Няма работеща система за детско правосъдие в България
Над 8 хиляди деца годишно минават през остаряла система от 1958 година
България продължава да е една от последните страни в Европейския съюз без работеща система за детско правораздаване, която да пази и подкрепя децата в спор със закона. Над 8 хиляди деца годишно минават през система, която се основава на закон от 1958 година и не дава отговор на актуалните потребности на обществото.
" Системата мъчно разграничава невръстен причинител от дете в неволя. Праща ги в едни и същи институции, в които няма нито образование, нито промяна ", изясни заместник-министърът на правораздаването Михаела Мечкунова в предаването " Директно " на Bulgaria ON AIR.
Проблемът се корени в неналичието на профилирани съдии, отбрана и подобаващи институции за работа с малолетни причинители. Вместо синя стая, децата попадат в правосъдни зали. Вместо диалог, те минават през разпити.
Реформата чака от години
" Проблем е промяната, която чакаме от години. Детското правораздаване у нас не е просто остаряло. То може да е риск, " сподели Георги Еленков от Националната мрежа за децата.
Експертите предизвестяват, че настоящата система не може да разпознае съответно децата с проблематично държание и не планува подобаващи ограничения за поддръжка. Това води до рецидив и по-нататъшна криминализация на уязвимите деца.
Европейска осъдба за остарелия закон
През 2017 година Европейският съд по правата на индивида осъди България поради остарелия Закон за битка с противообществените прояви на малолетни и малолетни от 1958 година. Съдът постанови, че българската страна не може да настанява малолетни в домове за краткотрайно настаняване без те да имат право да апелират тази мярка.
Въпреки това, промяната продължава да се отсрочва. В Министерството на правораздаването отлежава план за нов закон за детско правораздаване, първичният вид на който е направен още през 2016 година.
Необходими незабавни промени
Специалистите упорстват за цялостна промяна, която да включва профилирани съдилища, подготвени магистрати и възстановителни практики. Необходими са и нови институции, които да работят с предварителна защита и поддръжка, а освен с санкции.
" Ако страната беше поела дълготраен, значителен ангажимент, и в случай че имаше политическа воля за промяна в региона на детското правораздаване, всички тези животи – на децата-извършители, на жертвите и фамилиите им, нямаше да бъдат наранени, " акцентира Националната мрежа за децата.
България дължи на своите деца система, която да ги пази, а не да ги санкционира. Всеки ден без промяна значи още деца, чието детство и бъдеще се губят в остарялата машина на неефективното правораздаване.
България продължава да е една от последните страни в Европейския съюз без работеща система за детско правораздаване, която да пази и подкрепя децата в спор със закона. Над 8 хиляди деца годишно минават през система, която се основава на закон от 1958 година и не дава отговор на актуалните потребности на обществото.
" Системата мъчно разграничава невръстен причинител от дете в неволя. Праща ги в едни и същи институции, в които няма нито образование, нито промяна ", изясни заместник-министърът на правораздаването Михаела Мечкунова в предаването " Директно " на Bulgaria ON AIR.
Проблемът се корени в неналичието на профилирани съдии, отбрана и подобаващи институции за работа с малолетни причинители. Вместо синя стая, децата попадат в правосъдни зали. Вместо диалог, те минават през разпити.
Реформата чака от години
" Проблем е промяната, която чакаме от години. Детското правораздаване у нас не е просто остаряло. То може да е риск, " сподели Георги Еленков от Националната мрежа за децата.
Експертите предизвестяват, че настоящата система не може да разпознае съответно децата с проблематично държание и не планува подобаващи ограничения за поддръжка. Това води до рецидив и по-нататъшна криминализация на уязвимите деца.
Европейска осъдба за остарелия закон
През 2017 година Европейският съд по правата на индивида осъди България поради остарелия Закон за битка с противообществените прояви на малолетни и малолетни от 1958 година. Съдът постанови, че българската страна не може да настанява малолетни в домове за краткотрайно настаняване без те да имат право да апелират тази мярка.
Въпреки това, промяната продължава да се отсрочва. В Министерството на правораздаването отлежава план за нов закон за детско правораздаване, първичният вид на който е направен още през 2016 година.
Необходими незабавни промени
Специалистите упорстват за цялостна промяна, която да включва профилирани съдилища, подготвени магистрати и възстановителни практики. Необходими са и нови институции, които да работят с предварителна защита и поддръжка, а освен с санкции.
" Ако страната беше поела дълготраен, значителен ангажимент, и в случай че имаше политическа воля за промяна в региона на детското правораздаване, всички тези животи – на децата-извършители, на жертвите и фамилиите им, нямаше да бъдат наранени, " акцентира Националната мрежа за децата.
България дължи на своите деца система, която да ги пази, а не да ги санкционира. Всеки ден без промяна значи още деца, чието детство и бъдеще се губят в остарялата машина на неефективното правораздаване.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ