Писатели настояват за отчисления от заеманите в библиотеки книги
Над 30 известни български писатели от разнообразни генерации - от Антон Дончев до Алек Попов, Георги Господинов и Милен Русков, се обърнаха с отворено писмо към Народното събрание и Министерството на културата, с цел да изискат ефикасна законова уредба за репрографските си права и възнагражденията си от отдадени чартърен книги. Става дума за събиране на отчисления от книгите, отдавани от библиотеки, както и от фотокопирането на творби, обект на авторското право.
" Когато една ария се слуша по радио, в ресторант или на публично място, носителите на авторски права получават отчисления. Когато един филм се излъчва гратис по Българска национална телевизия – носителите на авторски права получават отчисления. Ако обаче една книга на български създател се заема и чете в разнообразни библиотеки в страната от хиляди клиенти, създателят на тази книга не получава и стотинка. Това не е заслужено ", показват писателите във връзка течащите промени в Закона за авторското и сродните му права (ЗАСПС).
Реформа няма повече от 20 години
" За да извърши своите отговорности според вътрешното и европейското законодателство, страната е длъжна да създаде ефикасен механизъм за систематизиране на тези средства, която да съдържа като най-малко отговор на следните въпроси: кой е длъжен да заплаща тези хонорари, по какъв начин да се открива техният размер - да се договаря или да се открива от страната, по какъв начин да се разпределят постъпилите суми сред правоносителите ", гласи писмото.
Авторите, някои от които са и юристи по интелектуалната благосъстоятелност, показват, че уредбата съществува " в зародиш " в ЗАСПС и даже се допуска посредством нея да постъпват средства във фонд " Култура ", само че това не се случва, защото страната пропуща да сътвори ефикасен механизъм за събиране на отчисления към този момент повече от 20 години. " Българският публицист работи в извънредно неподходящи условия по доста аргументи - относително малобройното население на страната, неговата несъстоятелност, а също по този начин и практическата липса на книжарници в множеството градове и села на страната. При ниските приходи в страната библиотеките и читалищата остават единственото съществено място за достъп до словесност и познание ", показват те.
Целият текст на писмото
подписано от Алек Попов, Амелия Личева, Ангел Игов, Антон Дончев, Божана Апостолова, Бойко Ламбовски, Васил Георгиев, Веселина Седларска, Владимир Зарев, Георги Бърдаров, Георги Господинов, Георги Константинов, Георги Тошев, Деян Енев, Елена Алексиева, Емил Андреев, Емануил Видински, Захари Карабашлиев, Здравка Ефтимова, Иво Сиромахов, Кристин Димитрова, Милен Русков, Мирела Иванова, Недялко Йорданов, Петър Чухов, Пламен Дойнов, Светослав Иванов, Теодора Димова, Христо Карастоянов, Юлия Спиридонова:
Уважаеми министър Банов,
Уважаеми народни представители,
Причината да се обърнем към Вас е идното на 15.02. 2018 година разискване в Комисията по културата и медиите на Народно събрание на промени в Закона за авторското право и сродните права.
Обръщаме вниманието Ви на два нерешени въпроса, които страната дължи към създателите на книги, в качеството им на носители на авторски права. Авторите на книги – това са писателите, учените, създателите на учебници, журналистите – хората, които основават, съхраняват и развиват българския език и популяризират интелектуалните постижения на нашето общество.
За страдание българското законодателство не съдържа ефикасна уредба на въпросите, свързани с така наречен " репро права ", и така наречен " право на заплащане при отдаване в заем и чартърен на творби ". Това са надлежно хонорари, които се дължат на създателите за възпроизвеждане на техните творби по репрографски метод (напр. посредством фотокопиране) и хонорари, които се дължат на създателите при отдаване на техните книги чартърен или в заем (напр. библиотеки).
Въпреки, че уредбата не е ефикасна, тя съществува в зародишен тип – като написано в закона обвързване на страната (съгласно закона и правото на ЕС) да изплаща тези хонорари на създателите.
По-конкретно, обръщаме вниманието Ви на следното:
1. Съгласно член 20а Закона за авторското право и сродните права, създателите имат право да получат заслужено заплащане за отдаваните чартърен или в заем техни книги.
Въпреки тази законова наредба, Министерството на културата не е основало работещ механизъм за събиране, администриране и систематизиране на тези хонорари. Поради тази причина, страната е в нарушаване на правото на Европейски Съюз, тъй като не е изпълнила задължението си да транспонира Директивата по отношение на правото за отдаване чартърен и в заем и не е основала работещ механизъм за систематизиране на тези суми.
2. По изцяло еднакъв метод стои въпроса и с така наречен " репро права " – отчисленията, които според член 26 от Закона за авторското право и сродните права се дължат от вносителите на репрографска техника на създателите на книги.
Неведнъж сме повдигали този въпрос. За страдание, при последната законодателна промяна на ЗАПСП през 2011 година, правната рамка беше съзнателно или по немарливост размита още повече. Това сътвори непреодолими спънки пред създателите на книги да осъществят своите права.
Уважаеми господин министър,
Уважаеми народни представители,
За да извърши своите отговорности според вътрешното и европейското законодателство, страната е длъжна да създаде ефикасен механизъм за систематизиране на тези средства, която да съдържа като най-малко отговор на следните въпроси: кой е длъжен да заплаща тези хонорари, по какъв начин да се открива техният размер - да се договаря или да се открива от страната, по какъв начин да се разпределят постъпилите суми сред правоносителите.
Нищо от това не се е случило към този момент повече от двадесет години.
Когато една ария се слуша по радио, в ресторант или на публично място, носителите на авторски права получават отчисления.
Когато един филм се излъчва гратис по Българска национална телевизия – носителите на авторски права получават отчисления.
Ако обаче една книга на български създател се заема и чете в разнообразни библиотеки в страната от хиляди клиенти, създателят на тази книга не получава и стотинка. Това не е заслужено.
Българският публицист работи в извънредно неподходящи условия по доста аргументи - относително малобройното население на страната, неговата несъстоятелност, а също по този начин и практическата липса на книжарници в множеството градове и села на страната. При ниските приходи в страната библиотеките и читалищата остават единственото съществено място за достъп до словесност и познание. Духовното оцеляване на нацията ни е обвързвано с библиотеките и книгите. И до момента в който сме очевидци на все по-засилено търсене на модерна българска и преводна литература, фондовете за книги не престават да не се попълнят с нови заглавия, което прави библиотеките и читалищата безсмислени. Защото библиотеки без нови книги са като театри без нови представления. България ще има потребност от своите писатели, в случай че желае да запази езика си през 21 век, а физическото оцеляване на писателите е обвързвано с уреждането и гарантирането на техните авторски права.
Ако страната не се усеща морално длъжна да подкрепя създателите си, това е избор на нейното политическо посланичество и всички в обществото носим своята отговорност за това.
Но там, където има открито от закона обвързване на страната, то би трябвало да се съблюдава от нея, тъй като законите важат както за жителите, по този начин и за страната - този принцип към този момент би трябвало да се схваща от единствено себе си.
Задължението на страната да обезпечи изплащането на тези хонорари на създателите не е открито единствено от българското право, само че и от правото на Европейския съюз - според Директива 2001/29, както и според Директива 2006/115, отменила Директива 92/100.
Буди неразбиране и друго - част от сумата, която следва да се събира от така наречен " репро права ", следва да отива във Национален фонд " Култура ", а оттова – да подкрепя и други създатели. Ако страната не се интересува от този собствен доход, това би било показателно за отношението ѝ към културата като към нежеланото дете на публичния развой.
Считаме, че е време страната да извърши най-малко това което дължи като най-малко и съгласно закона към хората, които основават нейния интелектуален дух.
С оглед на всичко изброено, Ви предлагаме следното:
1. Да се сътвори ефикасен механизъм за приложението на член 20 а от Закона за авторското право и сродните права, който да съдържа уредба за метода на отчисляване, събиране и администриране на приходите от тези права, както и да бъде избран заслужено кръгът от задължени лица.
2. По подобен метод - да се сътвори ефикасен механизъм за приложението на член 26 от Закона за авторското право и сродните права, който да съдържа уредба за метода на отчисляване, събиране и администриране на приходите от тези права, както и да бъде избран заслужено кръгът от задължени лица.
" Когато една ария се слуша по радио, в ресторант или на публично място, носителите на авторски права получават отчисления. Когато един филм се излъчва гратис по Българска национална телевизия – носителите на авторски права получават отчисления. Ако обаче една книга на български създател се заема и чете в разнообразни библиотеки в страната от хиляди клиенти, създателят на тази книга не получава и стотинка. Това не е заслужено ", показват писателите във връзка течащите промени в Закона за авторското и сродните му права (ЗАСПС).
Реформа няма повече от 20 години
" За да извърши своите отговорности според вътрешното и европейското законодателство, страната е длъжна да създаде ефикасен механизъм за систематизиране на тези средства, която да съдържа като най-малко отговор на следните въпроси: кой е длъжен да заплаща тези хонорари, по какъв начин да се открива техният размер - да се договаря или да се открива от страната, по какъв начин да се разпределят постъпилите суми сред правоносителите ", гласи писмото.
Авторите, някои от които са и юристи по интелектуалната благосъстоятелност, показват, че уредбата съществува " в зародиш " в ЗАСПС и даже се допуска посредством нея да постъпват средства във фонд " Култура ", само че това не се случва, защото страната пропуща да сътвори ефикасен механизъм за събиране на отчисления към този момент повече от 20 години. " Българският публицист работи в извънредно неподходящи условия по доста аргументи - относително малобройното население на страната, неговата несъстоятелност, а също по този начин и практическата липса на книжарници в множеството градове и села на страната. При ниските приходи в страната библиотеките и читалищата остават единственото съществено място за достъп до словесност и познание ", показват те.
Целият текст на писмото
подписано от Алек Попов, Амелия Личева, Ангел Игов, Антон Дончев, Божана Апостолова, Бойко Ламбовски, Васил Георгиев, Веселина Седларска, Владимир Зарев, Георги Бърдаров, Георги Господинов, Георги Константинов, Георги Тошев, Деян Енев, Елена Алексиева, Емил Андреев, Емануил Видински, Захари Карабашлиев, Здравка Ефтимова, Иво Сиромахов, Кристин Димитрова, Милен Русков, Мирела Иванова, Недялко Йорданов, Петър Чухов, Пламен Дойнов, Светослав Иванов, Теодора Димова, Христо Карастоянов, Юлия Спиридонова:
Уважаеми министър Банов,
Уважаеми народни представители,
Причината да се обърнем към Вас е идното на 15.02. 2018 година разискване в Комисията по културата и медиите на Народно събрание на промени в Закона за авторското право и сродните права.
Обръщаме вниманието Ви на два нерешени въпроса, които страната дължи към създателите на книги, в качеството им на носители на авторски права. Авторите на книги – това са писателите, учените, създателите на учебници, журналистите – хората, които основават, съхраняват и развиват българския език и популяризират интелектуалните постижения на нашето общество.
За страдание българското законодателство не съдържа ефикасна уредба на въпросите, свързани с така наречен " репро права ", и така наречен " право на заплащане при отдаване в заем и чартърен на творби ". Това са надлежно хонорари, които се дължат на създателите за възпроизвеждане на техните творби по репрографски метод (напр. посредством фотокопиране) и хонорари, които се дължат на създателите при отдаване на техните книги чартърен или в заем (напр. библиотеки).
Въпреки, че уредбата не е ефикасна, тя съществува в зародишен тип – като написано в закона обвързване на страната (съгласно закона и правото на ЕС) да изплаща тези хонорари на създателите.
По-конкретно, обръщаме вниманието Ви на следното:
1. Съгласно член 20а Закона за авторското право и сродните права, създателите имат право да получат заслужено заплащане за отдаваните чартърен или в заем техни книги.
Въпреки тази законова наредба, Министерството на културата не е основало работещ механизъм за събиране, администриране и систематизиране на тези хонорари. Поради тази причина, страната е в нарушаване на правото на Европейски Съюз, тъй като не е изпълнила задължението си да транспонира Директивата по отношение на правото за отдаване чартърен и в заем и не е основала работещ механизъм за систематизиране на тези суми.
2. По изцяло еднакъв метод стои въпроса и с така наречен " репро права " – отчисленията, които според член 26 от Закона за авторското право и сродните права се дължат от вносителите на репрографска техника на създателите на книги.
Неведнъж сме повдигали този въпрос. За страдание, при последната законодателна промяна на ЗАПСП през 2011 година, правната рамка беше съзнателно или по немарливост размита още повече. Това сътвори непреодолими спънки пред създателите на книги да осъществят своите права.
Уважаеми господин министър,
Уважаеми народни представители,
За да извърши своите отговорности според вътрешното и европейското законодателство, страната е длъжна да създаде ефикасен механизъм за систематизиране на тези средства, която да съдържа като най-малко отговор на следните въпроси: кой е длъжен да заплаща тези хонорари, по какъв начин да се открива техният размер - да се договаря или да се открива от страната, по какъв начин да се разпределят постъпилите суми сред правоносителите.
Нищо от това не се е случило към този момент повече от двадесет години.
Когато една ария се слуша по радио, в ресторант или на публично място, носителите на авторски права получават отчисления.
Когато един филм се излъчва гратис по Българска национална телевизия – носителите на авторски права получават отчисления.
Ако обаче една книга на български създател се заема и чете в разнообразни библиотеки в страната от хиляди клиенти, създателят на тази книга не получава и стотинка. Това не е заслужено.
Българският публицист работи в извънредно неподходящи условия по доста аргументи - относително малобройното население на страната, неговата несъстоятелност, а също по този начин и практическата липса на книжарници в множеството градове и села на страната. При ниските приходи в страната библиотеките и читалищата остават единственото съществено място за достъп до словесност и познание. Духовното оцеляване на нацията ни е обвързвано с библиотеките и книгите. И до момента в който сме очевидци на все по-засилено търсене на модерна българска и преводна литература, фондовете за книги не престават да не се попълнят с нови заглавия, което прави библиотеките и читалищата безсмислени. Защото библиотеки без нови книги са като театри без нови представления. България ще има потребност от своите писатели, в случай че желае да запази езика си през 21 век, а физическото оцеляване на писателите е обвързвано с уреждането и гарантирането на техните авторски права.
Ако страната не се усеща морално длъжна да подкрепя създателите си, това е избор на нейното политическо посланичество и всички в обществото носим своята отговорност за това.
Но там, където има открито от закона обвързване на страната, то би трябвало да се съблюдава от нея, тъй като законите важат както за жителите, по този начин и за страната - този принцип към този момент би трябвало да се схваща от единствено себе си.
Задължението на страната да обезпечи изплащането на тези хонорари на създателите не е открито единствено от българското право, само че и от правото на Европейския съюз - според Директива 2001/29, както и според Директива 2006/115, отменила Директива 92/100.
Буди неразбиране и друго - част от сумата, която следва да се събира от така наречен " репро права ", следва да отива във Национален фонд " Култура ", а оттова – да подкрепя и други създатели. Ако страната не се интересува от този собствен доход, това би било показателно за отношението ѝ към културата като към нежеланото дете на публичния развой.
Считаме, че е време страната да извърши най-малко това което дължи като най-малко и съгласно закона към хората, които основават нейния интелектуален дух.
С оглед на всичко изброено, Ви предлагаме следното:
1. Да се сътвори ефикасен механизъм за приложението на член 20 а от Закона за авторското право и сродните права, който да съдържа уредба за метода на отчисляване, събиране и администриране на приходите от тези права, както и да бъде избран заслужено кръгът от задължени лица.
2. По подобен метод - да се сътвори ефикасен механизъм за приложението на член 26 от Закона за авторското право и сродните права, който да съдържа уредба за метода на отчисляване, събиране и администриране на приходите от тези права, както и да бъде избран заслужено кръгът от задължени лица.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ