Тревожни данни за психиката на българина и стреса на работното място
Над 450 млн. души по света страдат от психологични разстройства, сочат данни на Световната здравна организация.
Около 38,2 % от жителите в Европейски Съюз са претърпели психологично заболяване най-малко един път в живота си, сочи европейско изследване. 14% от тях са били с тревожни разстройства, 7% с бодърствуване, 6,9% с депресивни разстройства, 6,3% — с психосоматични разстройства, над 4% са злоупотребявали с алкохол или субстанции.
Тези данни оповести Националният център по публично здраве и разбори към Министерство на здравеопазването във връзка Световния ден на психологичното здраве — 10 октомври.
Той се отбелязва от 1992 година с решение на Световната федерация за психологично здраве и с поддръжката на Световната здравна организация. Тази година тематиката е „ Психично здраве на работното място”.
Според данни на министерството, българите най-често страдат от тревожни разстройства — 11.4% от популацията, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) — 6.2%, злоупотреби с субстанции — 3.3 %.
Статистиката демонстрира, че у нас по-често боледуват дамите, само че също по този начин те са тези, които по-често търсят професионална помощ.
Според данните на министерството, най-уязвими и застрашени от тежки депресивни положения са по-младите хора на възраст сред 20 до 34 години. За страдание все по-рядко хората с сходни проблеми се обръщат за помощ към лекарите, регистрират от министерството.
Според европейското изследване 55% от хората с психологично здравни проблеми не съумяват да се върнат на работа. От тези, които въпреки всичко се върнат на работното си място, 68% заемат по-ниска позиция и получават по-ниско възнаграждение спрямо предходната си служба.
Стресът на работното място се оказва по едно и също време персонален и работен проблем. Условията, водещи до стрес, нарастват в световен мащаб. Съгласно Рамковата инструкция на Европейски Съюз по здравето и сигурността и националното законодателство стресорите и техните последствия са предотвратими и могат да се контролират от работещия и неговия шеф.
Рисковете от стрес на работното място пораждат при нарушено сходство сред компетентността и опциите на индивида и трудовите му отговорности, при спорове сред персоналните функции в труда и отвън него и при липса на задоволителна степен на надзор върху работата и персоналния живот, осведомят още от здравното ведомство.
Основната причина за поява на психологичните разстройства си остава стресът в всекидневието и особеностите на метода на живот, обобщават от министерството. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната просвета са измежду другите фактори, които водят до тези разстройства.
Първите признаци, които биха могли да издават съществуването на проблеми с душeвността са бодърствуване, честа отмалялост, неприятно въодушевление и нервност. В тези случаи човек би трябвало да потърси здравна помощ при съответния експерт — психиатър, психотерапевт, психолог.
При хронични болести, свързани с недостиг на обществени умения и благоприятни условия за независим живот, в лечението е належащо да се включват и обществени служащи, които да организират психосоциална рехабилитация на пострадалите.
Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, с цел да се получи съответно лекуване още в ранните стадии на разстройството.
Около 38,2 % от жителите в Европейски Съюз са претърпели психологично заболяване най-малко един път в живота си, сочи европейско изследване. 14% от тях са били с тревожни разстройства, 7% с бодърствуване, 6,9% с депресивни разстройства, 6,3% — с психосоматични разстройства, над 4% са злоупотребявали с алкохол или субстанции.
Тези данни оповести Националният център по публично здраве и разбори към Министерство на здравеопазването във връзка Световния ден на психологичното здраве — 10 октомври.
Той се отбелязва от 1992 година с решение на Световната федерация за психологично здраве и с поддръжката на Световната здравна организация. Тази година тематиката е „ Психично здраве на работното място”.
Според данни на министерството, българите най-често страдат от тревожни разстройства — 11.4% от популацията, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) — 6.2%, злоупотреби с субстанции — 3.3 %.
Статистиката демонстрира, че у нас по-често боледуват дамите, само че също по този начин те са тези, които по-често търсят професионална помощ.
Според данните на министерството, най-уязвими и застрашени от тежки депресивни положения са по-младите хора на възраст сред 20 до 34 години. За страдание все по-рядко хората с сходни проблеми се обръщат за помощ към лекарите, регистрират от министерството.
Според европейското изследване 55% от хората с психологично здравни проблеми не съумяват да се върнат на работа. От тези, които въпреки всичко се върнат на работното си място, 68% заемат по-ниска позиция и получават по-ниско възнаграждение спрямо предходната си служба.
Стресът на работното място се оказва по едно и също време персонален и работен проблем. Условията, водещи до стрес, нарастват в световен мащаб. Съгласно Рамковата инструкция на Европейски Съюз по здравето и сигурността и националното законодателство стресорите и техните последствия са предотвратими и могат да се контролират от работещия и неговия шеф.
Рисковете от стрес на работното място пораждат при нарушено сходство сред компетентността и опциите на индивида и трудовите му отговорности, при спорове сред персоналните функции в труда и отвън него и при липса на задоволителна степен на надзор върху работата и персоналния живот, осведомят още от здравното ведомство.
Основната причина за поява на психологичните разстройства си остава стресът в всекидневието и особеностите на метода на живот, обобщават от министерството. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната просвета са измежду другите фактори, които водят до тези разстройства.
Първите признаци, които биха могли да издават съществуването на проблеми с душeвността са бодърствуване, честа отмалялост, неприятно въодушевление и нервност. В тези случаи човек би трябвало да потърси здравна помощ при съответния експерт — психиатър, психотерапевт, психолог.
При хронични болести, свързани с недостиг на обществени умения и благоприятни условия за независим живот, в лечението е належащо да се включват и обществени служащи, които да организират психосоциална рехабилитация на пострадалите.
Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, с цел да се получи съответно лекуване още в ранните стадии на разстройството.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ