В 70% от случаите ракът на белия дроб у нас се открива фатално късно
Над 70% от пациентите с рак на белия дроб в България се диагностицират в трети и четвърти етап на болестта, като прогнозата за 5-годишна преживяемост при тях е под 5%. За тревожната наклонност предизвестиха в сряда експерти на семинар за диагностиката и лекуването на болестта. У нас едвам 15% от случаите се откриват в първия етап, когато прогнозите за по-дълга преживяемост се усилват, до момента в който ранната диагностика доближава 35% в Съединени американски щати и сред 20-25% в Европа.
Ракът на белия дроб визира над 1.8 млн. души в международен мащаб. Данните сочат, че от всички онкологични болести ракът на белия дроб е най-често срещаната причина за гибел при мъжете и втората при дамите.
В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото по периодичност при дамите. През 2016 година със болестта са диагностицирани над 4000 души у нас .
Най-честите рискови фактори за рак на бял дроб са дейното или пасивното тютюнопушене, хронична обструктивна белодробна болест, замърсяването на въздуха, някои химикали и типове радиация, фамилно влечение към белодробен рак. Въпреки откритата и потвърдена причинно-следствена връзка сред рака на белия дроб и тютюнопушенето, белодробният рак се среща постоянно и при пациенти непушачи, като се подрежда на 7-мо място след най-често срещаните ракови болести в световен мащаб. Приблизително 25% от всички случаи на рак на белия дроб по света се откриват при хора, които са били непушачи през целия си живот.
Симптомите на болестта са непрекъсната кашлица, дефицит на въздух, изкашляне на кръв, болежка в гръдния панер, рамото или гърба, промени в гласа, дрезгавост, повтарящи се белодробни инфекции като пневмония и бронхит, затруднено преглъщане.
Ако ракът се е популяризирал отвън белия дроб, признаците са необяснима загуба на тегло, уязвимост, отмалялост, болки в кости и стави, необясними счупвания на кости, главоболие, некоординирани придвижвания, тромбози или кървене, нарушаване на паметта, отичане на врата. Обикновено в ранните стадии ракът на белия дроб не дава забележими признаци, заради което се диагностицира прекомерно късно, с цел да бъде оздравял. Понякога се открива инцидентно при рентгенова фотография, да вземем за пример във връзка на бронхопневмония. Данните сочат, че 25% от пациентите с рак на белия дроб нямат признаци .
“Вероятността човек да развие рак на белия дроб през живота си е към 1 на 14 при мъжете и 1 на 17 при дамите. Поради късното дигнастициране 40 на 100 от заболелите умират още в границите на една година . При известна част от пациентите се откриват генетични разновидности, които дават опция да се приложи персонализираното лекуване. То дава вяра за по-дълъг и първокласен живот “, изясни доцент Димитър Калев, медицински онколог в Специализираната болница за лекуване на онкологични болести " Д-р Марко Марков “ - Варна.
Той напомни, че генетичните проучвания са значима част от диагностичния развой, тъй като посредством тях могат да се разпознават точните пациенти, при които новите персонализирани лечения биха били използвани и ефикасни. Генетичните проби демонстрират дали туморът има характерности, които го вършат предразположен на лекуване, само че сега те не се поемат от здравната каса. След като генетичният профил на тумора бъде избран, се основава опция за назначението на по-ефективно и уместно за съответния пациент лекуване.
“Медицината навлиза в нова епоха, в която научните решения на фармацията и технологиите се ориентират към самостоятелния метод в лечението на всеки един пациент. Медицината на бъдещето ще е с фокус върху прецизирания метод, гарантиращ лечебен отговор “, съобщи изпълнителният шеф на “АстраЗенека “ -България Зоя Паунова.
На 22 и 23 април в София ще се състои конференция на тематика " Рак на белия дроб – ранна диагноза и доказателства за скрининг “, която се провежда в границите на Българското председателство на Съвета на Европа от Българската асоциация за персонализирана медицина в съдействие с основания в Брюксел Европейски алианс за персонализирана медицина.
Ракът на белия дроб визира над 1.8 млн. души в международен мащаб. Данните сочат, че от всички онкологични болести ракът на белия дроб е най-често срещаната причина за гибел при мъжете и втората при дамите.
В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото по периодичност при дамите. През 2016 година със болестта са диагностицирани над 4000 души у нас .
Най-честите рискови фактори за рак на бял дроб са дейното или пасивното тютюнопушене, хронична обструктивна белодробна болест, замърсяването на въздуха, някои химикали и типове радиация, фамилно влечение към белодробен рак. Въпреки откритата и потвърдена причинно-следствена връзка сред рака на белия дроб и тютюнопушенето, белодробният рак се среща постоянно и при пациенти непушачи, като се подрежда на 7-мо място след най-често срещаните ракови болести в световен мащаб. Приблизително 25% от всички случаи на рак на белия дроб по света се откриват при хора, които са били непушачи през целия си живот.
Симптомите на болестта са непрекъсната кашлица, дефицит на въздух, изкашляне на кръв, болежка в гръдния панер, рамото или гърба, промени в гласа, дрезгавост, повтарящи се белодробни инфекции като пневмония и бронхит, затруднено преглъщане.
Ако ракът се е популяризирал отвън белия дроб, признаците са необяснима загуба на тегло, уязвимост, отмалялост, болки в кости и стави, необясними счупвания на кости, главоболие, некоординирани придвижвания, тромбози или кървене, нарушаване на паметта, отичане на врата. Обикновено в ранните стадии ракът на белия дроб не дава забележими признаци, заради което се диагностицира прекомерно късно, с цел да бъде оздравял. Понякога се открива инцидентно при рентгенова фотография, да вземем за пример във връзка на бронхопневмония. Данните сочат, че 25% от пациентите с рак на белия дроб нямат признаци .
“Вероятността човек да развие рак на белия дроб през живота си е към 1 на 14 при мъжете и 1 на 17 при дамите. Поради късното дигнастициране 40 на 100 от заболелите умират още в границите на една година . При известна част от пациентите се откриват генетични разновидности, които дават опция да се приложи персонализираното лекуване. То дава вяра за по-дълъг и първокласен живот “, изясни доцент Димитър Калев, медицински онколог в Специализираната болница за лекуване на онкологични болести " Д-р Марко Марков “ - Варна.
Той напомни, че генетичните проучвания са значима част от диагностичния развой, тъй като посредством тях могат да се разпознават точните пациенти, при които новите персонализирани лечения биха били използвани и ефикасни. Генетичните проби демонстрират дали туморът има характерности, които го вършат предразположен на лекуване, само че сега те не се поемат от здравната каса. След като генетичният профил на тумора бъде избран, се основава опция за назначението на по-ефективно и уместно за съответния пациент лекуване.
“Медицината навлиза в нова епоха, в която научните решения на фармацията и технологиите се ориентират към самостоятелния метод в лечението на всеки един пациент. Медицината на бъдещето ще е с фокус върху прецизирания метод, гарантиращ лечебен отговор “, съобщи изпълнителният шеф на “АстраЗенека “ -България Зоя Паунова.
На 22 и 23 април в София ще се състои конференция на тематика " Рак на белия дроб – ранна диагноза и доказателства за скрининг “, която се провежда в границите на Българското председателство на Съвета на Европа от Българската асоциация за персонализирана медицина в съдействие с основания в Брюксел Европейски алианс за персонализирана медицина.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ