70% от работещите у нас са подложени на „тиха агресия"
Над 2 млн. работещите у нас се сблъскват с по този начин наречената „ тиха експанзия ”. Често тя се демонстрира под формата на нарушение на персоналните граници, без да има спор.
Прочетете още
Какво е „ тиха експанзия ”
„ Направили сме проучвания в 3 области - на работа, в фамилния и другарски кръг, както и във връзките ", изясни пред NOVA NEWS Ангел Лазаров, създател на Института по невро-лингвистично програмиране.
„ Никой не ни е наругал или заплашил, само че се прибираме у дома с неразбираемо напрежение. Това става съвсем всеки ден. След година напущаме работа, без да знаем за какво. Или пък се развеждаме. Или понижаваме общуването с някого – не желаеме да вървим при родственици или другари. Това е поради напън без открит спор. Чрез премълчаване, посредством намек, посредством виновност, посредством неразбираеми упования, ни карат да вършим нещо, без да поемат отговорност за това. И всичко наподобява обикновено. Затова и нямаме ясни тактики за реагиране ”, изясни Лазаров.
Данните демонстрират, че близо 70% от чиновниците в България са подложени на прикрит напън, а в персонален проект - към 50-60% от хората. Лазаров счита, че всичко това е културно обособено в България.
„ Векове наред сме оцелявали с помощта на фамилията, където за персонални граници мъчно може да става въпрос. После идва социализмът, когато колективът беше над всичко. После трябваше да се оправяме сами по време на капитализма, само че нещата не потеглиха наред. Имаше тежки зими с инфлация и оцелявахме отново за сметка на бурканите от фамилията. Така че, чисто културно, ние не умеем да си слагаме граници. Оттам произтичат и тези проблеми ”, изясни Лазаров.
„ В работен проект към 70% от хората споделят, че им се слагат задания, без да се регистрира какви други задължения имат. Около 50% споделят, че мнението им се пренебрегва на срещи. А почти половината споделят, че им „ крадат “ хрумвания. Това са прояви на така наречен „ прикрит напън ”, изясни Лазаров.
Кога ни светва „ алената лампа ” и по какъв начин реагираме
„ Трудно ни светва „ алената лампа ”, тъй като това наподобява нормализирано. Само една трета се пробват да заявят границите си или да откажат. Около 21% го вършат, само че се усещат употребявани. Останалите се съгласяват – на някои им кипи от вътрешната страна, само че търпят. Други считат, че това е обикновено. Когато това се случва, човек престава да дава хрумвания, престава да декларира мнението си. Той върви на работа, прави официално нужния най-малко и към този момент не е зает. Това е така наречен „ безшумно овакантяване “, което не се регистрира в справките на HR отдела ”, изясни Лазаров.
Как ние да не сме агресорът?
„ Уважение към границите на другите и ясно заявяване на това, което желаеме – с почитание към отсрещния човек ”, съобщи Лазаров.
Прочетете още
Какво е „ тиха експанзия ”
„ Направили сме проучвания в 3 области - на работа, в фамилния и другарски кръг, както и във връзките ", изясни пред NOVA NEWS Ангел Лазаров, създател на Института по невро-лингвистично програмиране.
„ Никой не ни е наругал или заплашил, само че се прибираме у дома с неразбираемо напрежение. Това става съвсем всеки ден. След година напущаме работа, без да знаем за какво. Или пък се развеждаме. Или понижаваме общуването с някого – не желаеме да вървим при родственици или другари. Това е поради напън без открит спор. Чрез премълчаване, посредством намек, посредством виновност, посредством неразбираеми упования, ни карат да вършим нещо, без да поемат отговорност за това. И всичко наподобява обикновено. Затова и нямаме ясни тактики за реагиране ”, изясни Лазаров.
Данните демонстрират, че близо 70% от чиновниците в България са подложени на прикрит напън, а в персонален проект - към 50-60% от хората. Лазаров счита, че всичко това е културно обособено в България.
„ Векове наред сме оцелявали с помощта на фамилията, където за персонални граници мъчно може да става въпрос. После идва социализмът, когато колективът беше над всичко. После трябваше да се оправяме сами по време на капитализма, само че нещата не потеглиха наред. Имаше тежки зими с инфлация и оцелявахме отново за сметка на бурканите от фамилията. Така че, чисто културно, ние не умеем да си слагаме граници. Оттам произтичат и тези проблеми ”, изясни Лазаров.
„ В работен проект към 70% от хората споделят, че им се слагат задания, без да се регистрира какви други задължения имат. Около 50% споделят, че мнението им се пренебрегва на срещи. А почти половината споделят, че им „ крадат “ хрумвания. Това са прояви на така наречен „ прикрит напън ”, изясни Лазаров.
Кога ни светва „ алената лампа ” и по какъв начин реагираме
„ Трудно ни светва „ алената лампа ”, тъй като това наподобява нормализирано. Само една трета се пробват да заявят границите си или да откажат. Около 21% го вършат, само че се усещат употребявани. Останалите се съгласяват – на някои им кипи от вътрешната страна, само че търпят. Други считат, че това е обикновено. Когато това се случва, човек престава да дава хрумвания, престава да декларира мнението си. Той върви на работа, прави официално нужния най-малко и към този момент не е зает. Това е така наречен „ безшумно овакантяване “, което не се регистрира в справките на HR отдела ”, изясни Лазаров.
Как ние да не сме агресорът?
„ Уважение към границите на другите и ясно заявяване на това, което желаеме – с почитание към отсрещния човек ”, съобщи Лазаров.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ