Гигантски ръст на работниците от страни извън ЕС у нас. Каква е причината?
Над 50 000 служащи от трети страни чака да види в България общественият министър Борислав Гуцанов. Пред публицисти по-рано през тази седмица той съобщи, че единствено за първите три месеца на годината у нас за работа са влезнали повече жители от страни отвън Европейски Съюз, в сравнение с през цялата 2024-а.
Коментираната численост подхожда на над 2% от всички лица, заети в нефинансовите предприятия. Това е сериозна, само че не и непредвидена смяна. В доста страни към нас, в това число - в прилежаща Румъния, очевидно има действия, които са в огромна степен поети от чужденци.
Защо бизнесът стартира да си " внася " личен състав извън и може ли тази процедура стабилно да реши проблеми като тези с неналичието на фрагменти и ниската успеваемост? Отговорите са комплицирани и дават ясно да се разбере, че сюжетите към задграничните служащи са признаци на по-големи провокации пред трудовия пазар, пред които е извънредно време да се надигнем.
Едно огромно " побъркване "
През последните 5 години се вижда растеж на търсенето на служащи от трети страни, като през 2024 година доста се усили процентът на български компании, които прибягват до това решение и в действителност през 2025 година " берем плодовете " на развой, който е почнал предходната година, тъй като е извънредно времеемък. Това разяснява пред Money.bg притежателят на организацията за асортимент на личен състав athr Ася Косаджиева.
Най-много задгранични служащи идват у нас от страна със същото Брутният вътрешен продукт, само че с 5 пъти повече население
Служителите пропътуват близо 5000 км, с цел да изкарват пари в България
Търсят се фрагменти във всички сектори - произвеждане, туризъм, хотелиерство, складови чиновници, детегледачки, домашни помощници, хигиенитски и други. Най-предпочитани са хората от Непал и от някогашните руски републики. Има интерес както от частния бизнес, по този начин и от държавни структури.
По думите на Косаджиева работодателите поглеждат отвън Европейски Съюз, " тъй като стандартът на живот на българския служащ се повиши. Очакванията за работна заплата към този момент са много по-високи, а, въпреки това, българският бизнес не е подготвен да дава по-високи заплати ". По думите ѝ пазарът на труда безусловно се е " побъркал ": " Хората към този момент не желаят да работят. Имат доста по-високи упования за цената на труда си - а действително няма нищо откъм гърба, което да увеличи тяхната цена ".
Сега е " беритба "
Ася Косаджиева е безапелационна - в България са влезнали доста задгранични служащи, само че е все по-трудно да влизат и още. Причината - институциите " не работят ": " Броят на чиновниците по това направление не повишен. Тоест, в случай че преди 5 години 2 дами в Агенцията по заетостта или в миграционните управляващи са имали 10 искащи, към днешна дата са отново 2 дами - единствено че би трябвало да обработят 50 000 индивида ".
В резултат в случай че през предходната година процедурата по идването на служащ от трета страна е отнемал по 6 месеца, в този момент може да трае година и половина. Както отбелязва притежателят на athr, за малко или приблизително дружество е доста мъчно да възнамерява потребностите си от личен състав за толкоз време напред.
Над 15 хиляди задгранични служащи у нас: От кои страни идват
Става по-видимо наличието на непалците
Има и различен проблем - " бягащите " от работа чужденци, които напущат България, с цел да се трудят " на черно " за повече пари в други европейски страни. През предходната година станаха известни много такива случаи, само че по думите на Косаджиева през 2025 година процентът избягали е доста по-висок. Причината е Шенген и лесното пътешестване в границите на евросъюза.
Чуждестранните служащи, пристигнали с визи в Румъния, бягат от страната
Страната дава за годината разрешителни за работа на към 100 000 чужденци отвън Европейски Съюз
А решението на този проблем още веднъж е обвързвано с разминаване на искания и действителност - единствено че при българските работодатели. Те се оплакват от самоотлъчки, само че като възнаграждение и условия на труд някои от тях са по-близо до модерното иго, в сравнение с до европейските стандарти. " Ние се опитваме да разбираем, че по-важно и основно би трябвало да е качеството, а не по-евтината работна ръка. Тоест, би трябвало да гледат по един и същи метод индивида от трета страна и българския чиновник. През тази година работодателите са принудени да покачат възнагражденията на хората от трети страни и да дават отговор в по-голяма степен на упованията им ", разяснява Ася Косаджиева.
Тя е безапелационна: в България потребност от служащи (местни или внос) ще има, в това число поради великански планове като VIII блок на АЕЦ " Козлодуй ". Нужна е обаче и смяна в отношението на всички наранени страни.
" Моментът за регулация пристигна. Имахме задатък от две години част от бизнесите да се снабдят с работна мощ (от трети страни). Вече би трябвало да има баланс на пазара на труда, тъй като е явно, че тази услуга към този момент не е в интерес на българския бизнес - поради Шенген, поради времето, в което би трябвало да чакаш. Кой каквото е посял през 2024 година - в този момент е " жътвата " и този прозорец се затваря. Бизнесите отново ще би трябвало да намерят решение, а то ще пристигна с индексиране на заплатите ", акцентира Косаджиева.
Български производител на железни опаковки изпитва толкоз огромен апетит за фрагменти, че го запълва с служащи от... Непал
Вече са наети 23-ма души от далечната страна, като предстоят още назначения
Според нея благодарение на вноса на фрагменти и на навлизането на изкуствения разсъдък българският чиновник ясно е видял, че работодателят му има и други разновидности и това може да бъде тласък за възстановяване на успеваемостта.
На другия завършек на веригата
Говорим доста за неквалифицираната и по-слабо квалифицираната работна ръка от чужбина, само че жители на страни отвън Европейски Съюз се търсят и за някои от най-изискващите и най-добре платени позиции. Там обстановката е по-различна.
Когато се притегля C-level управител (т.е. висша управителна длъжност), има законови процедури, които разрешават да не се минава през тежкия механизъм на Агенцията по заетостта и дирекция " Миграция ", показва пред Money.bg специалистът по асортимент на фрагменти Росица Великова.
Това е релативно рутинна процедура в софтуерната и iGaming сферите, в които тя работи - има работещи компании у нас да вземем за пример с мениджмънт от Израел или Англия.
Все по-често обаче се търсят и чиновници отвън Европейски Съюз. Налага се вътре във компаниите екипи да се специализират в бавния и комплициран развой на " внасяне " на фрагменти и по тази причина доста постоянно в последна сметка се подписват B2B контракти за отдалечена работа. Така понижава административната тежест, тъй като служителят остава в родината си, записва своя компания и посредством нея има връзки с дадената компания.
Коментираната численост подхожда на над 2% от всички лица, заети в нефинансовите предприятия. Това е сериозна, само че не и непредвидена смяна. В доста страни към нас, в това число - в прилежаща Румъния, очевидно има действия, които са в огромна степен поети от чужденци.
Защо бизнесът стартира да си " внася " личен състав извън и може ли тази процедура стабилно да реши проблеми като тези с неналичието на фрагменти и ниската успеваемост? Отговорите са комплицирани и дават ясно да се разбере, че сюжетите към задграничните служащи са признаци на по-големи провокации пред трудовия пазар, пред които е извънредно време да се надигнем.
Едно огромно " побъркване "
През последните 5 години се вижда растеж на търсенето на служащи от трети страни, като през 2024 година доста се усили процентът на български компании, които прибягват до това решение и в действителност през 2025 година " берем плодовете " на развой, който е почнал предходната година, тъй като е извънредно времеемък. Това разяснява пред Money.bg притежателят на организацията за асортимент на личен състав athr Ася Косаджиева.
Най-много задгранични служащи идват у нас от страна със същото Брутният вътрешен продукт, само че с 5 пъти повече население
Служителите пропътуват близо 5000 км, с цел да изкарват пари в България
Търсят се фрагменти във всички сектори - произвеждане, туризъм, хотелиерство, складови чиновници, детегледачки, домашни помощници, хигиенитски и други. Най-предпочитани са хората от Непал и от някогашните руски републики. Има интерес както от частния бизнес, по този начин и от държавни структури.
По думите на Косаджиева работодателите поглеждат отвън Европейски Съюз, " тъй като стандартът на живот на българския служащ се повиши. Очакванията за работна заплата към този момент са много по-високи, а, въпреки това, българският бизнес не е подготвен да дава по-високи заплати ". По думите ѝ пазарът на труда безусловно се е " побъркал ": " Хората към този момент не желаят да работят. Имат доста по-високи упования за цената на труда си - а действително няма нищо откъм гърба, което да увеличи тяхната цена ".
Сега е " беритба "
Ася Косаджиева е безапелационна - в България са влезнали доста задгранични служащи, само че е все по-трудно да влизат и още. Причината - институциите " не работят ": " Броят на чиновниците по това направление не повишен. Тоест, в случай че преди 5 години 2 дами в Агенцията по заетостта или в миграционните управляващи са имали 10 искащи, към днешна дата са отново 2 дами - единствено че би трябвало да обработят 50 000 индивида ".
В резултат в случай че през предходната година процедурата по идването на служащ от трета страна е отнемал по 6 месеца, в този момент може да трае година и половина. Както отбелязва притежателят на athr, за малко или приблизително дружество е доста мъчно да възнамерява потребностите си от личен състав за толкоз време напред.
Над 15 хиляди задгранични служащи у нас: От кои страни идват
Става по-видимо наличието на непалците
Има и различен проблем - " бягащите " от работа чужденци, които напущат България, с цел да се трудят " на черно " за повече пари в други европейски страни. През предходната година станаха известни много такива случаи, само че по думите на Косаджиева през 2025 година процентът избягали е доста по-висок. Причината е Шенген и лесното пътешестване в границите на евросъюза.
Чуждестранните служащи, пристигнали с визи в Румъния, бягат от страната
Страната дава за годината разрешителни за работа на към 100 000 чужденци отвън Европейски Съюз
А решението на този проблем още веднъж е обвързвано с разминаване на искания и действителност - единствено че при българските работодатели. Те се оплакват от самоотлъчки, само че като възнаграждение и условия на труд някои от тях са по-близо до модерното иго, в сравнение с до европейските стандарти. " Ние се опитваме да разбираем, че по-важно и основно би трябвало да е качеството, а не по-евтината работна ръка. Тоест, би трябвало да гледат по един и същи метод индивида от трета страна и българския чиновник. През тази година работодателите са принудени да покачат възнагражденията на хората от трети страни и да дават отговор в по-голяма степен на упованията им ", разяснява Ася Косаджиева.
Тя е безапелационна: в България потребност от служащи (местни или внос) ще има, в това число поради великански планове като VIII блок на АЕЦ " Козлодуй ". Нужна е обаче и смяна в отношението на всички наранени страни.
" Моментът за регулация пристигна. Имахме задатък от две години част от бизнесите да се снабдят с работна мощ (от трети страни). Вече би трябвало да има баланс на пазара на труда, тъй като е явно, че тази услуга към този момент не е в интерес на българския бизнес - поради Шенген, поради времето, в което би трябвало да чакаш. Кой каквото е посял през 2024 година - в този момент е " жътвата " и този прозорец се затваря. Бизнесите отново ще би трябвало да намерят решение, а то ще пристигна с индексиране на заплатите ", акцентира Косаджиева.
Български производител на железни опаковки изпитва толкоз огромен апетит за фрагменти, че го запълва с служащи от... Непал
Вече са наети 23-ма души от далечната страна, като предстоят още назначения
Според нея благодарение на вноса на фрагменти и на навлизането на изкуствения разсъдък българският чиновник ясно е видял, че работодателят му има и други разновидности и това може да бъде тласък за възстановяване на успеваемостта.
На другия завършек на веригата
Говорим доста за неквалифицираната и по-слабо квалифицираната работна ръка от чужбина, само че жители на страни отвън Европейски Съюз се търсят и за някои от най-изискващите и най-добре платени позиции. Там обстановката е по-различна.
Когато се притегля C-level управител (т.е. висша управителна длъжност), има законови процедури, които разрешават да не се минава през тежкия механизъм на Агенцията по заетостта и дирекция " Миграция ", показва пред Money.bg специалистът по асортимент на фрагменти Росица Великова.
Това е релативно рутинна процедура в софтуерната и iGaming сферите, в които тя работи - има работещи компании у нас да вземем за пример с мениджмънт от Израел или Англия.
Все по-често обаче се търсят и чиновници отвън Европейски Съюз. Налага се вътре във компаниите екипи да се специализират в бавния и комплициран развой на " внасяне " на фрагменти и по тази причина доста постоянно в последна сметка се подписват B2B контракти за отдалечена работа. Така понижава административната тежест, тъй като служителят остава в родината си, записва своя компания и посредством нея има връзки с дадената компания.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ