Над 34 милиона евро от държавния бюджет са потънали в

Над 34 милиона евро от държавния бюджет са потънали в Националната стратегия за претовареност и образование на хора с трайни увреждания (НП ЗОХТУ), която на процедура не предлага никаква подготовка. Вместо да интегрира уязвимите групи на първичния пазар на труда, страната ги трансформира най-вече в чистачи и общи служащи. Този изострен извод прави Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) в собствен настоящ разбор, представен от „ Агенция Фокус “.

Според специалистите, макар гръмкото си име, самодейността действа по-скоро като инструмент за краткотрайна обществена поддръжка, в сравнение с като трайно решение за кариерно развиване.

Милиони за административна претовареност

 

Данните демонстрират, че за интервала сред 2019 и 2024 година през субсидираната претовареност са минали малко над 10 хиляди души с увреждания, което се равнява на към 2 хиляди индивида годишно. Финансирането на тази мярка гълтам над 15% от общия бюджет за дейна политика на пазара на труда, като през обсъжданите години средствата за нея са нарастнали над два пъти.

Тревожната наклонност е, че близо две трети от наетите със дотация са ориентирани към обществения бранш, и по-конкретно към общините. Анализаторите предизвестяват, че тази централизация крие сериозен риск. Когато работните места са капсуловани в държавни и общински структури, програмата действа като форма на краткотрайна административна претовареност, вместо да служи като трамплин към действителния бизнес.

Липса на действителни умения

 

Въпреки че на хартия разпределението по длъжности наподобява разнообразно – близо 400 разнообразни позиции за шестгодишния интервал, действителността е радикално друга. Около 60% от всички работили са съсредоточени в едвам 10 нискоквалифицирани специалности.

Статистиката е безапелационна: най-вече са назначенията за чистачи или хигиенисти (1603 души), следвани от общите служащи (1383 души) и техническите сътрудници (1088 души). В листата попадат още служащи по поддръжка, портиери и охранители.

Тази липса на вероятност не е инцидентна. От ИПИ са безапелационни, че в механизма отсъства съставен елемент за действително образование. Това на процедура принуждава участниците да навлизат на пазара на труда със старите си умения, заемайки позиции с минимална добавена стойност.

„ Тази стратегия не планува и не организира никакви образования на хора с увреждания„, показват икономистите в отчета си.

Социална роля без интеграция

 

Основната заложена цел на държавната стратегия е „ повишение на пригодността за заетост„. Практиката обаче потвърждава, че този ангажимент остава единствено положително благопожелание. Макар самодейността да извършва известна обществена роля – понижава изолацията и обезпечава краткотраен приход на хората с увреждания, тя не води до тяхната структурна интеграция в стопанската система.

Ако дейната политика на пазара на труда не бъде реформирана посредством въвеждането на действителни обучителни модули и тласъци за частния бранш, субсидираната претовареност ще продължи да бъде просто краткотрайна обществена помощ, а не мост към пълностоен и резистентен труд.

Още вести четете в: България, Здраве, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News