Над 35% от територията ни е гори, но не използваме

...
Над 35% от територията ни е гори, но не използваме
Коментари Харесай

Над 35% от територията ни е гори, но не използваме пълноценно потенциала им заради пропуски в планирането и управлението

Над 35% от територията ни е гори, само че не използваме пълноценно капацитета им поради пропуски в планирането и ръководството
България разполага с близо 4 милиона хектара гори, които заемат над 35% от територията й. От 2021 година размерът на опожарените горски площи се усилва, само че за предварителна защита не са поискани повече пари,
нито пък се извършват плануваните противопожарни ограничения.
Националната тактика за ръководството на горския бранш е изтекла през 2020 година, няма и настоящ народен проект.
Това основава риск за устойчивото развиване,
което е главен фактор в битката против изменението на климата.  Липсата на дейно обмисляне на регионално равнище пък попречва провеждането на районната политика за развиване на горското стопанство, пълноценното възмездно прилагане,
наред с дейностите по запазване на горите от пожари.
Това са част от констатациите в одитния отчет за осъществен одит „ Опазване, възобновяване и стабилно ръководство на горите ” за интервала от 01.01.2021 година до 31.12.2023 година,
който е оповестен на интернет страницата на Сметната палата.
Одитираните организации са Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителна организация по горите (ИАГ).
Констатации, заключения и оценки
Липса на обновени стратегически документи
В Стратегията на Европейски Съюз за горите до 2030 година, призната през юли 2021 година, се показва,
че горите имат основна роля в битката против изменящия се климат и загубата на биологичното многообразие. Целта на стратегическия документ е да се помогне за понижаване на излъчванията на парникови газове с минимум 55 на 100 до 2030 година
Стратегията планува и съответни ограничения за повишение на качеството и количеството на горите
в Европейски Съюз, в това число и посредством засаждане на 3 милиарда дървета до 2030 година, както и научноизследователска самодейност за нововъведения в бранша.  За всички държави-членки се акцентира нуждата от стратегическо обмисляне за горите посредством благонадежден мониторинг,
транспарантно ръководство и продан на информация в границите на Европейски Съюз.
От Министерство на земеделието и храните и ИАГ не са подхванати своевременни дейности за приемане на национална тактика и на стратегически проект за развиване на горския бранш и горските територии не престават да се ръководят
с национални стратегически документи,
в които не са отразени измененията на целите и характерните цели на Европейски Съюз. Още преди 4 година е изтекло действието на предходната Националната тактика за развиване на горския бранш в България за интервала 2013 – 2020 година
Липсата на национална тактика и проект за развиване се отразява и върху регионалното
и териториално равнище на обмисляне. От 2011 година до август 2024  година са подхванати дейности за изработването единствено на 7 регионални проекта от 28 области на страната, което основава риск за ефикасното ръководство на горските територии.
По отношение на третото равнище на обмисляне – горскостопански проекти и стратегии,
Сметната палата открива, че за всички териториални поделения на държавните предприятия (ДП) има одобрен горскостопански проект, проект за дейностите по запазване на горските територии от пожари и проект за ловностопански действия.
По данни на ИАГ за горските територии – благосъстоятелност на физически,
юридически лица и религиозни организации, са създадени и одобрени близо 38 хиляди броя
горскостопански проекти (ГСП) за ръководство и стратегии, които покриват единствено 30 на 100 от площта
на горите частна благосъстоятелност (131,8 хиляди ха). За горските територии – общинска благосъстоятелност (441,3 ха), са създадени и одобрени ГСП и стратегии за 155 от общо 265 броя, които покриват 87 на 100 от площта.
Не е осъществена национална инвентаризация
Според Закона за горите, признат през 2011 година, на инвентаризация подлежат всички горски територии без значение от тяхната благосъстоятелност.  Национална инвентаризация на горските територии се прави
с решение на Министерски съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.
Дванадесет години след приемането на законовото условие се открива, че са подхванати дейности за основаване на организация за разработване на методика за осъществяване на национална инвентаризация, само че към август 2024 година  тя не е осъществена и не са планувани средства за това.
Създаден е механизъм за узаконяване
За задачите на устойчивото ръководство на горите в ЗГ е планувана опция за доброволна сертификация от самостоятелни недържавни сертифициращи органи. Сертификацията е по
интернационалните правила и демонстрира,
че стопанисването на горските територии се реализира по виновен метод, балансиращ екологичните, икономическите и обществените изгоди. По данни на ИАГ за 2023 година, площта на сертифицираните горски територии, стопанисвани от държавните предприятия, е 2,3 млн. ха (81 на сто).
Не е въведена единна осведомителна система
Одиторите на Сметната палата са открили, че е нарушен един от главните правила на горското обмисляне, избран в ЗГ – въвеждане на единна осведомителна система
за горските територии и дейностите в тях,
която да е база за взимане на управнически решения и причина за осведоменост на жителите и бизнеса като консуматори на горските запаси. Достъпната на интернет страницата на ИАГ осведомителна платформа не дава отговор в цялост на нормативните условия.
Неосигурен задоволителен финансов запас за запазване от пожари
По една от бюджетните стратегии, с която се финансират политиките за ръководство на горите –
„ Планиране, запазване от похищения, пожари и лесозащита “,
не се плануват и разходват средства за противопожарни мероприятия, а единствено за инвентаризация и разработване на регионалните проекти, както и за ведомствени разноски за прехрана.
Същевременно поради климатичните промени е регистрирана наклонност за увеличение на риска
от пожари. По данни на ИАГ през 2021 година при 349 броя пожари са изгорели над 3 хиляди ха (0,08 на 100 от горската площ), през 2022-а броят на пожарите е 516,  изпепелени са над 8 хиляди ха (0,21%). През 2023 година при 448 броя пожари са изгорели над 6,3 хиляди ха (0,15 на сто), а единствено до 31 юли 2024 година са регистрирани 347 пожара, които са унищожили двойно повече площи – над 12,7 хиляди ха (0,32% от горите).
От ИАГ регистрират, че плануваните противопожарни ограничения не се извършват в цялостен размер заради дефицит на финансови средства.
Още през 2020 година, след разбор на резултатите от инспекции за осъществяване на противопожарни ограничения и мероприятия, са дадени инструкции на шефовете на Директива за птиците за включване във финансовите проекти на
нужните финансови средства за осъществяване в цялостен размер
на плануваните противопожарни мероприятия. Но за интервала 2021-2023 година от ИАГ се регистрира още веднъж неналичието на планувани средства за  противопожарни мероприятия във финансовите проекти на някои от държавните горски и ловни стопанства, както и непредприети дейности по осъществяването на ограниченията в период.
В програмния бюджет на Министерство на земеделието и храните за 2024 година
и в бюджетната прогноза за 2025 – 2026 година плануваните средства по тази стратегия не са увеличени и са толкоз, колкото са залагани от 2021 година насам – към 5 млн. лева Това не подсигурява реализиране на задоволително действия по обмисляне, запазване от похищения, пожари и лесозащита в горските територии, установяват инспекторите.
Неизпълнена капиталова стратегия
За одитирания интервал общият размер на изразходвания финансов запас за ръководство на горите е в размер на 188 млн. лева, от който европейското финансиране е 43 на 100 (81 млн. лева), а бюджетното финансиране – близо 107 млн. лева По стратегиите на Европейски Съюз 2021-2027 година към момента няма усвоени средства,
което води до неосъществени вложения и действия в горските територии.
От ИАГ не са направени разбор и оценка на нужните вложения, които да се предложат за включване в капиталовата стратегия на Министерство на земеделието и храните за горскостопански действия.
За интервала 2021-2023 година за държавните предприятия са разходвани над 94 млн. лева
от фонд „ Инвестиции в горите “.  Средствата са за планиране и строителство на горски пътища и транспортна техническа инфраструктура, технико-укрепителни уреди, залесяване и закупуване на парцели.
Пропуски в контрола при ръководството на горите
Извършените инспекции от способените органи за одитирания интервал са общо 1,7 млн., от които осъществените взаимно с Министерство на вътрешните работи са близо 46 хиляди Резултатите от  съвместните инспекции с органите за пожарна сигурност регистрират
незадоволително осъществяване на противопожарните ограничения и мероприятия.
Недостатъчно ефикасна е и административнонаказателна активност поради ниската степен на издадени и влезнали в действие наказателни постановления по формираните актове за административни нарушавания, като това пречи за постигането на възпиращ резултат за нарушителите.
От Министерство на земеделието и храните и ИАГ не е обезпечена проследимост
дали са изпълнени проектите за залесяване, защото в годишните отчети няма данни за плануваните площи за залесяване.Предвидените лесозащитни мероприятия са под 50 на 100 от записаните
в осведомителната система здравословни проблеми в горите.
Сметната палата дава 9 рекомендации към министъра на земеделието и храните и 13 рекомендации към изпълнителния шеф на ИАГ, които би трябвало да уведомят ръководителя на Сметната палата за осъществяването им до 30.06.2026 г.
Източник: flashnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР