76% от българите не спортуват, но искат държавата да плаща повече за спорт
Над 3/4 от българските жители над 15-годишна възраст не се занимават с никакви спортни действия, а 48% в никакъв случай не са посещавали школи или курсове за тренировки.
Огромното болшинство от хората обаче упорстват, че страната би трябвало да влага повече в развиването на спорта и на спортната инфраструктура. Това демонстрира изследване на " Тренд ", направено по поръчка на Националната спортна база (която е еднолична благосъстоятелност на Министерството на спорта).
Данните на " Тренд " удостоверяват притеснително ниското равнище на физическа интензивност измежду българите на фона на останалите европейски страни.
България е страната с най-ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз, съгласно последните данни на Евростат към 2020 г.Над две трети от хората над 60 години правят оценка пред " Тренд " своя здравен статус като неприятен или доста неприятен.
88% от запитаните в проучването на " Тренд " признават, че е значимо да се спортува, над 70 на 100 споделят, че физическата интензивност на българите би трябвало да е държавен приоритет. Над 60 на 100 считат, че страната не влага задоволително в спорта.
Ниският дял на спортуващите хора в страната обаче се оказва подбуден от претекстове, които не са свързани с неналичието на финансиране за спорта.
82% от българите, които не практикуват спорт, споделят, че повода е в неналичието на свободно време. Само 26% са тези, които признават, че нямат мотивация и интерес да се занимават с тренировки, а 15% - " не ми харесва да спортувам ".10% от хората считат, че е " доста скъпо " да имат спортно занимание, а 9 на 100 нямат къде да го практикуват.Липсата на " физическа опция " е повода за отхвърли на 19% от хората, а 1 на 100 споделят, че здравословни проблеми им пречат да се занимават със спорт.
Българите, които спортуват, са най-вече в групата 15-29 година, в по-голям дял мъже за сметка на дамите, хора с по-високи приходи и такива, които живеят в София, за сметка на останалите обитаеми места.
По-младите хора са и тези, които споделят, че се хранят здравословно.
39% от спортуващите вървят на фитнес или в други спортни зали, с цел да практикуват обичания си спорт.
19% избират стадиони или външни уреди. Само 3% спортуват в учебно заведение или в университета (проучването е представеително за популацията от 15-годишна възраст нагоре), а четири % упражняват вкъщи.
Почти 40 на 100 от хората спортуват, без да харчат пари за тази цел.Бюджетът, който българите отделят за спорт в най-голяма степен, е сред 31 и 50 лева на месец. 3% от запитаните хора са споделили, че заплащат повече от 100 лв. на месец за спорт.
80% от българите, които спортуват, показват, че го вършат най-много поради здравето си, 46% - за развлечение, а 39% - за възстановяване на спортната си форма или за релакс.
Огромното болшинство от хората обаче упорстват, че страната би трябвало да влага повече в развиването на спорта и на спортната инфраструктура. Това демонстрира изследване на " Тренд ", направено по поръчка на Националната спортна база (която е еднолична благосъстоятелност на Министерството на спорта).
Данните на " Тренд " удостоверяват притеснително ниското равнище на физическа интензивност измежду българите на фона на останалите европейски страни.
България е страната с най-ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз, съгласно последните данни на Евростат към 2020 г.Над две трети от хората над 60 години правят оценка пред " Тренд " своя здравен статус като неприятен или доста неприятен.
88% от запитаните в проучването на " Тренд " признават, че е значимо да се спортува, над 70 на 100 споделят, че физическата интензивност на българите би трябвало да е държавен приоритет. Над 60 на 100 считат, че страната не влага задоволително в спорта.
Ниският дял на спортуващите хора в страната обаче се оказва подбуден от претекстове, които не са свързани с неналичието на финансиране за спорта.
82% от българите, които не практикуват спорт, споделят, че повода е в неналичието на свободно време. Само 26% са тези, които признават, че нямат мотивация и интерес да се занимават с тренировки, а 15% - " не ми харесва да спортувам ".10% от хората считат, че е " доста скъпо " да имат спортно занимание, а 9 на 100 нямат къде да го практикуват.Липсата на " физическа опция " е повода за отхвърли на 19% от хората, а 1 на 100 споделят, че здравословни проблеми им пречат да се занимават със спорт.
Българите, които спортуват, са най-вече в групата 15-29 година, в по-голям дял мъже за сметка на дамите, хора с по-високи приходи и такива, които живеят в София, за сметка на останалите обитаеми места.
По-младите хора са и тези, които споделят, че се хранят здравословно.
39% от спортуващите вървят на фитнес или в други спортни зали, с цел да практикуват обичания си спорт.
19% избират стадиони или външни уреди. Само 3% спортуват в учебно заведение или в университета (проучването е представеително за популацията от 15-годишна възраст нагоре), а четири % упражняват вкъщи.
Почти 40 на 100 от хората спортуват, без да харчат пари за тази цел.Бюджетът, който българите отделят за спорт в най-голяма степен, е сред 31 и 50 лева на месец. 3% от запитаните хора са споделили, че заплащат повече от 100 лв. на месец за спорт.
80% от българите, които спортуват, показват, че го вършат най-много поради здравето си, 46% - за развлечение, а 39% - за възстановяване на спортната си форма или за релакс.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ