Над 25% от българите не могат да си купуват месо

Над 25% от българите не могат да си купуват месо и риба на всеки 2 дни
Над ¼ от българите живеят в недостиг на храни, което значи, че не могат да си разрешат да купуват месо и риба на всеки два дни. По този отрицателен индикатор България е преди всичко в Европейски Съюз, съгласно последните данни на Евростат за 2021 година След нас е Румъния с дял от 19% на хората, които живеят в недостиг, следвана от Унгария, Словакия и Гърция. Дори в Германия делът на тези хора е към 10% от популацията на страната, в Полша е 4%, а в Кипър – 0, 4%. За целия Европейски Съюз този дял е 7, 3%, което съставлява спад спрямо 8% през 2020 година

Данните, които Европейската комисия събира за всички държави-членки на Европейски Съюз демонстрират, че инфлацията на питателните артикули в България през ноември 2022 година се е повишила с 27, 8% в съпоставяне със същия месец на 2021 година при обща инфлация за страната от 14, 3%. Значително годишно нарастване на цените е записано при прясното мляко, сиренето и яйцата - с 39%, както и при мазнините с 31, 6%, захарта с 29, 1%, месото с 26, 2%, зеленчуците с 23, 5%, хлябът и пълнозърнестите артикули с 23, 4%, рибата и морските блага със 17, 3% и плодовете с 9%. В целия Европейски Съюз инфлацията на храните през ноември 2022 година е с 18, 3% по-висока в съпоставяне със същия месец на миналата година, при обща инфлация за Европейски Съюз от 11, 1%.

Покупателна дарба под въпрос

В целия Европейски Съюз инфлацията при храните нараства с рекордно високи темпове, само че в средносрочен проект това няма да докара до трайно понижаване на разноските на семействата за храна, защото потребителите по-скоро ще стартират да купуват най-вече съществени артикули, в сравнение с да понижат общата си консумация на храни. Като цяло обаче съществува заплаха, настъпилите през последните години стопански рецесии да допринесат за увеличение на неравенството във връзка с опциите на европейците да си разрешават постоянна консумация на качествена храна. Това се показва в отчет на Европейската комисия за производството и потреблението на съществени селскостопански хранителни артикули до 2023 година

Устойчивостта при производството ще играе все по-важна роля при продажбата на месо в Европейски Съюз, съгласно специалистите. Процесите в бранша ще бъдат по-ефективни и по-екологични, с възходящи системи за органично и екстензивно произвеждане. Въпреки това потреблението на месо в Европейски Съюз ще намалее с 1, 5 кг годишно на глава от популацията, като това ще бъде изключително осезаемо при говеждото, а свинското месо ще бъде отчасти сменено с птиче. Последният бранш е единственият, при който се чака растеж в производството и потреблението. Това се дължи на имиджа на птичето месо като по-здравословна опция на останалите типове меса, както и на по-лесното му подготвяне, неналичието на религиозни ограничавания във връзка с потреблението и релативно по-ниската му цена.

Поголовието от крави в Европейски Съюз се чака да намалее с 9% или 2, 8 милиона животни, съгласно специалистите на Европейска комисия. След високото ценово ниво на свинското месо през 2022 година се чака то да се намали заради по-балансирано търсене и предложение. Производителите на свинско месо в Европейски Съюз се чака да понижават продукцията си с 1% годишно до 2032 година, което подхожда на 2, 2 милиона тона за целия интервал. Преминаването към растителна диета може да докара до възходящо значение на протеиновите други възможности на месото, само че се допуска, че те към момента съставляват дребен пазарен дял.

Климатът и селскостопанските животни

Свиване на поголовията от всички типове млекодайни и месодайни животни в Европейски Съюз чакат специалистите на Европейска комисия, като това ще докара до понижаване на създадените количества от всички скотски артикули. Производството на фуражни, зърнени култури и маслодайни семена също ще намалее заради по-ниското търсене на фураж, до момента в който производството на варива ще се усили. Очаква се също по този начин общ растеж на индустриалните цени, изключително за свинското месо, яйцата и говеждото.

Оредяването на поголовието в Европейски Съюз би могло да понижи междинните за Европейски Съюз излъчвания на амоняк от селското стопанство до 11% и междинното замърсяване с нитрати на хектар до 12%. По-големи понижения с 50-60% се чакат в страните, където понастоящем има доста висока плътност на стадата. Емисиите на парникови газове в Европейски Съюз се чака да се свият с сред 2 и 13, 8%, само че по-ниското произвеждане в Европейски Съюз ще усили вноса. Вследствие на това намалените излъчвания в Европейски Съюз ще бъдат обезщетени от увеличение на нездравословните газове в други елементи на света.

Производството на мляко се чака да понижава с 0, 2% годишно до края на 2023 година вследствие стопяването на стадата, само че това няма да заплаши позицията на Европейски Съюз като най-големият световен снабдител на млечни артикули. Не се чака доста покачване на потреблението на млечни артикули в Европейски Съюз и тя ще остане релативно постоянна в бъдеще. Сред млечните артикули капацитет за нарастване на потреблението има само при сиренето. Очакваното повишаване в търсенето се чака да поддържа производството. Предлаганите от мандрите количества обезмаслено мляко на прахуляк ще намалеят, защото търговията ще пораства по-малко заради по-силната международна конкуренция. Производството на пълномаслено мляко на прахуляк може да намалее, само че приложимост на продукта от семействата ще остане релативно постоянна.,пише bg fermer bg

Европейският съюз ще остане самодостатъчен производител на храни и към 2032 година, като ще продължи да генерира остатъци за експорт, изключително на пшеница и млечни артикули. Въпреки това, заради агроклиматичните и пазарните условия, Европейски Съюз ще продължи да зависи от вноса на някои артикули като тропически плодове, ориз и соя, се показва още в отчета на Европейската комисия.