Изключително рядка стенна мозайка в базилика е разкрита в крепостта Залдапа
Над 3500 къса , измежду които позлатени, както и от стъкло, мрамор и варовик, са открити при археологически изследвания в крепостта Залдапа от интернационална българо-канадско-френска експедиция. Малките парченца са част от стенна мозайка в абсидата на базиликата и най-вероятно с тях е бил изобразен Христос. Това е единствената базилика със стенна мозайка в Северна България.
Преди да стартират археологическите изследвания на мястото, там са копали иманяри и не е изключено тъкмо позлатените парченца от мозайката да са насочили металотърсачите им към обекта. Самите археолози споделят, че регионът е надупчен като швейцарско сирене от търсачите на съкровища. Заради иманярски нападения през август е планувано незабавно изследване на петата подред базилика в крепостта Залдапа. Девет кладенеца са построени в околните селища със строителни материали от крепостта, споделят археолозите. По мемоари на локални хора доникъде на предишния век са се виждали стени от крепостта. Постепенно камъните били пренасяни в стопанските дворове.
Залдапа е в землището на днешното село Абрит в добруджанската община Крушари. На това място се е намирал огромен римски град, изоставен през VI в. и повече не е бил населяван. Затова го назовават още Добруджанският Помпей. В древността е бил пощаден от плячкосване, то почнало в наши дни. Дори мраморът бил претапян във варници, построени наоколо. Красивите мраморни детайли за базиликите в древността са били доставяни от кариерите на остров Проконес в Мраморно море.
Залдапа е без аналог на Балканите и с огромните крипти за свети мощи. Предположението на археолозите е, че мощите са дадени от архиепископа на Томи, защото Залдапа е била на негово послушание.
Това е превъзходен обект с извънреден капацитет за изследване на християнизацията и милитаризацията в Римската империя, уточни проф. Никола Бодри от университета Римуски в Квебек. А сътрудника му от университета във френския град Лил Доминик Моро показа, че находките от крепостта към този момент се показват на интернационалните конгреси.
Планира се през идната година регионът да бъде сканиран с лазерна техника, с цел да се търсят неоткрити досега артефакти.
Първоначалното създаване на крепостта е от края на III – началото на IV век. Разрушена е през V век, евентуално от хунски нападения, след което още веднъж е възобновена.
Преди да стартират археологическите изследвания на мястото, там са копали иманяри и не е изключено тъкмо позлатените парченца от мозайката да са насочили металотърсачите им към обекта. Самите археолози споделят, че регионът е надупчен като швейцарско сирене от търсачите на съкровища. Заради иманярски нападения през август е планувано незабавно изследване на петата подред базилика в крепостта Залдапа. Девет кладенеца са построени в околните селища със строителни материали от крепостта, споделят археолозите. По мемоари на локални хора доникъде на предишния век са се виждали стени от крепостта. Постепенно камъните били пренасяни в стопанските дворове.
Залдапа е в землището на днешното село Абрит в добруджанската община Крушари. На това място се е намирал огромен римски град, изоставен през VI в. и повече не е бил населяван. Затова го назовават още Добруджанският Помпей. В древността е бил пощаден от плячкосване, то почнало в наши дни. Дори мраморът бил претапян във варници, построени наоколо. Красивите мраморни детайли за базиликите в древността са били доставяни от кариерите на остров Проконес в Мраморно море.
Залдапа е без аналог на Балканите и с огромните крипти за свети мощи. Предположението на археолозите е, че мощите са дадени от архиепископа на Томи, защото Залдапа е била на негово послушание.
Това е превъзходен обект с извънреден капацитет за изследване на християнизацията и милитаризацията в Римската империя, уточни проф. Никола Бодри от университета Римуски в Квебек. А сътрудника му от университета във френския град Лил Доминик Моро показа, че находките от крепостта към този момент се показват на интернационалните конгреси.
Планира се през идната година регионът да бъде сканиран с лазерна техника, с цел да се търсят неоткрити досега артефакти.
Първоначалното създаване на крепостта е от края на III – началото на IV век. Разрушена е през V век, евентуално от хунски нападения, след което още веднъж е възобновена.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ