Над 350 000 българи са сменили пенсионния си фонд през

НЕОБИЧАЙНА АКТИВНОСТ ПРИ ПЕНСИИТЕ: 350 000 българи местят парите си, какво стои зад масовата смяна на фондове

Над 350 000 българи са сменили пенсионния си фонд през 2025 година, демонстрират публични данни. Само за последните три месеца на годината над 85 000 души са преместили спестяванията си, като общата сума надвишава 500 млн. лв..

През четвъртото тримесечие на 2025 година в пенсионноосигурителните сдружения са подадени 117 641 заявки за прекачване на средства сред пенсионни фондове.

Реално смяна на присъединяване си са създали тъкмо 85 013 обезпечени лица

Спрямо предходното тримесечие се регистрира лек спад – с 505 души или 0,59%. Най-голям дял от прехвърлянията е при универсалните пенсионни фондове, където 79 495 души са сменили фонда си за втора пенсия. В професионалните фондове броят им е 5 234, а в доброволните – едвам 284 души.

Като условен дял по отношение на всички обезпечени, най-активни са участниците в универсалните фондове (1,92%), следвани от професионалните (1,56%) и доброволните (0,05%). Общата стойност на трансферираните средства за интервала доближава 506,2 млн. лв.. От тях над 473 млн. лв. са в универсалните фондове, към 30,4 млн. лв. – в професионалните, и близо 2,4 млн. лв. – в доброволните. Това съставлява нарастване с над 30 млн. лв. или 6,31% по отношение на третото тримесечие.

Средно един обезпечен е трансферирал 5 955 лв. при промяна на фонда си

Данните за цялата 2025 година демонстрират забележителна интензивност – общо 358 692 души са сменили пенсионния си фонд, като близо 335 хиляди от тях са обезпечени за втора пенсия. Само те са трансферирали над 952 млн. евро.

За годината общият размер на трансферираните средства възлиза на съвсем 2 милиарда лв.. Най-голям е делът на универсалните фондове – над 1,86 милиарда лв., следвани от професионалните с над 123 млн. лв. и доброволните с малко над 6 млн. лв..

Най-активни са хората с втора пенсия – точно там се следи най-голямото прекачване на средства. За година близо 2 милиарда лв. са били преместени сред разнообразни фондове, което демонстрира засилен интерес и съмнение към част от пенсионните сдружения.

На процедура това значи, че хората не стоят безучастни, а търсят по-добри условия за бъдещите си пенсии. Средно един човек е трансферирал към 6000 лв. при промяна на фонда си. Важно е да се посочи – това не визира непосредствено сегашните пенсии, а парите за така наречен втора пенсия, които се натрупват през годините.

Тенденцията е ясна – от ден на ден българи наблюдават къде са парите им и търсят по-добра рентабилност, което води до оживление в пенсионната система.

Като стана дума за пенсионната система размерът на пожизнените пенсии от частни универсални пенсионни фондове ще бъде понижен с измененията в Кодекса за обществено обезпечаване (КСО), напомня SafeNews.

Една от главните промени ще бъде в данните за междинната дълготрайност на живота. В момента в КСО се указва, че пенсионните фондове употребяват публично оповестените от Националния статистически институт (НСИ) данни.

Национален статистически институт в този момент ще би трябвало да изготвят профилирани данни, които ще касаят единствено хора, родени след 31 декември 1959 година, и които са обезпечени за напреднала възраст в държавното публично обезпечаване.

Тези нови данни ще изключват хората, които са родени преди края на 1959 година и тези, които не са обезпечени за държавна пенсия