Над 200 юридически лица в България предоставят услуги за обмяна,

Над 200 юридически лица в България дават услуги за обмяна, прекачване, предпазване и ръководство на виртуални активи, както и такива, свързани с общественото им предложение. Данните са от информация на Economic.bg в обществения Регистър на лицата, предоставящи тези услуги, настоящ към Комисията за финансов контрол (КФН).

Напомняме, че до началото на юли, този указател се водеше от Националната организация за приходите (НАП), само че след това бе трансфериран към КФН. Това се случи с приемането на Закона за пазарите на криптоактиви, посредством който се вкараха промени и в Закона за ограниченията против изпирането на пари. Крайната цел – по-добра регулация на активността и още една защитна мярка против изпирането на пари, откакто предходната година страната ни попадна в „ сивия “ лист за пране на пари на Специалната група за финансови дейности (FATF) (т.е. открити са слабости в механизмите за противопоставяне на прането на пари и финансирането на тероризма). Към края на юни 2025 година страната ни е единствената от Европейския съюз (ЕС) в този лист.

Таблиците на Комисията демонстрират, че точният брой на записаните все още е 214. Регистърът съдържа информация, като наименование на лицето, юридическа форма, седалище, адрес на активност, типове действия и идентификационни номер.

За да бъде утвърдено, обещано сдружение би трябвало да се обърне към КФН, която е формален контролен орган на тази активност, като се изключи издателите на токени за електронни пари. За тях отговорност носи Българската национална банка (БНБ).
Кой следва да се записва в КФН?
В Закона е посочено, че при обществено предложение или търговия с криптоактиви, операторът първо би трябвало да даде т. нар. „ бяла книга “ за криптоактива на КФН. Това е документ, който съдържа информация за това какво съставлява въпросният актив, по какъв начин работи, какви са задачите и рисковете, по какъв начин ще се употребяват набраните средства и прочие

За да може да оперира на територията на страната, даденият търговец следва да се записва в регистъра на Европейския орган за скъпи бумаги и пазари, отпратка, към който, има на интернет страницата на КФН. Именно това е „ формалният лист “ на позволените играчи на криптопазара, в който се изрежда кои са те, дали са дейни, или с преустановен лиценц, и прочие
Облагаеми ли са приходите от криптоактиви?
Справка в уеб страницата на Национална агенция за приходите демонстрира, че постъпленията от търговия с криптоактиви са облагаеми и следва да бъдат декларирани от физическите лица с подаването на годишната данъчна декларация по член 50 от Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Доходите от извличане на виртуални валути са приходи от стопанска активност като регистриран или нерегистриран едноличен търговец. Това са облагаеми приходи, които би трябвало да декларирате “, споделят от Национална агенция за приходите.

По-надолу те допълват, че определянето на едно физическо лице като търговец не се обвързва само с съществуването или неналичието на регистрация като подобен, а са значими и самите покупко-продажби.

Когато физическото лице реализира търговски покупко-продажби е без значение дали то манифестира, или не присъединяване си в тях като Едноличен търговец. Сделките го дефинират като подобен, а не противоположното. Обективният аршин тук са осъществените дейности, а не кой и в какво качество ги прави “, изясняват от Агенцията.

Отделно, че член 10, алинея 1, т.5 от ЗДДФЛ дефинира тези покупко-продажби като „ приходи от прекачване на права или имущество “, затова това са приходи, за които се дължи налог. За прихода от продажба или подмяна на виртуална валута обаче не се дължи предплатен налог.
Комисия за финансов контрол КФН Национална агенция за приходите Национална организация за приходите криптоактиви копаене на криптовалута криптовалута търговия с криптовалути контролиране на криптовалути