Над 38 млн. души в Европа не могат да си

Над 38 млн. души в Европа не могат да си разрешат едноседмичен отпуск, макар че работят. Това демонстрира оповестено днес проучване на Европейската конфедерация на профсъюзите, представено от КНСБ,

Кризата и растящите разноски оказват спомагателен напън върху работещите и от ден на ден хора декларират, че се борят да свържат двата края и почивката е още по-недостъпна за тях.

Делът на популацията, което не може да си я разреши се е нараснал допълнително от половината страни – членки на Европейски Съюз, а от 2019 година насам в 11 страни се е повишен и процентът на работещите, които нямат средства за лятна почивка.

Изводите са въз основата на разбор на микроданни на Евростат*, които не са обществено налични. Той е изработен от Европейския синдикален институт – самостоятелният проучвателен център на ЕКП. Общият брой на служащите, които не могат да си разрешат отпуск, е изчислен от синдикалния институт въз основа на процентите, предоставени от Евростат.

Според тези данни през 2019 година отмора в България не са можели да си разрешат 22,4 % от работещите. През идната година броят им се усилва до 27,2 на 100 или близо 840 хиляди работещи българи.

Румъния, Гърция и Литва имат най-голям дял на работещите, които не могат да си разрешат почивка за една седмица – надлежно 47 на 100, 43 и 41 %. В Италия те са 8 млн., в Испания – 4,6 млн., Франция – 4,1 млн. В тези три страни е максимален броят на работещите, които нямат опция за отмора.

Много е евентуално тази наклонност да се задълбочи още повече вследствие на инфлацията, което акцентира нуждата служащите в цяла Европа да получат почтено нарастване на заплатите още това лято, показват от ЕКП. Оттам приканват за незабавни ограничения за превъзмогване на бедността. Европейски Съюз и националните държавни управления би трябвало да поддържат работещите хора с ограничения за облекчение на рецесията с цените на силата и храните и да дават поддръжка за приходите.

“Може и да е лято, само че животът сигурно не е елементарен за милиони работещи, които не могат да си разрешат отмора със фамилиите си, макар че се трудят. Почивката не би трябвало да бъде разкош. Тя е значима част от обезпечаването на здравето и благосъстоянието на служащите, само че наподобява невъзможна за доста хора, които се борят просто да сложат храна на масата и да платят наема в изискванията на рецесия. Междувременно животът е плаж за шефовете, които употребяват пандемията, с цел да приберат в джоба си още повече от облагите, генерирани от тяхната работна мощ. Растящото неравноправие и в почивките демонстрира, че европейската стопанска система не работи за трудещите се хора. Европейски Съюз и националните държавни управления са длъжни да пазят и укрепват груповото трудово договаряне като най-хубавият метод да се подсигурява, че работещите хора получават своя обективен дял и могат да си разрешат да се любуват на живота, а не просто да оцеляват. Без заслужено нарастване на заплатите работодателите и политиците ще открият, че се връщат от летните си отпуски, с цел да се сблъскат с есента на гнева, последвана от зимата на недоволството ”, разяснява зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч.

*Микроданните на Евростат iа употребявани за оценка на каузи на общото население (18-65 г.), което не може да си разреши отмора и работа, претеглени с кръстосани тегла, предоставени от Евростат в микроданните. След това тези дялове бяха умножени по популацията на възраст 18-65 години, както е предоставено обществено от Евростат за 2019 година Това е оценка на общия брой на хората, които работят и не могат да си разрешат да вземат едноседмичен отпуск (а не дали го вземат).