Повече от половината българи подкрепят ръста на минималната заплата, показва ново проучване
Над 54% от българските жители утвърждават нарастването на минималната работна заплата (МРЗ). Това сочат резултати от представително изследване, извършено от социологическа организация „ Мяра “ по поръчка на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ). Изследването е осъществено в интервала 30 октомври – 7 ноември 2025 година измежду 804 пълнолетни интервюирани.
Проучването обгръща настройките по отношение на динамичността на приходите, размера на МРЗ, механизма за нейното установяване и приравняването ѝ към заплатата за прехрана. Значителна част – една трета от подкрепящите нарастването, считат, че МРЗ би трябвало да е равна на издръжката за живот.
Въпреки необятната поддръжка, съвсем 19% от интервюираните са срещу растежа на МРЗ, а 27% към момента се двоумят. Експертите, осъществили проучването, декларират:
„ Повишението на МРЗ се възприема като належащо социално-икономическо деяние от повече от половината участници в изследването. “
Заместник-директорът на Института за обществени и синдикални проучвания и образования (ИССИО) Виолета Иванова акцентира, че поддръжката за растеж на МРЗ е висока измежду заетите както в държавния, по този начин и в частния бранш, както и измежду безработните. Негативно отношение към нарастването демонстрират самонаетите лица и притежателите на бизнес.
Данните разкриват още, че 86,1% от хората считат, че полученият през тази година растеж на възнагражденията не е задоволителен. Само 11,1% дефинират нарастването на МРЗ като съответно. Отчетена е и фрагментация при степента на нарастване, като 42,5% са получили растеж от 10-15%. Най-голям дял от интервюираните (59,4%) попадат в групата с приходи сред 2000 и 3000 лева
Основателят на организация „ Мяра “ Първан Симеонов разяснява, че проучването ясно демонстрира съществуващите диспропорции – както обществени, по този начин и районни. По думите му, сходен разбор е значим за публичния спор по отношение на МРЗ и отразява мнението на българските жители.
Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов подчертава върху нуждата МРЗ да се дефинира по стопански действия и квалификационни групи посредством механизмите на груповото трудово договаряне. Той напомни, че съществува законопроект за промени в Кодекса на труда, който цели транспониране на Директивата за съответни минимални работни заплати. Тази инструкция изисква 80% покритие на груповото трудово договаряне.
Главният икономист на КНСБ и шеф на ИССИО, Любослав Костов, съобщи, че Конфедерацията упорства за съответно премерване на МРЗ, което да подхожда на заплатата за прехрана на национално равнище. След това би трябвало да се пристъпи към установяване на МРЗ по стопански действия, които да надграждат националната стойност.
Виолета Иванова от КНСБ означи:
„ Наблюдава се по-висок растеж на работните заплати при високо доходните групи, в сравнение с при по-ниско доходните групи, което демонстрира, че и в бъдеще ще се ускоряват обществените неравенства. Трябва да бъдат увеличавани работните заплати и през идващите години, изключително в по-нискодоходните групи. Ръстът на работните им заплати е нищожен и не може да покрива нужни средства за прехрана на живот, а инфлацията през този интервал нараства и тяхната покупателна дарба понижава. “
Важно е да се означи, че изследването е извършено в интервала 30 октомври – 7 ноември 2025 година и данните отразяват настройките към този съответен миг. Междувременно, проектобюджетът за 2026 година планува нарастване на МРЗ на 620,20 евро (1213 лева.) от 1 януари 2026 година, което съставлява съответна политическа мярка, директно обвързвана с обсъжданите резултати. Европейската инструкция за съответни минимални работни заплати, изискваща 80% покритие на груповото договаряне, остава основен подтекст за дебата към МРЗ в България.
Липсват публични позиции от работодателските организации и бизнес асоциации по отношение на препоръчаното нарастване на МРЗ, което би предоставило спомагателна вероятност по въпроса.
