Над 32 000 български деца в 43 страни на 6

Над 32 000 български деца в 43 страни на 6 континента събира първият учебен звънец във всички 396 български неделни учебни заведения по света, регистрирани за образователната 2024-2025 година Над 2000 учители още веднъж ще предават познания на дребните ни сънародници – освен за четмо и писмо, само че ще ги възпитат в традициите и културата на тяхната родова принадлежност. Близо три милиона са българите, които живеят отвън рамките на страната ни. Благодарение на тяхната непрекъсната връзка с мястото, от което са тръгнали, и организациите, които те образуват в странство са основани и работят 374 български просветителни средища.

По данни на Министерство на образованието и науката 268 от тези школа (с шест повече от образователната 2023-2024 г.) ще бъдат финансирани и през актуалната образователна година с близо 16 милиона лв., предопределени за образованието по български език и литература, история и география на България, както и за спомагателни училищни дейности, свързани с опознаването и запазване на българските обичаи и родинознанието. Средствата ще бъдат отпуснати по трите настоящи и в миналата година стратегии – " Роден език и просвета зад граница ”, " Неразказаните истории на българите ” и " България – просветителни направления ”. 

След дългогодишни договаряния от страна на Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина (АБУЧ) и МОН редица промени и допълнения бяха утвърдени в просветителните стратегии за българчетата в чужбина. На последната годишна конференция на Асоциацията в края на месец юли в София беше маркирано, че просветителните средища зад граница имат нужда да бъдат подкрепени в намирането на пространства. И нещо още по-важно – във финансирането за тези пространства, сподели пред Радио България представителят на АБУЧ Евелина Аврамова.

Най-много български неделни учебни заведения има на Стария континент – цели 331. 52 от тях са в Испания, с едно по-малко са те в Молдова и 50 в Украйна, следвана от Англия и Северна Ирландия с общо 44 учебни заведения. 52 са местата в Северна Америка, където българчетата гордо ще учат кирилицата и учат стиховете на Иван Вазов:

" Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се назовавам –
първа наслада е за мене. "

На най-големия и обитаем континент на света – Азия – българските неделни учебни заведения са седем. Сред тях е и единственото такова в Кувейт, което действа към Посолството на България в арабската страна.

Откриване на образователната година в Българското неделно учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ към посолството на Република България в Държавата Кувейт

БНУ " Св. Св. Кирил и Методий " е основано от Таня Малешкова по самодейност на българската общественост там през 2007 година и оттогава до през днешния ден действа без спиране с поддръжката на българската страна. Всяка година в него се образоват към тридесет деца на възраст от 4 до 18 години, разпределени в няколко паралелки и една подготвителна група. Учебният развой протича в петъчните, почивни за Кувейт дни, в постройката на посолството.

За преподавателя по математика в Университета на Кувейт Милена Баева актуалната образователна година ще бъде осма като шеф и на БНУ " Св. Св. Кирил и Методий ".  " Първата ми просветителна компетентност е " Начална педагогика " от СУ " Св. Климент Охридски " и постоянно съм знаела, че тя ще откри място в живота ми " – споделя в изявление за Радио България Милена. Признава, че учебното заведение е огромната й пристрастеност и по тази причина безусловно се отхвърля от почивните си дни, макар напрегната работа в университета, фамилните задължения и двете й дребни деца у дома.  

" Имаме малка, само че доста сплотена общественост в Кувейт и тук са децата на моите другари и на моите близки. Моите деца бяха още дребни, когато аз станах част от българското учебно заведение, само че сега и те са в това учебно заведение. За мен е доста значимо децата да продължат да порастват в сходна среда и да намират своята еднаквост като българи. Нашето учебно заведение е доста малко, като по време на пандемията загубихме огромна част от учениците си. Преди Ковид броят им беше достигнал до 45 и си мислехме, че може би даже 50 ще станат, само че в този момент броя още веднъж понижа. Но това няма чак такова значение, тъй като даже и да са двайсет деца за тях е доста значимо да имат този мост към България. "  

Новите българчета, които идват в учебното заведение, са повече жители на света, само че никога не са по-малко българи, безапелационна е Баева. Дори родените й в чужбина деца през днешния ден дефинират себе си като българи. " С огромна горделивост щерка ми, която е на 7 години, се разхожда у дома и си пее националния химн ", споделя тя.  

По неофициални данни българската общественост в Държавата Кувейт е към 300-350 индивида, изяснява Милена Баева. Тя е признателна на помощта, която школото получава от българското посолство там и от посланика ни Н. Пр. Димитър Димитров, само че провокациите не липсват. За да работиш в Кувейт, се изисква работна виза, която се издава единствено на висококвалифицирани експерти. Затова и българската общественост в страната се състои най-вече от академични преподаватели, учители, лекари, медицински сестри и инженери, разяснява Баева. " Това много ни затруднява с обезпечаването на квалифицирани учители за българското учебно заведение ", споделя тя и продължава:

" За благополучие има метод часовете по история и география да са онлайн, с преподаватели от България, и това дава късмет на учебното заведение да продължи да съществува като физическо такова за останалите часове. Имаме часове по национални танци и по този начин школото е едно средище за цялата българска общественост. "

Въпреки малобройната си бройка, българската общественост в Кувейт не стопира да се вълнува от протичащото се в родината. През последните години Милена Баева е и ръководител на изборната комисия в секцията за избори към посолството ни там.

" На моменти имам възприятието, че ние сме дори по дейни в чужбина, когато става въпрос за избори, за следене на политика, за следене на послания, в сравнение с някои мои познати, които са в България. Човек постоянно има вяра, че обстановката ще оправи. Искрено се надявам хората да схванат, че с тази аполитичност и обезсърчение няма по какъв начин да се измъкнем, че би трябвало да се направи нещо, че би трябвало да се гласоподава, че би трябвало хората да мислят, когато отиват да пуснат своя избор. Много желая българите да спрат да имат вяра на популизма, на евтините обещания и всеки да си даде сметка, самичък за себе си, какво в действителност желае да се случи в тази страна. "

А Милена желае България да бъде една демократична страна в Европа, която да продължи да бъде зачитана на международната политическа сцена.

" Искам страна, в която моите деца да се връщат и да бъдат част от нея. Тя да ги кара да се гордеят, че са жители на света. "

И каквото зависи от нея, го прави. Подобно на всички над 2000 български учители в чужбина. Така щафетата е предадена на българска земя с гръмкото " На добър час! "