Кой и колко харчи за лобиране в ЕС?
Над 2 милиарда евро са изразходвани за лобиране в Европейски Съюз в интервала от януари 2017 година до септември 2018 година, съгласно разбор на DW. За съпоставяне, сумата за лобизъм в Щатите за същия интервал е в размер на 4,7 милиарда евро по данни на Center for Responsive Politics.
Трудно е да се измерят с акуратност сумите изхарчени от лобисти, тъй като регистрацията в Регистъра за бистрота (платформата, където тези, които да желаят да изразят мнение пред европейските институции по избран въпрос заявяват обществено своя интерес и дават информация за себе си) е нужна в някои случаи, само че не е наложителна и е изцяло допустимо да се лобира без такава.
Освен това няма механизъм за надзор, който да подсигурява, че вписванията са точни или настоящи. Експертите считат, че лобистите постоянно не регистрират точните суми, с които вземат участие. Все отново регистърът за бистрота остава главният източник на информация за лобирането в Брюксел.
Делът на лобистите отвън Европейския съюз не наподобява толкоз огромен с 9% от субектите в регистъра за бистрота и 11% от общите разноски. По генезис, най-големият дял на средства при отвън европейски лобизъм се пада на Съединени американски щати, следван от Швейцария и Норвегия. Субектите в държавите-членки, като предмет на законодателството на Европейски Съюз, естествено имат по-голям интерес към лобиране пред Европейския съюз.
На първи взор Белгия води по средства отделени за лобизъм. Истината обаче е, че милионите евро не идват от страната, а от столицата и по-конкретно от лобита, консултантски компании и асоциации, някои от, които най-големите в света, с офиси в Брюксел, с цел да се възползват от физическата непосредственост до европейските институции.
При по-детайлен взор 43% от тези компании са с генезис отвън Европейски Съюз. Взимайки поради лобирането от Брюксел, лобитата от Съединени американски щати взимат превес, задминавайки даже Германия, Англия и Франция. Белгия е на второ място, само че това е поради стотиците паневропейски асоциации, които са записали седалищата си там. Япония и Швейцария влизат в топ 10, а Китай се подрежда след тях.
Азия е по-малко показана, тъй като страните от континента избират да отстояват ползите си при двустранни връзки на междуправителствено равнище.
" Като цяло в Източна Азия съществуват близки взаимоотношения сред страната и предприятията, без значение дали в Китай, Корея или Япония, тъй че те са надълбоко свързани между тях в политическия развой, вместо да се преглеждат като обособени артисти ", сподели Дънкан Фрийман, теоретичен помощник в Изследователския център ЕС-Китай в Колежа на Европа. " В случая с Китай традицията на лобирането не съществува и китайските компании не показват ползите на държавното управление по същия метод, както в Съединени американски щати и Европа ", показва още той
Един образец за това е, неотдавнашно изследване на Transparency International, съгласно което напъните на фирмите от Силиконовата котловина са се нараснали с 278% от 2014 година до 2017 година, в резултат на използването на редица регулации на Европейски Съюз и редица разногласия сред Европейската комисия и софтуерните колоси на Съединени американски щати.
Точно като при Регламента за отбрана на персоналните данни или законодателството по отношение на авторското право, огромни събития водят до засилена лобистка интензивност от разнообразни групи за напън. Един отличен образец е резултатът от гласуването на Англия за овакантяване на Европейски Съюз.
" Брекзит ще промени доста нещата за британските корпорации, само че се чака те да продължат да лобират в Брюксел и след напускането на Острова от съюза " споделя Оливие Хоедеман, откривател от Corporate Europe Observatory Europe в Брюксел.
Един от най-големите проблеми към Брекзит е резултатът върху сегашната финансова столица на ЕС- Лондонското сити. Възможността облагите на банките в Лондон да паднат провокира остри реакции. През годината след референдума, напъните на английските банкови и финансови лобисти се усилиха доста повече от тези на немските или френските им сътрудници и това е очевидно от данните. /money.bg
Трудно е да се измерят с акуратност сумите изхарчени от лобисти, тъй като регистрацията в Регистъра за бистрота (платформата, където тези, които да желаят да изразят мнение пред европейските институции по избран въпрос заявяват обществено своя интерес и дават информация за себе си) е нужна в някои случаи, само че не е наложителна и е изцяло допустимо да се лобира без такава.
Освен това няма механизъм за надзор, който да подсигурява, че вписванията са точни или настоящи. Експертите считат, че лобистите постоянно не регистрират точните суми, с които вземат участие. Все отново регистърът за бистрота остава главният източник на информация за лобирането в Брюксел.
Делът на лобистите отвън Европейския съюз не наподобява толкоз огромен с 9% от субектите в регистъра за бистрота и 11% от общите разноски. По генезис, най-големият дял на средства при отвън европейски лобизъм се пада на Съединени американски щати, следван от Швейцария и Норвегия. Субектите в държавите-членки, като предмет на законодателството на Европейски Съюз, естествено имат по-голям интерес към лобиране пред Европейския съюз.
На първи взор Белгия води по средства отделени за лобизъм. Истината обаче е, че милионите евро не идват от страната, а от столицата и по-конкретно от лобита, консултантски компании и асоциации, някои от, които най-големите в света, с офиси в Брюксел, с цел да се възползват от физическата непосредственост до европейските институции.
При по-детайлен взор 43% от тези компании са с генезис отвън Европейски Съюз. Взимайки поради лобирането от Брюксел, лобитата от Съединени американски щати взимат превес, задминавайки даже Германия, Англия и Франция. Белгия е на второ място, само че това е поради стотиците паневропейски асоциации, които са записали седалищата си там. Япония и Швейцария влизат в топ 10, а Китай се подрежда след тях.
Азия е по-малко показана, тъй като страните от континента избират да отстояват ползите си при двустранни връзки на междуправителствено равнище.
" Като цяло в Източна Азия съществуват близки взаимоотношения сред страната и предприятията, без значение дали в Китай, Корея или Япония, тъй че те са надълбоко свързани между тях в политическия развой, вместо да се преглеждат като обособени артисти ", сподели Дънкан Фрийман, теоретичен помощник в Изследователския център ЕС-Китай в Колежа на Европа. " В случая с Китай традицията на лобирането не съществува и китайските компании не показват ползите на държавното управление по същия метод, както в Съединени американски щати и Европа ", показва още той
Един образец за това е, неотдавнашно изследване на Transparency International, съгласно което напъните на фирмите от Силиконовата котловина са се нараснали с 278% от 2014 година до 2017 година, в резултат на използването на редица регулации на Европейски Съюз и редица разногласия сред Европейската комисия и софтуерните колоси на Съединени американски щати.
Точно като при Регламента за отбрана на персоналните данни или законодателството по отношение на авторското право, огромни събития водят до засилена лобистка интензивност от разнообразни групи за напън. Един отличен образец е резултатът от гласуването на Англия за овакантяване на Европейски Съюз.
" Брекзит ще промени доста нещата за британските корпорации, само че се чака те да продължат да лобират в Брюксел и след напускането на Острова от съюза " споделя Оливие Хоедеман, откривател от Corporate Europe Observatory Europe в Брюксел.
Един от най-големите проблеми към Брекзит е резултатът върху сегашната финансова столица на ЕС- Лондонското сити. Възможността облагите на банките в Лондон да паднат провокира остри реакции. През годината след референдума, напъните на английските банкови и финансови лобисти се усилиха доста повече от тези на немските или френските им сътрудници и това е очевидно от данните. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ