Как беше едно време в Пловдив: Жигулита, файтони и тролеи кръстосваха Главната на града
Над 800 дюкяна са се разпростирали на Главната улица в Пловдив през 17 век. В продължение на епохи центърът на града трансформира неведнъж образа си, до момента в който стигне до познатия тип, който пловдивчани познават, написа Трафик нюз бг.
Само преди няколко десетилетия Главната улица на града под тепетата е изцяло неразпознаваема – по нея кръстосват тролеи, коли и карети, а някой от най-големите пловдивски забележителности се крият под улиците. Пример за това е Римският стадион, който е оголен през 1970 година, а преди този момент върху него се намирал площад „ Джумая”. До 1990 година пешеходната улица е носила името " Васил Коларов ", а в този момент се споделя „ Княз Александър I Батенберг “, истината е обаче че малко пловдивчани употребяват това име.
Главната улица се снабдява с европейски тип едвам през 1922 година, когато се прави огромен ремонт. Векове преди този момент е изглеждала по напълно друг метод, само че отново е будила удивление у най-различни пътешествници, които са минавали през града. Няколко века Главната улица се простирала от площад Джумаята до моста на Марица, който е бил единствен за времето си. Тогава се е казвала Узун чаршия, което значи " дългата улица ".
Един от пътешествениците, който е писал за Пловдив е Евлия Челеби през 17 век. Той се впечатлява от огромния брой дюкяни в града – над 800, а настилката на улицата била с огромни камъни.
През 1841 година съгласно усещанията на Жером – Адолф Бланки чаршията е била осеяна с скотски трупове, месарски останки и други отпадъци. Паянтови едноетажни и двуетажни дюкяни са закривали солидните здания от двете страни на улицата и стеснявали дотколкова улицата, че две каруци мъчно се разминавали по нея.
През 1878 година дюкяните са отстранени и площадът е оголен в днешните си размери. През същата година по време на ръководството на първия пловдивски кмет Костаки Пеев старите натрошени камъни са сменени с калдъръм. През 1900 година е направено първото павиране на основната улица. Паветата обаче били дълги и ситуирани паралелно на тротоарите, а стоманените шини на каруците разрушавали новоположения паваж, което налагало чести поправки. Впоследствие той бил сменен с дребни сиенитни павета.
През 90-те години на ХІХ в. комерсиалната чаршия последователно се разширила в посока железопътната гара, заради което станала известна като „ Главна Станционна “, защото водела към Станцията (железопътната гара). Главната към този момент се простирала до Аладжа джамия, която се намирала против постройката на община Пловдив.
Според градоустройствения проект на Йосиф Шнитер, признат през 1896 година, централната улица би трябвало да се простира от Цар-Симеоновата градина до моста на Марица, като сходно на европейските мостри нейната широчина трябвало да бъде 50 м. След редица разногласия е било решено бъдещата основна да има широчина от 16 м от Цар-Симеоновата градина до площад Джумая и 12 м до моста на Марица.
Снимки: Ретро Пловдив
Само преди няколко десетилетия Главната улица на града под тепетата е изцяло неразпознаваема – по нея кръстосват тролеи, коли и карети, а някой от най-големите пловдивски забележителности се крият под улиците. Пример за това е Римският стадион, който е оголен през 1970 година, а преди този момент върху него се намирал площад „ Джумая”. До 1990 година пешеходната улица е носила името " Васил Коларов ", а в този момент се споделя „ Княз Александър I Батенберг “, истината е обаче че малко пловдивчани употребяват това име.
Главната улица се снабдява с европейски тип едвам през 1922 година, когато се прави огромен ремонт. Векове преди този момент е изглеждала по напълно друг метод, само че отново е будила удивление у най-различни пътешествници, които са минавали през града. Няколко века Главната улица се простирала от площад Джумаята до моста на Марица, който е бил единствен за времето си. Тогава се е казвала Узун чаршия, което значи " дългата улица ".
Един от пътешествениците, който е писал за Пловдив е Евлия Челеби през 17 век. Той се впечатлява от огромния брой дюкяни в града – над 800, а настилката на улицата била с огромни камъни.
През 1841 година съгласно усещанията на Жером – Адолф Бланки чаршията е била осеяна с скотски трупове, месарски останки и други отпадъци. Паянтови едноетажни и двуетажни дюкяни са закривали солидните здания от двете страни на улицата и стеснявали дотколкова улицата, че две каруци мъчно се разминавали по нея.
През 1878 година дюкяните са отстранени и площадът е оголен в днешните си размери. През същата година по време на ръководството на първия пловдивски кмет Костаки Пеев старите натрошени камъни са сменени с калдъръм. През 1900 година е направено първото павиране на основната улица. Паветата обаче били дълги и ситуирани паралелно на тротоарите, а стоманените шини на каруците разрушавали новоположения паваж, което налагало чести поправки. Впоследствие той бил сменен с дребни сиенитни павета.
През 90-те години на ХІХ в. комерсиалната чаршия последователно се разширила в посока железопътната гара, заради което станала известна като „ Главна Станционна “, защото водела към Станцията (железопътната гара). Главната към този момент се простирала до Аладжа джамия, която се намирала против постройката на община Пловдив.
Според градоустройствения проект на Йосиф Шнитер, признат през 1896 година, централната улица би трябвало да се простира от Цар-Симеоновата градина до моста на Марица, като сходно на европейските мостри нейната широчина трябвало да бъде 50 м. След редица разногласия е било решено бъдещата основна да има широчина от 16 м от Цар-Симеоновата градина до площад Джумая и 12 м до моста на Марица.
Снимки: Ретро Пловдив
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ