Проучване: 60% от българите имат проблеми със съня
Над 60% от българите оповестяват, че имат проблеми със съня в друга степен, а всеки седми прави оценка качеството си на сън като неприятно. Това демонстрират данни от национално представително изследване за проблемите на съня в България, показано в София в навечерието на Световния ден на съня. Изследването е осъществено от социологическата организация Global Metrics и беше показано по време на събитие, проведено от новоучредената Фондация „ За Съня “.
Проучването е извършено посредством национално представителна извадка и стандартизирани изявленията лице в лице, като данните са събирани посредством таблети. Теренната работа е извършена в интервала от 10 януари до 13 октомври 2025 година, след жители на страната на възраст сред 20 и 70 години, по метода лице в лице посредством попълване на въпросник. Участие в проучването са взели общо 1000 души.
Лошият сън способства за 172 болести
По думите на социолога от Global Metrics Радостина Ангелова, която показа изследването, тематиката за съня към момента не е задоволително осъзната в българското общество. „ Мястото на съня и следствията от неприятната хигиена на съня постоянно се подценяват “, уточни тя.
Данните демонстрират, че едвам 13% от българите се разсънват свежи и отпочинали всеки ден. Около половината от интервюираните оповестяват, че това се случва единствено в множеството дни, а при близо 37% чувството за пълноценна отмора заран се среща рядко или в никакъв случай.
Според резултатите всеки пети българин се нуждае от повече от 30 минути, с цел да заспи, при целесъобразна норма от към 20 минути. Всеки трети респондент оповестява, че се разсънва постоянно през нощта, означи още социологът.
Прекалено дългият сън е по-вреден за здравето от дефицита
Сред главните фактори, които въздействат отрицателно върху съня, са потреблението на електронни устройства преди лягане, гледането на телевизия и потреблението на алкохол вечер. Около половината от българите употребяват телефон, таблет или телевизия директно преди сън, а всеки трети употребява алкохол вечер.
Изследването регистрира и обилни обществени и стопански последици от неприятното качество на съня. По калкулации на откривателите понижената работливост, обвързвана с недоспиването, се равнява на сред три и четири милиарда евро годишно, което съставлява към 4% от брутния вътрешен артикул на страната.
Данните демонстрират още, че българите се разсънват относително рано – приблизително към 6:46 часа в работни дни, като близо половината стават преди 6:30 часа. В същото време към 41% от тях не съумяват да доближат целесъобразните седем часа сън на нощ.
Прекалено дългият сън е по-вреден за здравето от дефицита
Сред най-често срещаните проблеми са честото пробуждане през нощта - 29%, сложното заспиване - 22%, чувството за отмалялост заран - 22%, и незадоволителният сън - 19%. За хъркане оповестяват към 16% от интервюираните.
По време на събитието беше оповестено и основаването на Фондация „ За Съня “, която ще работи за повишение на информираността за проблемите на съня посредством проучвания, просветителни акции и обществени начинания. В полемиката за смисъла на здравия сън участваха медицинските специалисти доктор Петър Чипев, доктор Петър Калайджиев и доктор Мартин Стефанов, а модератор на диалога беше Сибина Григорова.
Българите на възраст сред 20 и 70 години спят приблизително по 7 часа и 20 минути при целесъобразни сред седем и девет часа на вечер, като дамите спят приблизително с към 15-20 минути повече от мъжете. Експертите показаха, че с възрастта времето на сън понижава, само че се следят и редица други фактори, които мощно въздействат върху продължителността и качеството на съня. Стресът, непотребните килограми и съществуването на избрани здравословни положения оказват най-силен резултат върху съня, безапелационни бяха лекарите.
Експертите показаха още, че един от най-сериозните проблеми със съня е сънната апнея. Те обясниха, че сънната апнея е съществено нарушаване, характеризиращо се с многократни паузи в дишането по време на сън, най-често заради блокиране на дихателните пътища. Симптомите включват мощно хъркане, задушаване, дневна отмалялост и главоболие. Според извършеното проучване общо 12% влизат в категорията на „ висок риск “ от сънна апнея, а 25% попадат в категория „ сдържан риск “.
