Изхвърляме над 3 млн. тона отпадъци годишно
Над 3 млн. тона боклуци изхвърляме годишно в контейнерите за боклук. Това демонстрират данните на Националния статистически институт за 2017 година
За предходната година цифрите към момента не са обработени, само че специалистите настояват, че количеството не е доста друго. 3 010 694 хиляди тона е общо генерираната боклук за 2015 година, а след две години тя към този момент е 3 074 595 тона, т.е. нарастването е с към 60 000 тона, или около 30 000 тона годишно.
1 855 727 тона са депонирани в сметищата, 1 001 515 тона са сепарирани, а 153 452 тона са предадени за преработване, написа Монитор.
Най-малко отпадък изхвърлят в Румъния – 261 кг на калпак, и в Полша – 207 кг. Веднага под нас са Латвия с 410 кг и Белгия с 420 кг. С най-големи битови боклуци на човек пък е Дания с цели 777 кг и Малта със 647 кг. Принципно съотношението сред популацията и генерираната боклук не се пресмята на калпак, защото и количествата, и морфологията на отпадъците зависят от демографската обстановка на региона, а и най-много от икономическото развиване. Така Северозападният регион е отчел 227 475 тона боклуци, а Югозападният – 982 900 тона, като въпреки всичко се има поради, че в този регион попада столицата. Близо до Северозапада е Централна България с 368 027 тона, Североизтокът е с 403 054 тона, в Югоизточния регион са регистрирани малко над 413 хиляди тона, а в Южния централен – 615 872 тона боклук.
За приръст на живеещите в огромните градове съгласно количеството на изхвърления в контейнерите отпадък приказва статистиката. През 2011 г. Варна е генерирала 107 хиляди тона, а през 2017 година те към този момент са 258 хиляди тона, като в тези количества се регистрира и сметта от курортите през лятото. Стара Загора също има растеж в отпадъците от 115 на 130 хиляди тона за седем години. В Ловеч обаче от 104 хиляди тона през 2011 година, през 2017 година са регистрирани единствено 45 хиляди тона.
Цифрите от НСИ сочат всички боклуци, които са генерирани през годината, като в тях влиза депонираната, сепарираната и рециклирана боклук. Интересно е обаче съотношението население-генериран отпадък в столицата. В София публично живеят съвсем 1,3 милиона поданици (1,286) съгласно данните на Национален статистически институт. През 2011 година столицата е произвела 309 хиляди тона боклуци. Седем години по-късно тоновете са 748 хиляди. Излиза, че популацията се усилва жестоко с към 3000 души на година, което прави към 14 хиляди за въпросния интервал, т.е. съвсем 7%. Отпадъците обаче са нарастнали повече от двойно, тъй като през 2017 година са 748 хиляди тона.
Обяснение в разминаването може да се откри в повишаването на туристическия поток, който е действителен, с приходящите служащи и чиновници, както и с евентуално хилядите жители на столицата, които са от провинцията, само че не са си създали регистрация с сегашен адрес.
Такса боклук се заплаща на парцел, а не на брой живеещи в него. И макар че това не е най-справедливият метод за пресмятане на таксата, за момента не е допустимо да се вкара друга методика. Изчисляването на количество на човек или на брой торби за боклук се оказва много непригодно, предвид неяснотите с действителния брой на жителите на столицата, а още по-малко с жителите на едно жилище. Разделното събиране обаче е нещо, което от няколко години се развива интензивно, като за това има и изрично условие от Европейската комисия. Според отчета на екоминистерството, който се образува от докладите на организациите за оползотворяване на опаковки, 6 милиона души са обхванати от системите за разделно събиране на пластмасови, хартиени и стъклени боклуци.
Нормативните условия у нас са, че всички обитаеми места с над 5000 поданици би трябвало да имат контейнери за разделно събиране. В момента не са обхванати единствено дребните села или някои покрайнини на огромните градове. Това обаче не касае цялостното преработване на пластмасите, което включва и произвеждане на артикули от преработвания материал. В това отношение Германия е преди всичко в Европейски Съюз, а ние сме в дъното на таблицата.
За предходната година цифрите към момента не са обработени, само че специалистите настояват, че количеството не е доста друго. 3 010 694 хиляди тона е общо генерираната боклук за 2015 година, а след две години тя към този момент е 3 074 595 тона, т.е. нарастването е с към 60 000 тона, или около 30 000 тона годишно.
1 855 727 тона са депонирани в сметищата, 1 001 515 тона са сепарирани, а 153 452 тона са предадени за преработване, написа Монитор.
Най-малко отпадък изхвърлят в Румъния – 261 кг на калпак, и в Полша – 207 кг. Веднага под нас са Латвия с 410 кг и Белгия с 420 кг. С най-големи битови боклуци на човек пък е Дания с цели 777 кг и Малта със 647 кг. Принципно съотношението сред популацията и генерираната боклук не се пресмята на калпак, защото и количествата, и морфологията на отпадъците зависят от демографската обстановка на региона, а и най-много от икономическото развиване. Така Северозападният регион е отчел 227 475 тона боклуци, а Югозападният – 982 900 тона, като въпреки всичко се има поради, че в този регион попада столицата. Близо до Северозапада е Централна България с 368 027 тона, Североизтокът е с 403 054 тона, в Югоизточния регион са регистрирани малко над 413 хиляди тона, а в Южния централен – 615 872 тона боклук.
За приръст на живеещите в огромните градове съгласно количеството на изхвърления в контейнерите отпадък приказва статистиката. През 2011 г. Варна е генерирала 107 хиляди тона, а през 2017 година те към този момент са 258 хиляди тона, като в тези количества се регистрира и сметта от курортите през лятото. Стара Загора също има растеж в отпадъците от 115 на 130 хиляди тона за седем години. В Ловеч обаче от 104 хиляди тона през 2011 година, през 2017 година са регистрирани единствено 45 хиляди тона.
Цифрите от НСИ сочат всички боклуци, които са генерирани през годината, като в тях влиза депонираната, сепарираната и рециклирана боклук. Интересно е обаче съотношението население-генериран отпадък в столицата. В София публично живеят съвсем 1,3 милиона поданици (1,286) съгласно данните на Национален статистически институт. През 2011 година столицата е произвела 309 хиляди тона боклуци. Седем години по-късно тоновете са 748 хиляди. Излиза, че популацията се усилва жестоко с към 3000 души на година, което прави към 14 хиляди за въпросния интервал, т.е. съвсем 7%. Отпадъците обаче са нарастнали повече от двойно, тъй като през 2017 година са 748 хиляди тона.
Обяснение в разминаването може да се откри в повишаването на туристическия поток, който е действителен, с приходящите служащи и чиновници, както и с евентуално хилядите жители на столицата, които са от провинцията, само че не са си създали регистрация с сегашен адрес.
Такса боклук се заплаща на парцел, а не на брой живеещи в него. И макар че това не е най-справедливият метод за пресмятане на таксата, за момента не е допустимо да се вкара друга методика. Изчисляването на количество на човек или на брой торби за боклук се оказва много непригодно, предвид неяснотите с действителния брой на жителите на столицата, а още по-малко с жителите на едно жилище. Разделното събиране обаче е нещо, което от няколко години се развива интензивно, като за това има и изрично условие от Европейската комисия. Според отчета на екоминистерството, който се образува от докладите на организациите за оползотворяване на опаковки, 6 милиона души са обхванати от системите за разделно събиране на пластмасови, хартиени и стъклени боклуци.
Нормативните условия у нас са, че всички обитаеми места с над 5000 поданици би трябвало да имат контейнери за разделно събиране. В момента не са обхванати единствено дребните села или някои покрайнини на огромните градове. Това обаче не касае цялостното преработване на пластмасите, което включва и произвеждане на артикули от преработвания материал. В това отношение Германия е преди всичко в Европейски Съюз, а ние сме в дъното на таблицата.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ