Едва 10% от българите водят здравосолвен начин на живот
Над 40% от българите посещават доктор едвам когато към този момент имат здравословен проблем, а едвам 38% минават постоянно през профилактични прегледи . Това демонстрират данните от национално представително изследване на организация „ Тренд “, показано по време на институционален разговор на тематика „ Здравната просвета на българите – ключ към по-добро здраве “.
Особено тревожни са резултатите измежду младежите, където едвам към 20% съблюдават рекомендациите за профилактика, до момента в който при хората над 70 години този дял доближава близо две трети . Данните обрисуват сериозен недостиг на здравна просвета , който съгласно специалистите въздейства директно върху успеваемостта на здравната система.
Проучването демонстрира и съществено разминаване сред публичните усещания и действителното схващане за финансирането на опазването на здравето. 65% от интервюираните показват здравната каса като главен източник на финансиране, 62% – здравните вноски, а 56% – държавния бюджет. В същото време едвам 24% регистрират ролята на персоналните заплащания.
Председателят на Българската болнична асоциация адв. Свилена Димитрова съобщи, че неналичието на схващане за метода на действие на системата е измежду най-сериозните проблеми пред бранша.
„ През месец април ББА е обявила обществено над 85% увеличение на болничните разноски за последните 4 години, само че тази вест не е породила никаква реакция в обществото и институциите, което е доказателство за неналичието на схващане за финансирането на бранш опазване на здравето “, съобщи Димитрова.
Председателят на Българския лекарски съюз доктор Николай Брънзалов разяснява:
„ Не единствено би трябвало да понижим тютюнопушенето или да не пием зелев сок, здравната просвета е доста по-широко разбиране. Необходима е целенасочена, национална политика, която да подчертава върху местата, на които хората могат да получат точната информация. “
Заместник-председателят на Българската болнична асоциация доцент Цветелина Спиридонова сложи акцент върху проблемите в незабавната помощ.
„ За страдание няколко управления на Министерството на здравеопазването не съумяват или отхвърлят да вкарат GPS системата, която обезпечава прецизно следване на Наредбата за незабавна здравна помощ , съгласно която незабавният пациент би трябвало да бъде приет в болница в най-близката болница със съответната подготвеност, без спомагателен времеви риск “, сподели тя.
Изпълнителният шеф на УМБАЛ „ Токуда “ доктор Венелина Милева също подчертава върху казуса с публичното схващане за цената на медицинските услуги.
„ Това непознаване на цената на здравните услуги, която ще разреши да се поддържа самостоятелното или респективно публичното здраве, е огромен проблем за схващане и резистентност и е голям недостиг на здравната просвета и на оценката на мястото на всеки един участник в този публичен развой, наименуван опазване на здравето. “
В края на срещата водещите болнични организации и Българският лекарски съюз подписаха меморандум за съдействие за координирани дейности в посока повишение на здравната просвета в България .
