Как се харчат милионите от „синя“ и „зелена“ зона в София
Над 40 милиона лв. доход за 2023-а година и 3 милиона повече за 2024-а година регистрират от Центърът за градска подвижност като доход от платеното паркиране. Приходите от зоните, включват SMS-и, талони за паркиране, глоби и винетни стикери за локално платено паркиране . Въпросът за това по какъв начин се харчат тези пари и дали отиват за ремонт на паркинги и тротоари, заричане давано при разширението на зоните, се повдига всяка година. А казусът с паркирането в възходящата по население столица става все по-осезаем. Неведнъж се е случвало паркирането в София да прераства в напрежение, разногласия и даже физически конфликти. Наскоро собственоръчно събаряне на скоба приключи с пердах сред чиновник на градска подвижност и санкционирания водач, оповестява.
Заради спор за паркомясто в София се е стигало даже и до прехвърчане на патрони. На този декор Столичната община започва онлайн анкета, с която да изследва настройките и потребностите на жителите и бизнеса по тематиката за паркирането в града. В резултат от това от Общината предлагат нови цени за паркиране - 4 лева за синя зона и 2 лева за зелена зона.
Генезисът или по какъв начин се паркират над 800 000 автомобила в София?
През предходната година кметът Васил Терзиев заяви, че в столицата има към 800 000 автомобила като 70 000 са регистрирани единствено до октомври 2024г. Това значи, че на 1000 души население се падат 700-800 автомобила и допуска усложнения с намирането на място за паркиране. Платените зони за паркиране в центъра на София на седмична база са с висока запълняемост. Средно тя е към 77% като има подзони в идеалния център на столицата, чиято претовареност е над 98%. Такива образци са подзона 2 – 98,14% и 3 – 98,54%, които обгръщат надлежно бул. " Христо Ботев ", ул. " Алабин ", бул. " Витоша ", бул. " Ген.М. Д. Скобелев " и бул. " Витоша ", ул. " Алабин ", ул. " Граф Игнатиев ", бул. " Васил Левски ", бул. " Ген. М. Д. Скобелев ".
В останалите квартали, в които няма зони пък постоянно се стига и до неразрешени, само че много известни решения за паркиране – върху тревни площи, тротоари, кални терени и всяко друго свободно място, което може да поеме един автомобил.
За проблемите свързани с паркирането се приказва от години и въпреки столичани да са ставали очевидци на разнообразни оферти за решение – от разширение на платените зони до увеличение на цените, с изключение на увеличението на зоните през 2021 година други фрапантни промени не са правени през последните години.
Къде отиват актуалните доходи от платеното паркиране?
След последното разширение на синята и зелената зона в края на 2021 година беше решено 30 % от винетните стикери за локално платено паркиране да отиват назад в съответния регион за възстановяване на терени за паркиране с компроментирана настилка или „ кални точки ”.
Попитахме ЦГМ какъв брой терени са усъвършенствани през 2024г. Оттам дадоха отговор, че предходната година е била оповестена социална поръчка за реализатор, който да извърши поправки с приходите от локално платено паркиране от 2023 година Досега са приключени общо 9 терена, като ремонтните действия не престават и в този момент, допълват от сдружението. Подобрените паркинги са три в регион „ Триадица ”, един във „ Възраждане ”, три в „ Лозенец ” и два в „ Оборище ”. От сдружението прецизират, че след привършване на всички планувани ремонтни действия с настоящата социална поръчка, ще се разгласи нова, която ще е за приходите от локално платено паркиране от 2024 година
ЦГМ
ЦГМ
Според годишния финансов отчет на сдружението през 2023 година общият доход от зоните за почасово платено паркиране е 40,4 млн. лева Приходите от продажбите на винетните стикери е 3,8 млн. лева Изискването е 30% от приходите от винетните стикери да бъдат заделени за поправки, това по наша сметка са към 1,1 млн.
Сумата от продадените винетни стикери през 2024 година възлиза на към 3,98 млн. лева, което значи, че част от тези средства също ще се влагат назад за възстановяване на зоните с приоритет върху премахването на кални точки.
Какво се случва с останалите средства, да вземем за пример тези от SMS-ите, от които за 2023г. са събрани близо 18 млн. лв.?
В момента паркоместата в Синята зона са 12 244, а в Зелената - 21 046. Общият брой на местата в зоните за платено паркиране, буферните и общинските паркинги е 36 614. Приходите от тях възлизат на 18 милиона за 2023та и още веднъж към 18 милиона за 2024та.
В отговор на този въпрос от Центъра за градска подвижност изясняват, че с приходите от паркирането се обезпечава издръжката на ЦГМ, поддържането на зоните за почасово платено паркиране, реализира се дофинансиране на транспортната задача, както и други съществени действия, които имат своята обществена значителност. Разходите по издаване на карти за преференциално паркиране, както и поддръжка и обозначаване на по този начин наречените самостоятелни паркоместа, предопределени за хора с трайни увреждания наоколо до техния сегашен адрес, също напълно се поемат сдружението.
Попитахме сдружението какъв % от средствата от зоните за платено паркиране за 2024 година са отделени за издръжката на ЦГМ и какъв за поддържане на зоните, само че те ни дадоха отговор както при предходното ни запитване, като съответни суми или проценти за тези разноски не бяха споделени.
В годишните доклади на ЦГМ също няма подробна информация за това по какъв начин се разходват средствата съответно от платеното паркиране. Сред разноските, които се покриват влизат и тези за заплати на личния състав. Последните отчети демонстрират, че разноските за целия личен състав на сдружението от 1319 души от 2023г. възлизат на 41,7 млн. лева Число, близо до приходите от платеното паркиране за същата година – 40,4 млн. лева
В годишния финансов отчет на сдружението за 2023 година написа, че измежду главната му активност е и „ финансиране, създаване, употреба и поддържане на паркинги, гаражи и места за паркиране ”. Според формалния отговор на Центъра за градска подвижност през последните три години няма построени нови паркинги. Оттам допълват, че търсят подобаващи терени и са изпратили публични писма до всички районни кметове в столицата.
NOVA
Къде е планувано да се строят буферни паркинги в столицата?
В изявление за „ Здравей, България ” през май кметът Васил Терзие в заяви, че до края на 2025 година ще стартира строителство на към 10 нови паркинга в София, като за част от тях към този момент има планове в държавния бюджет, отделени са 100 млн. лева В момента Столичната община разполага с пет буферни паркинга. По думите му казусът с паркирането е изчерпателен.
„ Паркингите – по-голямата част от тях са вкарани като планове по член 113 в държавния бюджет. Отделни 100 милиона по планове, които ще се осъществят. Десетина паркинга ще бъдат стартирани тази година. Няма да се реши и със 100 паркинга. Всеки за по 300 коли – това са 30 000 коли, а в София има 1 милион ”, разяснява тогава Терзиев.
Със строителството на новите станции на метрото е очакван многоетажен буферен паркинг сред две метростанции по продължение на бул. „ Царица Йоана ” до околовръстното шосе. Планиран паркинг има и на бул. „ Владимир Вазов ”, при „ Арена 8888 София ” и на бул. „ Цариградско шосе ”.
Последните промени са от преди 4 години, а последното актуализиране на цените от преди 13 години
Тарифите за „ синя ” и „ зелена ” зона последно са променяни през 2012 година, когато Столичният общински съвет одобри таксите 2 лв/час за „ синя зона “ и 1 лв/час за „ зелена зона “ и вкара съответните месечни и годишни винетни стикери за живеещите в тези зони. За живеещите в „ зелена “ зона – 10 лева на месец и 100 лева за дванайсет месеца. А за живеещите в „ синя “ зона – 15 лева на месец, 150 лева за година. За втори автомобил цените са двойни, за трети – тройни. Въпреки че живущите заплащат за винетен стикер обаче той не им подсигурява съответно паркомясто, а единствено право да паркират в границите на съответната зона. Така всеки различен водач, който заплати почасово паркиране посредством SMS има право да спре на мястото, даже в случай че там нормално паркира гражданин със стикер. Идеята на почасовото платено паркиране е да се лимитира приходящия поток от паркиращи коли. Потокът обаче е толкоз огромен, че рядко в синя и зелена зона се намира нещо свободно.
Как други европейски столици вземат решение казуса с паркирането?
От няколко години Варшава , която е сходна на София по повърхност и население, стартира да прави действия в подобряването на паркирането. На голям брой места в полската столица има сложени паркомати, които оферират безкасови заплащания, наблюдават данни в действително време и имат подсъзнателен потребителски интерфейс, който улеснява паркирането за жителите. Шофьорите могат да наблюдават през мобилно приложение за свободни места и да се насочват там, където има ниска претовареност.
И във Варшава, и в Будапеща е създадена комбинацията „ паркирай и пътувай ”. За тази цел обаче са нужни обособени места за паркиране като многоетажни или буферни паркинги в периферията на града, където водачите оставят колите си и по-късно се придвижват с градски превоз към центъра. За да се оправи с по-натоварените зони за паркиране унгарската столица от 2026 година вкарва платено паркиране през събота и неделя в центъра и нарастване на цените в двете най-заети зони.
В Брюксел пък работи система, в която можеш да резервираш и заплатиш паркомястото си онлайн. В нея са вкарани всички разновидности за паркиране, намира евтини или безвъзмездни места и предлага скрити пространства без трафик до тях.
Проблемът с паркирането в София остава един от най-болезнените въпроси за жителите на столицата. Въпреки милионите доходи, които всяка година генерира системата на платените зони, неналичието на бистрота в разпределението на средствата и бавният ритъм на създаване на нови паркинги слагат под подозрение успеваемостта на модела. Европейските практики демонстрират, че решения има – от съвременни цифрови системи до буферни паркинги и интеграция с градския превоз.
В София обаче промени в тази тенденция не са правени от години, а жителите не престават да заплащат абонаменти за паркиране, без да намират места до дома си. А политическите обещания за нови паркинги и промени в зоните за платено паркиране към момента са в развой на осъществяване.
За да се реализира действителна смяна, е належащо дълготрайно обмисляне, вложения в етажни и буферни паркинги, развиване на градския превоз и ясна отчетност за харченето на приходите. По този метод системата за паркирането няма бъде знак на безпорядък, а съвременно и работещо решение за жителите и гостите на столицата ни.
Заради спор за паркомясто в София се е стигало даже и до прехвърчане на патрони. На този декор Столичната община започва онлайн анкета, с която да изследва настройките и потребностите на жителите и бизнеса по тематиката за паркирането в града. В резултат от това от Общината предлагат нови цени за паркиране - 4 лева за синя зона и 2 лева за зелена зона.
Генезисът или по какъв начин се паркират над 800 000 автомобила в София?
През предходната година кметът Васил Терзиев заяви, че в столицата има към 800 000 автомобила като 70 000 са регистрирани единствено до октомври 2024г. Това значи, че на 1000 души население се падат 700-800 автомобила и допуска усложнения с намирането на място за паркиране. Платените зони за паркиране в центъра на София на седмична база са с висока запълняемост. Средно тя е към 77% като има подзони в идеалния център на столицата, чиято претовареност е над 98%. Такива образци са подзона 2 – 98,14% и 3 – 98,54%, които обгръщат надлежно бул. " Христо Ботев ", ул. " Алабин ", бул. " Витоша ", бул. " Ген.М. Д. Скобелев " и бул. " Витоша ", ул. " Алабин ", ул. " Граф Игнатиев ", бул. " Васил Левски ", бул. " Ген. М. Д. Скобелев ".
В останалите квартали, в които няма зони пък постоянно се стига и до неразрешени, само че много известни решения за паркиране – върху тревни площи, тротоари, кални терени и всяко друго свободно място, което може да поеме един автомобил.
За проблемите свързани с паркирането се приказва от години и въпреки столичани да са ставали очевидци на разнообразни оферти за решение – от разширение на платените зони до увеличение на цените, с изключение на увеличението на зоните през 2021 година други фрапантни промени не са правени през последните години.
Къде отиват актуалните доходи от платеното паркиране?
След последното разширение на синята и зелената зона в края на 2021 година беше решено 30 % от винетните стикери за локално платено паркиране да отиват назад в съответния регион за възстановяване на терени за паркиране с компроментирана настилка или „ кални точки ”.
Попитахме ЦГМ какъв брой терени са усъвършенствани през 2024г. Оттам дадоха отговор, че предходната година е била оповестена социална поръчка за реализатор, който да извърши поправки с приходите от локално платено паркиране от 2023 година Досега са приключени общо 9 терена, като ремонтните действия не престават и в този момент, допълват от сдружението. Подобрените паркинги са три в регион „ Триадица ”, един във „ Възраждане ”, три в „ Лозенец ” и два в „ Оборище ”. От сдружението прецизират, че след привършване на всички планувани ремонтни действия с настоящата социална поръчка, ще се разгласи нова, която ще е за приходите от локално платено паркиране от 2024 година
ЦГМ ЦГМ Според годишния финансов отчет на сдружението през 2023 година общият доход от зоните за почасово платено паркиране е 40,4 млн. лева Приходите от продажбите на винетните стикери е 3,8 млн. лева Изискването е 30% от приходите от винетните стикери да бъдат заделени за поправки, това по наша сметка са към 1,1 млн.
Сумата от продадените винетни стикери през 2024 година възлиза на към 3,98 млн. лева, което значи, че част от тези средства също ще се влагат назад за възстановяване на зоните с приоритет върху премахването на кални точки.
Какво се случва с останалите средства, да вземем за пример тези от SMS-ите, от които за 2023г. са събрани близо 18 млн. лв.?
В момента паркоместата в Синята зона са 12 244, а в Зелената - 21 046. Общият брой на местата в зоните за платено паркиране, буферните и общинските паркинги е 36 614. Приходите от тях възлизат на 18 милиона за 2023та и още веднъж към 18 милиона за 2024та.
В отговор на този въпрос от Центъра за градска подвижност изясняват, че с приходите от паркирането се обезпечава издръжката на ЦГМ, поддържането на зоните за почасово платено паркиране, реализира се дофинансиране на транспортната задача, както и други съществени действия, които имат своята обществена значителност. Разходите по издаване на карти за преференциално паркиране, както и поддръжка и обозначаване на по този начин наречените самостоятелни паркоместа, предопределени за хора с трайни увреждания наоколо до техния сегашен адрес, също напълно се поемат сдружението.
Попитахме сдружението какъв % от средствата от зоните за платено паркиране за 2024 година са отделени за издръжката на ЦГМ и какъв за поддържане на зоните, само че те ни дадоха отговор както при предходното ни запитване, като съответни суми или проценти за тези разноски не бяха споделени.
В годишните доклади на ЦГМ също няма подробна информация за това по какъв начин се разходват средствата съответно от платеното паркиране. Сред разноските, които се покриват влизат и тези за заплати на личния състав. Последните отчети демонстрират, че разноските за целия личен състав на сдружението от 1319 души от 2023г. възлизат на 41,7 млн. лева Число, близо до приходите от платеното паркиране за същата година – 40,4 млн. лева
В годишния финансов отчет на сдружението за 2023 година написа, че измежду главната му активност е и „ финансиране, създаване, употреба и поддържане на паркинги, гаражи и места за паркиране ”. Според формалния отговор на Центъра за градска подвижност през последните три години няма построени нови паркинги. Оттам допълват, че търсят подобаващи терени и са изпратили публични писма до всички районни кметове в столицата.
NOVA Къде е планувано да се строят буферни паркинги в столицата?
В изявление за „ Здравей, България ” през май кметът Васил Терзие в заяви, че до края на 2025 година ще стартира строителство на към 10 нови паркинга в София, като за част от тях към този момент има планове в държавния бюджет, отделени са 100 млн. лева В момента Столичната община разполага с пет буферни паркинга. По думите му казусът с паркирането е изчерпателен.
„ Паркингите – по-голямата част от тях са вкарани като планове по член 113 в държавния бюджет. Отделни 100 милиона по планове, които ще се осъществят. Десетина паркинга ще бъдат стартирани тази година. Няма да се реши и със 100 паркинга. Всеки за по 300 коли – това са 30 000 коли, а в София има 1 милион ”, разяснява тогава Терзиев.
Със строителството на новите станции на метрото е очакван многоетажен буферен паркинг сред две метростанции по продължение на бул. „ Царица Йоана ” до околовръстното шосе. Планиран паркинг има и на бул. „ Владимир Вазов ”, при „ Арена 8888 София ” и на бул. „ Цариградско шосе ”.
Последните промени са от преди 4 години, а последното актуализиране на цените от преди 13 години
Тарифите за „ синя ” и „ зелена ” зона последно са променяни през 2012 година, когато Столичният общински съвет одобри таксите 2 лв/час за „ синя зона “ и 1 лв/час за „ зелена зона “ и вкара съответните месечни и годишни винетни стикери за живеещите в тези зони. За живеещите в „ зелена “ зона – 10 лева на месец и 100 лева за дванайсет месеца. А за живеещите в „ синя “ зона – 15 лева на месец, 150 лева за година. За втори автомобил цените са двойни, за трети – тройни. Въпреки че живущите заплащат за винетен стикер обаче той не им подсигурява съответно паркомясто, а единствено право да паркират в границите на съответната зона. Така всеки различен водач, който заплати почасово паркиране посредством SMS има право да спре на мястото, даже в случай че там нормално паркира гражданин със стикер. Идеята на почасовото платено паркиране е да се лимитира приходящия поток от паркиращи коли. Потокът обаче е толкоз огромен, че рядко в синя и зелена зона се намира нещо свободно.
Как други европейски столици вземат решение казуса с паркирането?
От няколко години Варшава , която е сходна на София по повърхност и население, стартира да прави действия в подобряването на паркирането. На голям брой места в полската столица има сложени паркомати, които оферират безкасови заплащания, наблюдават данни в действително време и имат подсъзнателен потребителски интерфейс, който улеснява паркирането за жителите. Шофьорите могат да наблюдават през мобилно приложение за свободни места и да се насочват там, където има ниска претовареност.
И във Варшава, и в Будапеща е създадена комбинацията „ паркирай и пътувай ”. За тази цел обаче са нужни обособени места за паркиране като многоетажни или буферни паркинги в периферията на града, където водачите оставят колите си и по-късно се придвижват с градски превоз към центъра. За да се оправи с по-натоварените зони за паркиране унгарската столица от 2026 година вкарва платено паркиране през събота и неделя в центъра и нарастване на цените в двете най-заети зони.
В Брюксел пък работи система, в която можеш да резервираш и заплатиш паркомястото си онлайн. В нея са вкарани всички разновидности за паркиране, намира евтини или безвъзмездни места и предлага скрити пространства без трафик до тях.
Проблемът с паркирането в София остава един от най-болезнените въпроси за жителите на столицата. Въпреки милионите доходи, които всяка година генерира системата на платените зони, неналичието на бистрота в разпределението на средствата и бавният ритъм на създаване на нови паркинги слагат под подозрение успеваемостта на модела. Европейските практики демонстрират, че решения има – от съвременни цифрови системи до буферни паркинги и интеграция с градския превоз.
В София обаче промени в тази тенденция не са правени от години, а жителите не престават да заплащат абонаменти за паркиране, без да намират места до дома си. А политическите обещания за нови паркинги и промени в зоните за платено паркиране към момента са в развой на осъществяване.
За да се реализира действителна смяна, е належащо дълготрайно обмисляне, вложения в етажни и буферни паркинги, развиване на градския превоз и ясна отчетност за харченето на приходите. По този метод системата за паркирането няма бъде знак на безпорядък, а съвременно и работещо решение за жителите и гостите на столицата ни.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ