Над 40 години след основаването си, Depeche Mode си остава

Над 40 години след основаването си, Depeche Mode си остава една от най-уникалните и характерни групи, появявали се в миналото.

За наслада на почитателите им, които са многочислени и в България, Depeche Mode не престават да бъдат извънредно дейни, въпреки че изгубиха един от членовете си Анди Флетчър преди две години.

Другите двама, Дейв Геън и Мартин Гор, държат групата жива и предходната година издадоха албума Memento Mori – следващия шедьовър в дискографията им. През годините предстоящо Геън ангажира най-вече внимание като фронтмен и като най-разпознаваем член на Depeche Mode.

Дългата му история на корист с нездравословни вещества, опитът му за самоубийство и клиничната му гибел в средата на 90-те притеглят множеството интерес на медиите. Но музиката на Depeche Mode е многопластова, задълбочена и нееднозначна – такива са и персонажите в групата. Откакто Винсънт Кларк ги напуща още при започване на 80-те (след триумфа на първия албум Speak and Spell), ролята на водещ композитор се поема от Мартин Гор. Сдържан и спокоен, само че цялостен с хрумвания и сила, Гор създава марковото звучене, с което през днешния ден непроменяемо свързваме името Depeche Mode.

Англичанинът е роден през 1961 година и помни първото си трансформиращо музикално преживяване – когато е на 10 и открива няколко плочи на майка си с типичен рок на тях. Мартин разказва някаква мистериозна притегателна мощ на музиката, която не може да разбере, само че която го кара да свири и да композира. Не е инцидентно, че целият азбучник на Depeche Mode звучи като неразгадаема загадка.

Няма доста какво да прави, с изключение на да върви на учебно заведение и да бяга в своя вътрешен свят посредством музиката. Всъщност учебното заведение му се нрави, изключително ученето на езици. Но животът в малко обитаемо място до един миг е спънка за него и той посещава първия си концерт едвам на 17 години. Иначе е необичайно момче, което най-вече си стои у дома и чете книги с приказки, до момента в който майка му и татко му работят в автомобилна фабрика. Когато приключва гимназия, Гор работи в банка в продължение на година и половина и разказва работата като „ умопомрачителна досада “.

През 1979 година се причислява към Анди Флетчър и Винс Кларк, с които образува група, в началото наречена Composition of Sound. От самото начало те залагат на кийборди и синтезатори като основа на техния тон, а година по-късно към тях се причислява Дейв Геън и четиримата трансформират името си на Depeche Mode.

И въпреки че Дейв остава вокалистът в съвсем всички песни на групата, той е написал единствено няколко от тях през миналите над 40 години, до момента в който Гор е създател на съвсем цялата музика, в това число най-големите шлагери като Enjoy the Silence и Personal Jesus.

Присъединилият се малко по-късно към състава Алън Уайлдър е индивидът за фини корекции и допълнение на музикалния пъзел, като поема много от аранжиментната работа в годините доникъде на 90-те, през които е част от Depeche Mode. Това разпределение на дейностите заработва безотказно и трансформира бандата в огромно име, а константното качество на издавания материал съумява да преведе Геън и останалите през упоменатата тежка фаза на наркозависимост и рисково заиграване с крайностите.

В същото време, албуми като Music for the Masses (1987), Violator (1990) и Songs of Faith and Devotion (1993) ги трансформират в една от най-култовите групи в този толкоз именит за музиката интервал.

В изпълнените със популярност десетилетия, на Мартин Гор не му липсват и тежки моменти. По време на турнето през 1993 година той страда от гърчове, провокирани от стрес, признавал е и че е достигал до алкохолна взаимозависимост. Важното е, че съумява да се измъкне от клопките, оказали се съдбовни за прекалено много музикални звезди от епохата, и доближава до щастието и отвън музиката. Той има пет деца от две разнообразни дами и през днешния ден живее в Калифорния, откакто от дълго време се е открил в Щатите. Не крие загрижеността си по отношение на заплахата от екологична рецесия, а тематиката е съществено наранена и в албума Spirit от 2017-а. Той е деен и в други дела, като не е крил недоволството си по отношение на Брекзит в родината си и ръководството на Доналд Тръмп в Съединени американски щати.

Мартин Гор намира за объркващо, че някои крайнодесни екстремисти, като расиста и неонацист Ричард Спенсър, са се разгласявали за почитатели на Depeche Mode. “Не сме съгласни с нищо, подкрепяно от крайнодесните придвижвания ”, акцентира Гор и добавя, че текстовете на групата противостоят на всевъзможни хрумвания на радикалното дясно.

Преди години се сплоти още веднъж с някогашния член на Depeche и пионер в електронната музика Винс Кларк за няколко общи издания под името VCMG. Техният албум The Third Chimpanzee съставлява чудноват звуков пейзаж, формиран от пробни китари и шумове – и в действителност е тъкмо каквото можем да чакаме от музикалния мозък на Depeche Mode, когато се разгърне без никакви задръжки и никакъв опит за вземане предвид с мейнстрийма.
Най-хубавото е, че след всички тези години Гор продължава да бъде музикален изобретател. Той признава, че харесва всевъзможен тип музика и му се коства необичайно, че „ изпълнителите желаят да звучат като всичко останало, което излиза сега “.

За благополучие, при Мартин Гор е тъкмо противоположното и както страничните му планове, по този начин и Depeche Mode не звучат като нищо друго в голямата галактика на музиката.