Бизнес елитът у нас застарява, няма приемственост
Над 4000 компании са закрити в България през последните 6 години
Технологиите отварят бездна сред младите и по-възрастните мениджъри, сочи отчет на БСК
Бурното софтуерно развиване и изключително навлизането на новите осведомителни технологии в живота на хората разсича непрекъснатата линия на поколенията и отваря бездна сред младите и по-възрастните поколения, сочи отчет на Българската стопанска камара, показан през днешния ден.
Проучванията демонстрират, че в България съществуват обилни разлики сред поколението създатели и поколението приемственици – разлики, както в полезностите, по този начин и в моделите и визията за развиването на бизнеса. Този раздор може да се окаже препъникамък в процеса на обезпечаване на последователност, предупреждана отчетът „ Приемственост и поколенчески разлики в бизнес елитите на Прехода “ с създател Томчо Томов – началник на Националния център за оценка на компетенциите при БСК.
Докладът се основава на данни от интернационалните проучвания и изследвания на БСК по отношение на предприемачеството в България и приемствеността сред поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес). В него се показва още, че предприемаческата среда в България е относително по-слабо развита, по отношение на другите страни в преход.
Изследванията демонстрират, че се открояват две категории бизнесмени – движени от опция или движени от нужда. Броят на движените от нужда бизнесмени съставлява към една-трета от общия брой бизнесмени у нас, което е прекомерно висока стойност, спрямо доста други страни.
В метода на правене на бизнес се открояват също две групи бизнесмени – едните са дребна (20%), само че елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са доста по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с нововъведения и са ориентирани най-вече към пригаждане и оцеляване.
За да се зареди българският стопански напредък, е значимо да се разпознават тези дейни бизнесмени, които разчитат на високи темпове на напредък и да бъдат подкрепени посредством регулаторни и други ограничения , защото те са бизнес водачите, от които се чака да внесат нова динамичност в стопанската система, предлага отчетът.
Важно е също да се популяризира иновационната просвета измежду втората група бизнесмени и по този начин да се разшири базата, от която зависи интернационалната конкурентоспособност на българската стопанска система.
Около 35-40% от притежателите, съдружниците, шефовете и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години (източник: БСК)
Като цяло, структурата на бизнеса в България е прекомерно раздробена и маргинализирана. Към сегашния миг са регистрирани към 1 млн. компании , само че единствено 45% от тях имат някаква икономическа активност. Около 93% от дейните компании са микропредприятия (от 0 до 9 заети).
Близо 6% са дребните предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на междинните и огромните предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в рамките 1%. През последните 6 години са закрити общо 4085 предприятия – 85 огромни, 1000 междинни и 3000 дребни.
Фамилният бизнес съставлява към 42% от всички частни български компании. Семейните компании обезпечават близо 20% добавена стойност към Брутният вътрешен продукт на страната и към една-трета от работните места. Специфичните потребности и капацитет на фамилния бизнес в България се подценява и подценява от държавните институции, се показва в отчета.
Един от главните проблеми на фамилния бизнес е неговото трансформиране , своевременното предугаждане, обмисляне на унаследяването и обезпечаването на равномерен преход от едно потомство към друго. Според отчетите на Европейската комисия, приемствеността, предаването на бизнеса е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от виталния цикъл на дребната компания и един от главните опасности във фамилния бизнес.
Според интернационалните изследвания, единствено към 40% от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто потомство и едвам 15% доближават третото потомство наследници. Страните с развита пазарна стопанска система имат основани обичаи и просвета в обезпечаване на последователност и се стремят да подкрепят този развой посредством изследвания, съвещания, регулаторни механизми и директна институционална поддръжка.
Този проблем е настрана от дневния ред на българския бизнес хайлайф и държавните институции. Нещо повече, съгласно изследване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнес елитът в България застарява в сериозни размери. Около 35-40% от притежателите, съдружниците, шефовете и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още към 35% от тях наближават пенсионната възраст.
Това е индикатор за неналичието на доверие към идващото потомство и за неналичието на подготвеност и предпочитание за реализиране на равномерен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази наклонност могат да се окажат извънредно неподходящи за българската стопанска система, предизвести БСК.
Технологиите отварят бездна сред младите и по-възрастните мениджъри, сочи отчет на БСК
Бурното софтуерно развиване и изключително навлизането на новите осведомителни технологии в живота на хората разсича непрекъснатата линия на поколенията и отваря бездна сред младите и по-възрастните поколения, сочи отчет на Българската стопанска камара, показан през днешния ден.
Проучванията демонстрират, че в България съществуват обилни разлики сред поколението създатели и поколението приемственици – разлики, както в полезностите, по този начин и в моделите и визията за развиването на бизнеса. Този раздор може да се окаже препъникамък в процеса на обезпечаване на последователност, предупреждана отчетът „ Приемственост и поколенчески разлики в бизнес елитите на Прехода “ с създател Томчо Томов – началник на Националния център за оценка на компетенциите при БСК.
Докладът се основава на данни от интернационалните проучвания и изследвания на БСК по отношение на предприемачеството в България и приемствеността сред поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес). В него се показва още, че предприемаческата среда в България е относително по-слабо развита, по отношение на другите страни в преход.
Изследванията демонстрират, че се открояват две категории бизнесмени – движени от опция или движени от нужда. Броят на движените от нужда бизнесмени съставлява към една-трета от общия брой бизнесмени у нас, което е прекомерно висока стойност, спрямо доста други страни.
В метода на правене на бизнес се открояват също две групи бизнесмени – едните са дребна (20%), само че елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са доста по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с нововъведения и са ориентирани най-вече към пригаждане и оцеляване.
За да се зареди българският стопански напредък, е значимо да се разпознават тези дейни бизнесмени, които разчитат на високи темпове на напредък и да бъдат подкрепени посредством регулаторни и други ограничения , защото те са бизнес водачите, от които се чака да внесат нова динамичност в стопанската система, предлага отчетът.
Важно е също да се популяризира иновационната просвета измежду втората група бизнесмени и по този начин да се разшири базата, от която зависи интернационалната конкурентоспособност на българската стопанска система.
Около 35-40% от притежателите, съдружниците, шефовете и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години (източник: БСК)
Като цяло, структурата на бизнеса в България е прекомерно раздробена и маргинализирана. Към сегашния миг са регистрирани към 1 млн. компании , само че единствено 45% от тях имат някаква икономическа активност. Около 93% от дейните компании са микропредприятия (от 0 до 9 заети).
Близо 6% са дребните предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на междинните и огромните предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в рамките 1%. През последните 6 години са закрити общо 4085 предприятия – 85 огромни, 1000 междинни и 3000 дребни.
Фамилният бизнес съставлява към 42% от всички частни български компании. Семейните компании обезпечават близо 20% добавена стойност към Брутният вътрешен продукт на страната и към една-трета от работните места. Специфичните потребности и капацитет на фамилния бизнес в България се подценява и подценява от държавните институции, се показва в отчета.
Един от главните проблеми на фамилния бизнес е неговото трансформиране , своевременното предугаждане, обмисляне на унаследяването и обезпечаването на равномерен преход от едно потомство към друго. Според отчетите на Европейската комисия, приемствеността, предаването на бизнеса е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от виталния цикъл на дребната компания и един от главните опасности във фамилния бизнес.
Според интернационалните изследвания, единствено към 40% от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто потомство и едвам 15% доближават третото потомство наследници. Страните с развита пазарна стопанска система имат основани обичаи и просвета в обезпечаване на последователност и се стремят да подкрепят този развой посредством изследвания, съвещания, регулаторни механизми и директна институционална поддръжка.
Този проблем е настрана от дневния ред на българския бизнес хайлайф и държавните институции. Нещо повече, съгласно изследване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнес елитът в България застарява в сериозни размери. Около 35-40% от притежателите, съдружниците, шефовете и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още към 35% от тях наближават пенсионната възраст.
Това е индикатор за неналичието на доверие към идващото потомство и за неналичието на подготвеност и предпочитание за реализиране на равномерен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази наклонност могат да се окажат извънредно неподходящи за българската стопанска система, предизвести БСК.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ