80% от българите предпочитат гишетата и опашките
Над 80% от българите към момента избират контакт " на гише " с другите администрации, вместо цифрово взаимоотношение с институциите. Това сочат данните от изследването на " Галъп интернешънъл " за определяне на публични настройки във връзка с същността, задачите, главните цели и предстоящите резултати от електронното ръководство на Република България. Проучването е по поръчка на Държавната организация " Електронно ръководство " (ДАУЕ).
Според данните на " Галъп " едвам 5% от българите или към 250 хиляди души избират да взаимодействат по електронен път с администрацията като болшинството от тях са на възраст сред 25 и 36 години, с висше обучение и с по-благоприятна житейска вероятност.
Въпреки ниския % обаче обществото е склонно да даде заем на доверие на политиката за въвеждане на електронното ръководство. Същевременно упованията остават умерени.
Около 14% от интервюираните или към 750 хиляди жители са показали, че през миналата година са употребили електронни административни услуги с друга периодичност. Мнозинството от тях правят оценка положително качеството на този вид услуги.
В рамките на последните 12 месеца 78% от българите не са търсили никаква информация или административни услуги онлайн на интернет страниците на държавните институции.
Останалите 22% пък се обръщат онлайн към администрациите по-скоро по насила - с цел да търсят информация и услуги, свързани с разнообразни отговорности към администрациите, в това число към Национална агенция за приходите, локални налози и такси, здравни и пенсионни осигуровки, компенсации за майчинство. Под 3% е от интервюираните търсят информация, обвързвана със отбрана на техни права, просвета, туризъм и отдих.
Мнозинството от българите считат, че електронното ръководство облекчава жителите преди бизнеса и самите администрации. Близо 80% от запитаните са оптимисти, че ще отпадне нуждата от документи на книжен притежател, а 75 на 100 смятат, че административното обслужване по-скоро ще се усъвършенства.
Около 60% от българите са оптимисти, че с електронното ръководство ще се понижи административната тежест на бизнеса, а близо 50% са уверени в цялостното въвеждане на така наречен " служебно начало " от институциите.
Наред с това обаче българите не са оптимисти, че с реализирането на политиките за е-управление корупцията ще намалее.
Обществото е и раздвоено по отношение на вероятността за въвеждане на електронно отдалечено гласоподаване по интернет - по към 48% от запитаните.
Само 2% считат, че финансирането е водещ фактор за реализацията на е-управлението в България, до момента в който близо 1/3 от интервюираните са декларирали, че волята и желанието от страна на страната и политиците е основното изискване за това. Мнозинството регистрира като водещ фактор за цялостната държавна политика за е-управление персоналната воля, а не съществуването или неналичието на запаси.
Според 7% от запитаните показват цифровите умения като водещ фактор за реализирането на е-управлението. 7% пък са показали като основен фактор правната рамка.
За 44% злоупотребата с персонални данни е водещ риск при потреблението е-управлението. Близо 25% се притесняват от злонамерена външна интервенция и хакерски офанзиви.
Според българите сполучливата политика за е-управление минава през резултати, а не планове.
С най-голяма значителност за е-управлението съгласно интервюираните е оперативната съгласуемост (78%). 50 на 100 пък са показали като най-значимо намаляването на административната тежест и непотребните регулации.
Същевременно близо 70% от запитаните декларират, че не употребяват или не имат намерение другите средства за електронна идентификация за задачите на административното обслужване и за персонални потребности, включително ПИН, ПИК, дипломиран електронен автограф или други.
И макар че към 1/3 от българите припознават нуждата от идентификация по електронен път, под 4% от тях употребяват средството за е-идентификация с най-висока сигурност, каквото е квалифицираният електронен автограф. Близо 15% от запитаните избират да употребяват едно универсално средство за електронна идентификация.
Проучването на " Галъп " е осъществено в интервала 31 неомври - 7 декември сред 756 души на възраст над 18 години. /news.bg
Според данните на " Галъп " едвам 5% от българите или към 250 хиляди души избират да взаимодействат по електронен път с администрацията като болшинството от тях са на възраст сред 25 и 36 години, с висше обучение и с по-благоприятна житейска вероятност.
Въпреки ниския % обаче обществото е склонно да даде заем на доверие на политиката за въвеждане на електронното ръководство. Същевременно упованията остават умерени.
Около 14% от интервюираните или към 750 хиляди жители са показали, че през миналата година са употребили електронни административни услуги с друга периодичност. Мнозинството от тях правят оценка положително качеството на този вид услуги.
В рамките на последните 12 месеца 78% от българите не са търсили никаква информация или административни услуги онлайн на интернет страниците на държавните институции.
Останалите 22% пък се обръщат онлайн към администрациите по-скоро по насила - с цел да търсят информация и услуги, свързани с разнообразни отговорности към администрациите, в това число към Национална агенция за приходите, локални налози и такси, здравни и пенсионни осигуровки, компенсации за майчинство. Под 3% е от интервюираните търсят информация, обвързвана със отбрана на техни права, просвета, туризъм и отдих.
Мнозинството от българите считат, че електронното ръководство облекчава жителите преди бизнеса и самите администрации. Близо 80% от запитаните са оптимисти, че ще отпадне нуждата от документи на книжен притежател, а 75 на 100 смятат, че административното обслужване по-скоро ще се усъвършенства.
Около 60% от българите са оптимисти, че с електронното ръководство ще се понижи административната тежест на бизнеса, а близо 50% са уверени в цялостното въвеждане на така наречен " служебно начало " от институциите.
Наред с това обаче българите не са оптимисти, че с реализирането на политиките за е-управление корупцията ще намалее.
Обществото е и раздвоено по отношение на вероятността за въвеждане на електронно отдалечено гласоподаване по интернет - по към 48% от запитаните.
Само 2% считат, че финансирането е водещ фактор за реализацията на е-управлението в България, до момента в който близо 1/3 от интервюираните са декларирали, че волята и желанието от страна на страната и политиците е основното изискване за това. Мнозинството регистрира като водещ фактор за цялостната държавна политика за е-управление персоналната воля, а не съществуването или неналичието на запаси.
Според 7% от запитаните показват цифровите умения като водещ фактор за реализирането на е-управлението. 7% пък са показали като основен фактор правната рамка.
За 44% злоупотребата с персонални данни е водещ риск при потреблението е-управлението. Близо 25% се притесняват от злонамерена външна интервенция и хакерски офанзиви.
Според българите сполучливата политика за е-управление минава през резултати, а не планове.
С най-голяма значителност за е-управлението съгласно интервюираните е оперативната съгласуемост (78%). 50 на 100 пък са показали като най-значимо намаляването на административната тежест и непотребните регулации.
Същевременно близо 70% от запитаните декларират, че не употребяват или не имат намерение другите средства за електронна идентификация за задачите на административното обслужване и за персонални потребности, включително ПИН, ПИК, дипломиран електронен автограф или други.
И макар че към 1/3 от българите припознават нуждата от идентификация по електронен път, под 4% от тях употребяват средството за е-идентификация с най-висока сигурност, каквото е квалифицираният електронен автограф. Близо 15% от запитаните избират да употребяват едно универсално средство за електронна идентификация.
Проучването на " Галъп " е осъществено в интервала 31 неомври - 7 декември сред 756 души на възраст над 18 години. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ