Пандемията, която отне над 50 милиона живота
Над 50 млн. жертви – това е шокиращата равносметка от най-тежката пандемия, връхлитала света след Черната гибел.
По публични данни в интервала 1918 – 1919 година от така наречен испански грип се разболели почти 500 млн. души – или една трета от тогавашното международното население.
The Spanish flu taught us a big lesson: shutdowns need to last about 12 weeks to save lives
— Bloomberg (@business)
Последиците от подлата болест били толкоз тежки, че в някои страни, измежду които и Съединени американски щати, междинната дълготрайност на живота се намалила с към 12 години.
Трите смъртоносни талази на испанския грип
Учените разграничават три обособени талази на пандемията от испански грип. Първата избухнала напролет на 1918 година и засегнала най-вече Северна Америка и Европа.
Най-смъртоносна била втората вълна, траяла сред септември и ноември 1918 година Тя лишила живота на милиони хора по целия свят.
Третата вълна засегнала Австралия, Северна Америка и Европа при започване на 1919 година „ Това обаче въобще не значи, че по-късно грипът липсващ “, отбелязва Джефри Таубенбергер, един от учените, съумели да изолират генома на смъртоносната болест в края на 90-те години на предишния век.
Тъй като на процедура целият свят бил изложен на вируса, хората съумели да развият натурален имунитет против него. В резултат вариантът на болестта от 1918 година почнал да еволюира.
Променени версии на испанския грип се появили през 1920 и 1921 година, само че те надалеч не били толкоз смъртоносни. „ Болестта от 1918 година изгубила своята вирулентност при започване на 20-те години на предишния век “, акцентира Таубенбергер.
Изумителното е, че съгласно извършените генетични проучвания, вариантът на болестта от 1918 година е първоизточникът на всеки сезонен грип, регистриран през последния век.
What has studying past pandemics taught the world about covid-19? Our article from April looked into what lessons can be learned from the Spanish flu
— The Economist (@TheEconomist)
„ Спокойно можем да кажем, че пандемията, избухнала през 1918 година, не просто не е завършила, само че и до през днешния ден усещаме последствията от нея “, прибавя Таубенбергер.
Защо втората вълна била толкоз смъртоносна?
Испанският грип се появил през март 1918 година и в началото изглеждал като безопасен сезонен грип. Един от първите регистрирани случаи бил този на Албърт Гитчел, готвач във боен лагер в американския щат Канзас. Вирусът се разпространявал доста бързо и до края на месеца към 1100 бойци били приети в болница, а 38 от тях умряли.
Болестта била пренесена в Европа от американските бойци, взели участие в Първата международна война. През април и май болестта обхванала Англия, Франция, Испания и Италия. Предполага се, че към две трети от френските и половината от британските бойци били инфектирани. По това време грипът към момента не бил изключително гибелен, а признаците най-често отшумявали за към три дни.
Ситуацията се трансформирала радикално през септември 1918 година Тогава избухнала втората вълна, която лишила живота на милиони хора по целия свят. Само през октомври в Съединени американски щати умряли близо 200 000 души. Лекарите били шокирани от обстоятелството, че жертви на болестта ставали доста хора на възраст 25-35 години, които били в разцвета на силите си и нямали никакви здравословни проблеми.
WATCH: Examining how states reopened amid the Spanish flu. -
— NBC News (@NBCNews)
Десетилетия по-късно учените открили, че повода за това била така наречен цитокинова стихия – развой, който може да бъде разказан като свръхреакция на имунната система. Когато тялото ни бъде нападнато от някой вирус, тя задейства сигнални протеини, наречени цитокини. Те предизвикват потребни възпаления, благодарение на които тялото ни се оправя със опасността. Някои болести, измежду които и испанският грип, обаче карат имунната система да задейства прекалено много цитокини, което пък предизвиква рискови възпаления. Експертите прибавят, че колкото по-здрав е един човек, толкоз по-опасна може да бъде цитокиновата стихия.
Съпротива против защитните маски
След експлоадирането на пандемията от испански грип през 1918 година, управляващите в Съединени американски щати наложили разнообразни ограничения в опит да спрат разпространяването на рисковата болест. В някои щати било неразрешено събирането на доста хора на едно място, в други били затворени учебните заведения, а в трети жителите били призовани да употребяват носни кърпички и да не плюят по улиците. Най-популярната мярка била носенето на защитна маска.
В Съединени американски щати множеството хора в началото я спазвали прецизно. В едно известие на Червения кръст се казвало, че всеки, който не носи маска, е „ безделник “ и заплашва здравето на хората към себе си.
Не всички обаче били съгласни с тази мярка. Някои хора я считали за нарушаване на гражданските им права, съгласно други тя нанасяла огромни вреди на бизнеса им и създавала възприятие на суматоха измежду обществото, а трети се оплаквали, че маските пречат на дишането и в действителност са нездравословни за здравето.
Въпреки това в градове като Сан Франциско, Денвър и Сиатъл носенето на маски станало наложително, а всеки, който не спазвал условието, бил глобяван или даже вкарван в пандиза.
Historians believe the Black Death made Europeans more adventurous, while the Spanish flu gave way to “increased expressions of risk-taking”
— The Economist (@TheEconomist)
Това станало мотив за няколко шокиращи случая. При най-известният от тях, случил се в Сан Франциско, служител на реда прострелял мъж, който отказал да си постави маска, както и двама инцидентни минувачи.
След края на Първата международна война
Мярката била въведена за пръв път през октомври 1918 година и била анулирана месец по-късно. През януари 1919 година обаче броят на инфектираните още веднъж почнал да пораства и управляващите в Сан Франциско още веднъж създали носенето на маски наложително.
Този път съпротивата против решението им се оказала още по-голяма. Местни поданици, измежду които имало и лекари, основали „ Лига против маските “. Организацията се радвала на забележителна известност, а на някои обществени срещи на нейните членове участвали по към 2000 души.
Според множеството модерни историци, главната причина за по-голямото публично възмущение е фактът, че Първата международна война била завършила. Много хора към този момент нямали същото възприятие за родолюбив дълг, което изпитвали преди този момент.
Изследователите също по този начин означават, че няма по какъв начин да се даде безапелационен отговор на въпроса в каква степен носенето на маски е помогнало да се спре разпространяването на смъртоносната болест. Те въпреки всичко прибавят, че в регионите, където били наложени ограничители ограничения, смъртността била по-ниска.
По публични данни в интервала 1918 – 1919 година от така наречен испански грип се разболели почти 500 млн. души – или една трета от тогавашното международното население.
The Spanish flu taught us a big lesson: shutdowns need to last about 12 weeks to save lives
— Bloomberg (@business)
Последиците от подлата болест били толкоз тежки, че в някои страни, измежду които и Съединени американски щати, междинната дълготрайност на живота се намалила с към 12 години.
Трите смъртоносни талази на испанския грип
Учените разграничават три обособени талази на пандемията от испански грип. Първата избухнала напролет на 1918 година и засегнала най-вече Северна Америка и Европа.
Най-смъртоносна била втората вълна, траяла сред септември и ноември 1918 година Тя лишила живота на милиони хора по целия свят.
Третата вълна засегнала Австралия, Северна Америка и Европа при започване на 1919 година „ Това обаче въобще не значи, че по-късно грипът липсващ “, отбелязва Джефри Таубенбергер, един от учените, съумели да изолират генома на смъртоносната болест в края на 90-те години на предишния век.
Тъй като на процедура целият свят бил изложен на вируса, хората съумели да развият натурален имунитет против него. В резултат вариантът на болестта от 1918 година почнал да еволюира.
Променени версии на испанския грип се появили през 1920 и 1921 година, само че те надалеч не били толкоз смъртоносни. „ Болестта от 1918 година изгубила своята вирулентност при започване на 20-те години на предишния век “, акцентира Таубенбергер.
Изумителното е, че съгласно извършените генетични проучвания, вариантът на болестта от 1918 година е първоизточникът на всеки сезонен грип, регистриран през последния век.
What has studying past pandemics taught the world about covid-19? Our article from April looked into what lessons can be learned from the Spanish flu
— The Economist (@TheEconomist)
„ Спокойно можем да кажем, че пандемията, избухнала през 1918 година, не просто не е завършила, само че и до през днешния ден усещаме последствията от нея “, прибавя Таубенбергер.
Защо втората вълна била толкоз смъртоносна?
Испанският грип се появил през март 1918 година и в началото изглеждал като безопасен сезонен грип. Един от първите регистрирани случаи бил този на Албърт Гитчел, готвач във боен лагер в американския щат Канзас. Вирусът се разпространявал доста бързо и до края на месеца към 1100 бойци били приети в болница, а 38 от тях умряли.
Болестта била пренесена в Европа от американските бойци, взели участие в Първата международна война. През април и май болестта обхванала Англия, Франция, Испания и Италия. Предполага се, че към две трети от френските и половината от британските бойци били инфектирани. По това време грипът към момента не бил изключително гибелен, а признаците най-често отшумявали за към три дни.
Ситуацията се трансформирала радикално през септември 1918 година Тогава избухнала втората вълна, която лишила живота на милиони хора по целия свят. Само през октомври в Съединени американски щати умряли близо 200 000 души. Лекарите били шокирани от обстоятелството, че жертви на болестта ставали доста хора на възраст 25-35 години, които били в разцвета на силите си и нямали никакви здравословни проблеми.
WATCH: Examining how states reopened amid the Spanish flu. -
— NBC News (@NBCNews)
Десетилетия по-късно учените открили, че повода за това била така наречен цитокинова стихия – развой, който може да бъде разказан като свръхреакция на имунната система. Когато тялото ни бъде нападнато от някой вирус, тя задейства сигнални протеини, наречени цитокини. Те предизвикват потребни възпаления, благодарение на които тялото ни се оправя със опасността. Някои болести, измежду които и испанският грип, обаче карат имунната система да задейства прекалено много цитокини, което пък предизвиква рискови възпаления. Експертите прибавят, че колкото по-здрав е един човек, толкоз по-опасна може да бъде цитокиновата стихия.
Съпротива против защитните маски
След експлоадирането на пандемията от испански грип през 1918 година, управляващите в Съединени американски щати наложили разнообразни ограничения в опит да спрат разпространяването на рисковата болест. В някои щати било неразрешено събирането на доста хора на едно място, в други били затворени учебните заведения, а в трети жителите били призовани да употребяват носни кърпички и да не плюят по улиците. Най-популярната мярка била носенето на защитна маска.
В Съединени американски щати множеството хора в началото я спазвали прецизно. В едно известие на Червения кръст се казвало, че всеки, който не носи маска, е „ безделник “ и заплашва здравето на хората към себе си.
Не всички обаче били съгласни с тази мярка. Някои хора я считали за нарушаване на гражданските им права, съгласно други тя нанасяла огромни вреди на бизнеса им и създавала възприятие на суматоха измежду обществото, а трети се оплаквали, че маските пречат на дишането и в действителност са нездравословни за здравето.
Въпреки това в градове като Сан Франциско, Денвър и Сиатъл носенето на маски станало наложително, а всеки, който не спазвал условието, бил глобяван или даже вкарван в пандиза.
Historians believe the Black Death made Europeans more adventurous, while the Spanish flu gave way to “increased expressions of risk-taking”
— The Economist (@TheEconomist)
Това станало мотив за няколко шокиращи случая. При най-известният от тях, случил се в Сан Франциско, служител на реда прострелял мъж, който отказал да си постави маска, както и двама инцидентни минувачи.
След края на Първата международна война
Мярката била въведена за пръв път през октомври 1918 година и била анулирана месец по-късно. През януари 1919 година обаче броят на инфектираните още веднъж почнал да пораства и управляващите в Сан Франциско още веднъж създали носенето на маски наложително.
Този път съпротивата против решението им се оказала още по-голяма. Местни поданици, измежду които имало и лекари, основали „ Лига против маските “. Организацията се радвала на забележителна известност, а на някои обществени срещи на нейните членове участвали по към 2000 души.
Според множеството модерни историци, главната причина за по-голямото публично възмущение е фактът, че Първата международна война била завършила. Много хора към този момент нямали същото възприятие за родолюбив дълг, което изпитвали преди този момент.
Изследователите също по този начин означават, че няма по какъв начин да се даде безапелационен отговор на въпроса в каква степен носенето на маски е помогнало да се спре разпространяването на смъртоносната болест. Те въпреки всичко прибавят, че в регионите, където били наложени ограничители ограничения, смъртността била по-ниска.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ