Над 220 000 българи живеят без документи за самоличност
Над 220 000 български жители живеят без документи за идентичност е открило изследване, осъществено в границите на Национална застъпническа акция „ Невидимите, които виждаме “. Тези хора са лишени от достъп здравни и обществени и на процедура ги оставя без гражданска еднаквост.
Експерти споделиха в Пазарджик какви решения могат да се вземат, тъй че броят на българските жители без персонални документи да стане по-малък.
Една част от тези хора в никакъв случай не са имали документ за идентичност, а други не могат да си възобновят изтеклите персонални карти.
" Групите са много огромни, към 100 000 и още 123 000, нали надлежно, което беше изненада за множеството хора, в това число и за нас ", сподели Снежана Костадинова, създател на изследването.
Броят на хората без персонални документи внезапно се усилва след смяна в закона за гражданска регистрация преди 10 години.
" Да си извадиш документ се желае адресна регистрация, с цел да имаш адресна регистрация би трябвало надлежно или да имаш документ за благосъстоятелност на жилище или този човек, който ти е дал заслон, да попълни декларация, да
се съгласи и да съобщи предпочитание, единодушието си за това, че ти може да се регистрираш там ", сподели Костадинова.
Най-много са случаите на липса на документи за благосъстоятелност или мъчно определяне на притежателите в ромската общественост.
" Които нямат персонални карти децата, желаят ни скици, от къде да вземем тия скици, да си създадат персонални карти, това желаят ", споделя жена.
Без персонална карта тези хора изгубват своята гражданска еднаквост, престават да съществуват в правния мир, стават невидими, невидими стават и техните деца.
" Вие знаете, персоналният документ е и право, и обвързване. Ако нямаш персонален документ, не можеш да сключиш трудов контракт, надлежно не могат да се заплащат налозите, в същото време не можеш да отидеш, нямаш достъп до здравни услуги, не можеш да си запишеш, може да имаш проблеми да си запишеш детето на персонален доктор ", сподели координаторът Люба Батенбергска.
За да се понижи броят на хората без персонални документи, специалистите оферират две съществени решения.
" Като цяло би трябвало смяна в закона за гражданската регистрация и смяна в наредбата за действие на единната гражданска регистрация ", споделя Люба Батенбергска.
" Или в действителност да се обезпечи към този момент на общинско равнище някакъв длъжностен адрес, който да обслужва нали за тези цели нали жителите, които не могат да си обезпечат. Но в това време по закона за гражданска регистрация този адрес служи за някакви услуги за жителите, затова не може общината просто да даде адрес ", споделя Снежана Костадинова.
Застъпническата акция в границите на " Невидимите, които виждаме " е част от план за възстановяване на майчиното и детско здраве " С грижа от 0 до 3 ". Водеща организация по плана е пазарджишкият фонд ИГА, който си партнира с неправителствени организации от София и Нови пазар.
Репортер: Величка Ачева
Експерти споделиха в Пазарджик какви решения могат да се вземат, тъй че броят на българските жители без персонални документи да стане по-малък.
Една част от тези хора в никакъв случай не са имали документ за идентичност, а други не могат да си възобновят изтеклите персонални карти.
" Групите са много огромни, към 100 000 и още 123 000, нали надлежно, което беше изненада за множеството хора, в това число и за нас ", сподели Снежана Костадинова, създател на изследването.
Броят на хората без персонални документи внезапно се усилва след смяна в закона за гражданска регистрация преди 10 години.
" Да си извадиш документ се желае адресна регистрация, с цел да имаш адресна регистрация би трябвало надлежно или да имаш документ за благосъстоятелност на жилище или този човек, който ти е дал заслон, да попълни декларация, да
се съгласи и да съобщи предпочитание, единодушието си за това, че ти може да се регистрираш там ", сподели Костадинова.
Най-много са случаите на липса на документи за благосъстоятелност или мъчно определяне на притежателите в ромската общественост.
" Които нямат персонални карти децата, желаят ни скици, от къде да вземем тия скици, да си създадат персонални карти, това желаят ", споделя жена.
Без персонална карта тези хора изгубват своята гражданска еднаквост, престават да съществуват в правния мир, стават невидими, невидими стават и техните деца.
" Вие знаете, персоналният документ е и право, и обвързване. Ако нямаш персонален документ, не можеш да сключиш трудов контракт, надлежно не могат да се заплащат налозите, в същото време не можеш да отидеш, нямаш достъп до здравни услуги, не можеш да си запишеш, може да имаш проблеми да си запишеш детето на персонален доктор ", сподели координаторът Люба Батенбергска.
За да се понижи броят на хората без персонални документи, специалистите оферират две съществени решения.
" Като цяло би трябвало смяна в закона за гражданската регистрация и смяна в наредбата за действие на единната гражданска регистрация ", споделя Люба Батенбергска.
" Или в действителност да се обезпечи към този момент на общинско равнище някакъв длъжностен адрес, който да обслужва нали за тези цели нали жителите, които не могат да си обезпечат. Но в това време по закона за гражданска регистрация този адрес служи за някакви услуги за жителите, затова не може общината просто да даде адрес ", споделя Снежана Костадинова.
Застъпническата акция в границите на " Невидимите, които виждаме " е част от план за възстановяване на майчиното и детско здраве " С грижа от 0 до 3 ". Водеща организация по плана е пазарджишкият фонд ИГА, който си партнира с неправителствени организации от София и Нови пазар.
Репортер: Величка Ачева
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ