В Голямо Буково ракията е над политиката
Над 30 души са се изселили от селото от боязън
„ Ракията е над политиката. Ракия е имало преди нас, ще има и след нас “. Този надпис стои в казана за варене на ракия в странджанското село Голямо Буково. Селото се прочу през 1995 година, когато някогашният моряк Николай Гьоргов, родом от Буково, умъртви двама души – свои съселяни, и яде от вътрешностите им. После лежа в психиатрия, само че откакто магистратите одобриха мнението на експерти, че мъжът не може да носи отговорност за постъпките си, се върна в родното си село за потрес и смут на локалните хора. Така живее паралелно с тях повече от 20 години.
Голямо Буково е измежду най-красивите села в Странджа. Пътят до него минава през Тагаревското ханче, над Средец и по отбивка вляво, клати измежду необикновено красива природа. Преди селото клокочи река, а от двете й страни шумят с корони нереално красиви дървета, сякаш са от захарен памук.
Пейзажът примамва доста бургазлии, които са си създали тук вили, само че и доста ловци, тъй като гората е богата и на дивеч. Къщите в Буково са типични за Странджа- от дърво, само че откакто купят някоя съборетина, виладжиите ги градят отначало и безусловно ги преобразяват в покои. В селото неотдавна къща си купила и белгийка, множеството пришълци обаче са ловджиите. Бургаски предприемач е направил цялостен комплекс, в който нощуват през ловния уикенд.
По обед, седнали пред казана с ракия, няколцина локални поданици мезят с ароматни диви ябълки и пийват от новото произвеждане. Мърморят, че край казана минава пътят до манастира „ Свети Животоприемен източник “, който се слави с целебната си вода, само че шосето е осеяно с кратери и дупки и безобразното му положение не разрешава до него да стигат туристи и гостите на Голямо Буково. Сега обаче селото има извоюван план и пътят ще бъде лъснат с европари. Дали толкоз са се загрижили за манастира, туризма или просто за положителната инфраструктура пред казана- само че тази вест успокоява духовете на майсторите ракиджии.
Ракията, която варят локалните хора, е три типа: от ябълки, от грозде и от сливи. Според тях плодовата ракия е най- хубава и най-пивка. Това „ Ракията е над политиката… “ е имитация на артиста Георги Калоянчев от кино лентата „ Неочаквана почивка “, разправят мъжете. А и си било национална мъдрост.
Казанът им е добър и е единствен в околията, който няма защита през нощта. В селото няма нито един ром, никой не краде и не протяга ръка на непознато. Тук са малко като в американско ранчо- зад вратата на всяка къща, има пушка, тъй като множеството са ловци.
Няма нито една кражба, може би поради това, че кметът на Голямо Буково- Пенчо Пенчев е някогашен служител на реда. Той от дълго време е взел нещата в свои ръце. Особено що се отнася до Николай Гьоргов-Канибала.
Няколко години след злокобните убийства през 1995-а бабите в Буково се залостваха с стоманени порти и ридаеха, че внучетата им през лятото не идват при тях за ваканцията. Родителите им не ги пускаха, поради някогашния моряк, историята за който смрази цяла Странджа.
Николай Гьоргов плавал с корабите, само че по време на един автобус паднал и си блъснал главата. Спрял да работи и почнал да чете странна литература- за безконечен живот, който ще има, в случай че яде от вътрешностите на хора. Гьоргов, който към този момент бил в плен на шизофренията, изпаднал в лудост и си съставил лист с нарочени за жертви. В него били все хора от Голямо Буково. През една злокобна нощ почнал да извършва пъкления си проект. Успял да убие една самотно живееща стара жена, както и най-близкия си другар Ангел Дзиров, с който постоянно си пиели ракията. Под №3 бил горският, а под №4 – магазинерката на селото – Анета. Гьоргов възнамерявал убийствата да станат в една нощ. Но при горския блъснал на камък – мъжът излязъл от къщи с пушката си и Николай не посмял да го закачи. Анета пък извадила шанс. Въпросната вечер отишла до града и не се прибрала. След двете убийства Николай се прибрал в дома си, а когато буковци разкрили труповете на жертвите, служителите на реда бързо стигнали до него- бил задържан. В двора на къщата му, проверяващите разкрили кофа с черва на жертвите.
Диагнозата „ шизофрения “ го пратила в Ловеч, където лежал година, след това се върнал на село.
Между другото, под №7 в листата му попадал отец Евтимий, който тогава бил в Голямобуковския манастир. „ Да, правилно бях в листата с претекста, че съгласно него единствено съм лъжел бабите “, обясняваше по-късно Евтимий. Подробност е, че за всеки умишлен за ликвидиране от листата, Гьоргов имал опрощение, „ че е неприятен човек “, разясниха тогава следователи по случая.
След като се е върнал в Голямо Буково, канибалът в никакъв случай повече не проговорил за тази история. Никой и от съселяните му не отварял тематиката. „ Хората странят от него, а в този момент към този момент сме и претръпнали “, описват ракиджиите от Буковския котел. „ Гьоргов си беше чудовище, още повече че е широкоплещест и бабанка. Но в този момент към този момент остаря. Остана самичък, умря майка му, която се грижеше за него, неотдавна умря и брат му “, споделят селяните. Преди Пенчев да стартира да го вози с колата си за медикаментите, Николай пътувал с рейса от Средец. Щом обаче го видели на спирката, хората се изпокривали и никой не желал да се вози в един рейс с имащия мрачна популярност някогашен моряк. За последно той бил нападателен през 2015 година, когато набил строителен служащ и заплашвал собствен съселянин, „ че ще му резне главата “.
„ Ние несъмнено сме единственото село в Европа, хора, които живеем паралелно с човекоядец. Какво ли не правихме, подписки, ходихме в парламента- нищо не оказа помощ и най-после се примирихме… Вие напишете да оправят пътя “, знаят своето ракиджиите.
Други локални хора пък напомнят, че над 30 души са се изселили от Буково от боязън, а други потрошили сума ти пари за решетки на прозорците и високи дувари.
След като всички институции са абдикирали, буковци взели решение сами да се грижат за Николай. И в този момент описват, че той към този момент е мирен и отзивчив. Все отново наблюдават да не пие алкохол. Най-много по една биричка заран или следобяд в локалната механа. Истината обаче е, че никой не знае дали експанзията му няма да се отприщи още веднъж. Затова кметът Пенчо Пенчев всеки месец го вози с персоналния си автомобил до Средец, с цел да си вземе Гьоргов хапчетата и да ги пие. За по-сигурно, като някогашен служител на реда, Пенчев взема мерки- носи и револвер.
„ Ракията е над политиката. Ракия е имало преди нас, ще има и след нас “. Този надпис стои в казана за варене на ракия в странджанското село Голямо Буково. Селото се прочу през 1995 година, когато някогашният моряк Николай Гьоргов, родом от Буково, умъртви двама души – свои съселяни, и яде от вътрешностите им. После лежа в психиатрия, само че откакто магистратите одобриха мнението на експерти, че мъжът не може да носи отговорност за постъпките си, се върна в родното си село за потрес и смут на локалните хора. Така живее паралелно с тях повече от 20 години.
Голямо Буково е измежду най-красивите села в Странджа. Пътят до него минава през Тагаревското ханче, над Средец и по отбивка вляво, клати измежду необикновено красива природа. Преди селото клокочи река, а от двете й страни шумят с корони нереално красиви дървета, сякаш са от захарен памук.
Пейзажът примамва доста бургазлии, които са си създали тук вили, само че и доста ловци, тъй като гората е богата и на дивеч. Къщите в Буково са типични за Странджа- от дърво, само че откакто купят някоя съборетина, виладжиите ги градят отначало и безусловно ги преобразяват в покои. В селото неотдавна къща си купила и белгийка, множеството пришълци обаче са ловджиите. Бургаски предприемач е направил цялостен комплекс, в който нощуват през ловния уикенд.
По обед, седнали пред казана с ракия, няколцина локални поданици мезят с ароматни диви ябълки и пийват от новото произвеждане. Мърморят, че край казана минава пътят до манастира „ Свети Животоприемен източник “, който се слави с целебната си вода, само че шосето е осеяно с кратери и дупки и безобразното му положение не разрешава до него да стигат туристи и гостите на Голямо Буково. Сега обаче селото има извоюван план и пътят ще бъде лъснат с европари. Дали толкоз са се загрижили за манастира, туризма или просто за положителната инфраструктура пред казана- само че тази вест успокоява духовете на майсторите ракиджии.
Ракията, която варят локалните хора, е три типа: от ябълки, от грозде и от сливи. Според тях плодовата ракия е най- хубава и най-пивка. Това „ Ракията е над политиката… “ е имитация на артиста Георги Калоянчев от кино лентата „ Неочаквана почивка “, разправят мъжете. А и си било национална мъдрост.
Казанът им е добър и е единствен в околията, който няма защита през нощта. В селото няма нито един ром, никой не краде и не протяга ръка на непознато. Тук са малко като в американско ранчо- зад вратата на всяка къща, има пушка, тъй като множеството са ловци.
Няма нито една кражба, може би поради това, че кметът на Голямо Буково- Пенчо Пенчев е някогашен служител на реда. Той от дълго време е взел нещата в свои ръце. Особено що се отнася до Николай Гьоргов-Канибала.
Няколко години след злокобните убийства през 1995-а бабите в Буково се залостваха с стоманени порти и ридаеха, че внучетата им през лятото не идват при тях за ваканцията. Родителите им не ги пускаха, поради някогашния моряк, историята за който смрази цяла Странджа.
Николай Гьоргов плавал с корабите, само че по време на един автобус паднал и си блъснал главата. Спрял да работи и почнал да чете странна литература- за безконечен живот, който ще има, в случай че яде от вътрешностите на хора. Гьоргов, който към този момент бил в плен на шизофренията, изпаднал в лудост и си съставил лист с нарочени за жертви. В него били все хора от Голямо Буково. През една злокобна нощ почнал да извършва пъкления си проект. Успял да убие една самотно живееща стара жена, както и най-близкия си другар Ангел Дзиров, с който постоянно си пиели ракията. Под №3 бил горският, а под №4 – магазинерката на селото – Анета. Гьоргов възнамерявал убийствата да станат в една нощ. Но при горския блъснал на камък – мъжът излязъл от къщи с пушката си и Николай не посмял да го закачи. Анета пък извадила шанс. Въпросната вечер отишла до града и не се прибрала. След двете убийства Николай се прибрал в дома си, а когато буковци разкрили труповете на жертвите, служителите на реда бързо стигнали до него- бил задържан. В двора на къщата му, проверяващите разкрили кофа с черва на жертвите.
Диагнозата „ шизофрения “ го пратила в Ловеч, където лежал година, след това се върнал на село.
Между другото, под №7 в листата му попадал отец Евтимий, който тогава бил в Голямобуковския манастир. „ Да, правилно бях в листата с претекста, че съгласно него единствено съм лъжел бабите “, обясняваше по-късно Евтимий. Подробност е, че за всеки умишлен за ликвидиране от листата, Гьоргов имал опрощение, „ че е неприятен човек “, разясниха тогава следователи по случая.
След като се е върнал в Голямо Буково, канибалът в никакъв случай повече не проговорил за тази история. Никой и от съселяните му не отварял тематиката. „ Хората странят от него, а в този момент към този момент сме и претръпнали “, описват ракиджиите от Буковския котел. „ Гьоргов си беше чудовище, още повече че е широкоплещест и бабанка. Но в този момент към този момент остаря. Остана самичък, умря майка му, която се грижеше за него, неотдавна умря и брат му “, споделят селяните. Преди Пенчев да стартира да го вози с колата си за медикаментите, Николай пътувал с рейса от Средец. Щом обаче го видели на спирката, хората се изпокривали и никой не желал да се вози в един рейс с имащия мрачна популярност някогашен моряк. За последно той бил нападателен през 2015 година, когато набил строителен служащ и заплашвал собствен съселянин, „ че ще му резне главата “.
„ Ние несъмнено сме единственото село в Европа, хора, които живеем паралелно с човекоядец. Какво ли не правихме, подписки, ходихме в парламента- нищо не оказа помощ и най-после се примирихме… Вие напишете да оправят пътя “, знаят своето ракиджиите.
Други локални хора пък напомнят, че над 30 души са се изселили от Буково от боязън, а други потрошили сума ти пари за решетки на прозорците и високи дувари.
След като всички институции са абдикирали, буковци взели решение сами да се грижат за Николай. И в този момент описват, че той към този момент е мирен и отзивчив. Все отново наблюдават да не пие алкохол. Най-много по една биричка заран или следобяд в локалната механа. Истината обаче е, че никой не знае дали експанзията му няма да се отприщи още веднъж. Затова кметът Пенчо Пенчев всеки месец го вози с персоналния си автомобил до Средец, с цел да си вземе Гьоргов хапчетата и да ги пие. За по-сигурно, като някогашен служител на реда, Пенчев взема мерки- носи и револвер.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ