районни медии, сочат още резултатите.
Съставителите особено акцентират, че приключилите в изгода на публицистите огромен дял от процесите не са кой знае какъв брой добра вест.
" Тези данни не са мотив за утешение, защото един много висок % от делата – 12,5% от гражданските и 14% от наказателните каузи – в последна сметка приключват с наказание на публицистите “, споделя София Желева, един от съавторите на проучването.
Дори и когато не приключват със правосъдна победа обаче, делата-шамари са ефикасни, защото съумяват да ангажират човешките и финансови запаси на публицистите и гражданските деятели за нескончаем интервал от време.
Средната дълготрайност на делата плесници е 2,8 години. Те нормално протичат през всички правосъдни инстанции, което води и до дълготрайност в множеството случаи от близо 3 години.
От общо 64 каузи, включени в статистиката, 20 са траяли 2 години, 19 – 3 години, а 6 – 5 или повече години. По прегледаните каузи българските публицисти, медии и цивилен деятели са прекарали в правосъдни зали общо 181 години.
Данните демонстрират и нарастване на броя каузи и претендираните компенсации. За прегледания интервал 2000 – март 2023 е налице както последователно нарастване на броя на делата-шамари, по този начин и нарастване на претендираните размери на компенсациите по гражданските каузи.
Най-много каузи са заведени през 2015 година и 2018 година, като 50 от общо 64 каузи са заведени в интервала 2015 – 2023 година
В последните две години, които анализът обгръща, са заведени две каузи с размер на желае 1 млн. лв..
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ