Сребърният фонд е мъртъв... Правителствата гледат на него като на куче касичка
Над 3 милиарда лева има в Държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд), излиза наяве от отчетните данни на Министерството на финансите, оповестени на уеб страницата на ведомството.
“Това е жалка сума, във фонда за десетината години на съществуването си трябваше да са насъбрани най-малко 20 милиарда евро. Едва тогава би имало действителен смисъл от тези пари”, е заключението на някогашния вицепремиер и някогашен обществен министър, създател на консултантска къща “Бизнес интелект”.
По време на първото държавно управление на ГЕРБ бе основан законов механизъм за отклонение на постъпленията от приватизация и потреблението им за други цели - по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков държавни сдружения бяха прехвърляни в Държавна консолидационна компания, която на процедура ги продаваше и превеждаше постъпленията като дял за страната.
Според специалисти от БСК по този метод са отклонени към 500 млн. лв..
Дянков откри и метод да заобиколи фонда и да отклони приходите от приватизацията, като сътвори Държавна консолидационна компания, посредством която да се приватизират огромни предприятия и надлежно парите от тях да се акумулират в нея.
През май 2012-а да вземем за пример в Сребърния фонд трябваше да постъпят към 300 млн. лева от приватизацията (през есента) на “Булгартабак холдинг”, както и тези от борсовата продажба на държавните дялове в “ЕВН България електроразпределение” и “ЕВН България електроснабдяване”.
Но това не стана. Опитите да се заобиколи попълването на фонда не престават и през тази година
В Закона за държавния бюджет за 2018 година има текст, че предстоящите 480 млн. лева еднократен доход от концесията на “Летище София” няма да бъдат преведени в Сребърния фонд, както би трябвало да стане по условието на закона. Сега обаче стана ясно, че 550 млн. евро е единствено “входната такса”, а концесионерите дават обещание сред 22 и 32 млн. евро годишна вноска в продължение на 30 години.
Така че става дума за общо към 2 милиарда лв.. Парите от тази планувана от години концесия ще отидат за погасяване на борчовете на банкрутиралото на процедура сдружение “Български държавни железници”.
Въпреки че по закон до 70% от средствата във фонда могат да се влагат в акции на страни - членки от Европейски Съюз, до 30% - в акции на трети страни, и още до 30% - в облигации.
Парите “спят” на годишни депозити в Българска народна банка
В момента те са съвсем толкоз, с колкото и Фондът е бил основан, съобщи Лидия Шулева.
Kaкво се случва със Сребърния фонд и за какво парите, които би трябвало да подсигуряват устойчивостта на пенсионната ни система, не се усилят?
Според Лидия Шулева, някогашен министър на стопанската система и един от основателите на Фонда, първичната концепция за него не се е осъществила. Той продължава да съществува под една хипотетична форма, изрази отзиви тя.
“Когато се създаваше Сребърният фонд, той в действителност имаше за цел за порядъка от 10-15 години да събере пари, които фактически биха могли да подсигуряват устойчивостта на пенсионната система. За страдание, нищо сходно не се случи”, посочи концепцията за фонда Шулева.
По нейни думи, сега парите са съвсем толкоз, с колкото и Фондът е бил основан, като има минимални допълнения, които са най-много от настоящи заплащания по концесии.
“Парите в Сребърния фонд са в порядъка на над 2 милиарда Нашите предвиждания, когато го създадохме, бяха по това време той към този момент да бъде най-малко 10-15 млрд.”, изясни тя пред БНР.
По думите й, парите, които сега са в Сребърния фонд, няма да стигнат даже за покриване на едногодишния недостиг в пенсионния фонд:
“Дефицитът там е към 50%, а заплащанията са над 7 милиарда годишно. Тези пари няма да покрият даже недостига за една година, камо ли да подсигуряват резистентност на пенсионната система”.
Първата причина за това е, че парите от приватизация е трябвало да влязат във фонда, както и средствата от остатък в бюджета,което не се е случило, уточни Шулева. По думите й, втората причина е, че Фондът е станал част от фискалния запас.
Държавният бюджет сега има потенциал да покрива недостига в пенсионния фонд, уточни още някогашният стопански министър и добави, че до момента в който държавните бюджети могат да покриват дефицитите в пенсионната система, те във всички случаи ще порастват поради демографската рецесия, като кой знае каква нужда от тези пари няма да има.
Правителството реши да продължи консервативния си метод във връзка с средствата в Сребърния фонд през идващите 2 години, като одобри Дългосрочната капиталова политика на фонда и Средносрочната тактика за вложение на средствата.
Двата документа са утвърдени от Управителния съвет на Фонда, като ще продължат да се съблюдават “принципите за надеждност, ликвидност и прозрачност”.
Аргументите на държавното управление са, че актуалните пазарни условия не допускат реализирането на висока рентабилност при мечтаните ниски равнища на капиталов риск, заради което като най-хубава опция за вложение на средствата на Фонда се смята продължението още веднъж да бъде под формата на депозит в Българската
народна банка или други принадлежности по сметки в нея.
Според кабинета утвърденият закостенял метод ще подсигурява минимизиране на отрицателните резултати и деянията на волатилност на интернационалните финансови пазари.
Бизнесът от години упорства постъпленията в Сребърния фонд да “се подкрепят” с спомагателни източници, само че все още няма придвижване в тази посока.
Към края на септември 2019 година във Фонда, който би трябвало да подсигурява устойчивостта на цялата пенсионна система след 2021 година, има едвам 3,12 милиарда лева
За 5 години в Сребърния фонд са насъбрани едвам 670 млн. лева,като след 2012 година няма доходи от лихви по седмичните депозити в Българска народна банка.
България не съумя да схване непознатия опит. Един от най-големите и сполучливо ръководени фондове е този на Норвегия, който е основан още през 1990 година в отговор на няколко стопански земетресения в страната през 70-те и 80-те години. В края на 2007 година, малко преди да се сътвори нашият фонд, норвежкият е акумулирал повече от 390 милиарда $. Средствата идват от осъществения фискален остатък на страната.
Активите се влагат в задгранични акции, в облигации и в парични принадлежности и деривативи. Собственик на фонда е Министерството на финансите на Норвегия, което дефинира стратегическата капиталова политика, риска и изискуемата възвръщаемост.
Управлението на фонда е делегирано на централната банка на Норвегия (чрез профилирано звено, отделено от другите действия на банката) и външни консултанти и портфолио мениджъри.
Реалната рентабилност на ръководените средства е над 4% на годишна база (след като е приспадната инфлацията). Реалната рентабилност с струпване за интервала е над 70%.
Ръководството на Сребърния фонд се реализира от Управителен съвет, който се състои от ръководител и осем членове, като министърът на финансите и министърът на труда и обществената политика са надлежно ръководител и заместник-председател по право, заместник-министри, представител на служащите и чиновниците, представител от национално представителните организации на работодателите.
Подготви Михаил Ахчиев
“Това е жалка сума, във фонда за десетината години на съществуването си трябваше да са насъбрани най-малко 20 милиарда евро. Едва тогава би имало действителен смисъл от тези пари”, е заключението на някогашния вицепремиер и някогашен обществен министър, създател на консултантска къща “Бизнес интелект”.
По време на първото държавно управление на ГЕРБ бе основан законов механизъм за отклонение на постъпленията от приватизация и потреблението им за други цели - по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков държавни сдружения бяха прехвърляни в Държавна консолидационна компания, която на процедура ги продаваше и превеждаше постъпленията като дял за страната.
Според специалисти от БСК по този метод са отклонени към 500 млн. лв..
Дянков откри и метод да заобиколи фонда и да отклони приходите от приватизацията, като сътвори Държавна консолидационна компания, посредством която да се приватизират огромни предприятия и надлежно парите от тях да се акумулират в нея.
През май 2012-а да вземем за пример в Сребърния фонд трябваше да постъпят към 300 млн. лева от приватизацията (през есента) на “Булгартабак холдинг”, както и тези от борсовата продажба на държавните дялове в “ЕВН България електроразпределение” и “ЕВН България електроснабдяване”.
Но това не стана. Опитите да се заобиколи попълването на фонда не престават и през тази година
В Закона за държавния бюджет за 2018 година има текст, че предстоящите 480 млн. лева еднократен доход от концесията на “Летище София” няма да бъдат преведени в Сребърния фонд, както би трябвало да стане по условието на закона. Сега обаче стана ясно, че 550 млн. евро е единствено “входната такса”, а концесионерите дават обещание сред 22 и 32 млн. евро годишна вноска в продължение на 30 години.
Така че става дума за общо към 2 милиарда лв.. Парите от тази планувана от години концесия ще отидат за погасяване на борчовете на банкрутиралото на процедура сдружение “Български държавни железници”.
Въпреки че по закон до 70% от средствата във фонда могат да се влагат в акции на страни - членки от Европейски Съюз, до 30% - в акции на трети страни, и още до 30% - в облигации.
Парите “спят” на годишни депозити в Българска народна банка
В момента те са съвсем толкоз, с колкото и Фондът е бил основан, съобщи Лидия Шулева.
Kaкво се случва със Сребърния фонд и за какво парите, които би трябвало да подсигуряват устойчивостта на пенсионната ни система, не се усилят?
Според Лидия Шулева, някогашен министър на стопанската система и един от основателите на Фонда, първичната концепция за него не се е осъществила. Той продължава да съществува под една хипотетична форма, изрази отзиви тя.
“Когато се създаваше Сребърният фонд, той в действителност имаше за цел за порядъка от 10-15 години да събере пари, които фактически биха могли да подсигуряват устойчивостта на пенсионната система. За страдание, нищо сходно не се случи”, посочи концепцията за фонда Шулева.
По нейни думи, сега парите са съвсем толкоз, с колкото и Фондът е бил основан, като има минимални допълнения, които са най-много от настоящи заплащания по концесии.
“Парите в Сребърния фонд са в порядъка на над 2 милиарда Нашите предвиждания, когато го създадохме, бяха по това време той към този момент да бъде най-малко 10-15 млрд.”, изясни тя пред БНР.
По думите й, парите, които сега са в Сребърния фонд, няма да стигнат даже за покриване на едногодишния недостиг в пенсионния фонд:
“Дефицитът там е към 50%, а заплащанията са над 7 милиарда годишно. Тези пари няма да покрият даже недостига за една година, камо ли да подсигуряват резистентност на пенсионната система”.
Първата причина за това е, че парите от приватизация е трябвало да влязат във фонда, както и средствата от остатък в бюджета,което не се е случило, уточни Шулева. По думите й, втората причина е, че Фондът е станал част от фискалния запас.
Държавният бюджет сега има потенциал да покрива недостига в пенсионния фонд, уточни още някогашният стопански министър и добави, че до момента в който държавните бюджети могат да покриват дефицитите в пенсионната система, те във всички случаи ще порастват поради демографската рецесия, като кой знае каква нужда от тези пари няма да има.
Правителството реши да продължи консервативния си метод във връзка с средствата в Сребърния фонд през идващите 2 години, като одобри Дългосрочната капиталова политика на фонда и Средносрочната тактика за вложение на средствата.
Двата документа са утвърдени от Управителния съвет на Фонда, като ще продължат да се съблюдават “принципите за надеждност, ликвидност и прозрачност”.
Аргументите на държавното управление са, че актуалните пазарни условия не допускат реализирането на висока рентабилност при мечтаните ниски равнища на капиталов риск, заради което като най-хубава опция за вложение на средствата на Фонда се смята продължението още веднъж да бъде под формата на депозит в Българската
народна банка или други принадлежности по сметки в нея.
Според кабинета утвърденият закостенял метод ще подсигурява минимизиране на отрицателните резултати и деянията на волатилност на интернационалните финансови пазари.
Бизнесът от години упорства постъпленията в Сребърния фонд да “се подкрепят” с спомагателни източници, само че все още няма придвижване в тази посока.
Към края на септември 2019 година във Фонда, който би трябвало да подсигурява устойчивостта на цялата пенсионна система след 2021 година, има едвам 3,12 милиарда лева
За 5 години в Сребърния фонд са насъбрани едвам 670 млн. лева,като след 2012 година няма доходи от лихви по седмичните депозити в Българска народна банка.
България не съумя да схване непознатия опит. Един от най-големите и сполучливо ръководени фондове е този на Норвегия, който е основан още през 1990 година в отговор на няколко стопански земетресения в страната през 70-те и 80-те години. В края на 2007 година, малко преди да се сътвори нашият фонд, норвежкият е акумулирал повече от 390 милиарда $. Средствата идват от осъществения фискален остатък на страната.
Активите се влагат в задгранични акции, в облигации и в парични принадлежности и деривативи. Собственик на фонда е Министерството на финансите на Норвегия, което дефинира стратегическата капиталова политика, риска и изискуемата възвръщаемост.
Управлението на фонда е делегирано на централната банка на Норвегия (чрез профилирано звено, отделено от другите действия на банката) и външни консултанти и портфолио мениджъри.
Реалната рентабилност на ръководените средства е над 4% на годишна база (след като е приспадната инфлацията). Реалната рентабилност с струпване за интервала е над 70%.
Ръководството на Сребърния фонд се реализира от Управителен съвет, който се състои от ръководител и осем членове, като министърът на финансите и министърът на труда и обществената политика са надлежно ръководител и заместник-председател по право, заместник-министри, представител на служащите и чиновниците, представител от национално представителните организации на работодателите.
Подготви Михаил Ахчиев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ