Засякоха над 170 нефтени петна в българското море за година
Над 170 петна от изхвърлен петрол и корабно гориво са регистрирани в българската акватория в Черно море през последната година. Данните са от следствие на " Грийнпийс " - България и SkyTruth. Те са показани и.
Общата повърхност на засечените разливи е 819 кв. км. Тя е съвсем два пъти по-голяма от територията на София и надвишава общия размер всички плажове по български плажове.
Най-често такива петна се образуват от изхвърлени от кораби трюмни води , нечисти с петрол, корабно гориво, химикали и тежки метали. Тези води се събират в най-долната част на корабите, където е ситуирано и машинното им поделение. При изхвърляне на необработени трюмни боклуци в морето нефтът се събира на повърхността и образува петна.
От птичи взор петната наподобяват като продължителни линии за разлика от нефтените разливи, които са по-концентрирани. " Макар да не са толкоз зрелищни, те са също по този начин нездравословни и замърсяващи ", показват от " Грийнпийс ". Природозащитниците прецизират, че нефтените петна намаляват качеството на водата, нарушават основите на хранителната верига в морето и водят до намалена репродуктивност или директна смъртност при някои риби и делфини.
" За страдание, такива нефтени петна постоянно биват подценявани и не получават внимание колкото огромните петролни разливи. Това замърсяване рядко се регистрира като публична статистика, а още по-рядко води до наказания. Заговаряме за нефтено замърсяване едвам когато забележим изхвърлен мазут по българските плажове ", разяснява координаторът на кампаниятя " Живо Черно море " в " Грийнпийс " - България Мартин Томов.
Установиха замърсяване с дизелово гориво край Бургас
Замърсяването е от яхта, която се е развалила
По думите му неналичието на надзор върху изхвърлянето на нефтени боклуци и трюмни води е следващият образец за надменно отношение към опазването на Черно море. " Имаме потребност от по-строги ограничения за отбрана, повече предпазени зони и резервати, където морските организми да се развиват необезпокоявано ", декларира Томов.
През август природозащитната организация започва петиция с искане за възбрана на бъдещи планове за рандеман на петрол и газ в Черно море във връзка плануваното от Българския енергиен холдинг (БЕХ) включване в консорциум за търсене на газ. От " Грийнпийс " акцентират, че построяването на такава инфраструктура нанесе нов удар върху морската екосистема, която към този момент е подложена на сериозен напън от дънно тралене, нерегламентиран лов на риба, еутрофикация, военни дейности. От организацията прибавят, че плануваните мегапроекти носят риск от замърсяване и ще нанесат спомагателни вреди върху черноморската флора и фауна.
Нефтените са засечени посредством системата SkyTruth Cerulean, която употребява сателитни данни от Sentinel-1 на Европейската галактическа организация. Картата демонстрира нефтени петна в интервала от 6 юли 2024 година до 26 юни 2025 година, които са двойно доказани от експерти на " Грийнпийс " и Skytruth след инспекцията със програмен продукт. " Данните съставляват едвам част от цялостната картина, защото сателитните фотоси улавят района единствено един път на няколко дни, а по този начин доста от петната остават скрити ", изясняват още от природозащитната организация.
Източник:
Общата повърхност на засечените разливи е 819 кв. км. Тя е съвсем два пъти по-голяма от територията на София и надвишава общия размер всички плажове по български плажове.
Най-често такива петна се образуват от изхвърлени от кораби трюмни води , нечисти с петрол, корабно гориво, химикали и тежки метали. Тези води се събират в най-долната част на корабите, където е ситуирано и машинното им поделение. При изхвърляне на необработени трюмни боклуци в морето нефтът се събира на повърхността и образува петна.
От птичи взор петната наподобяват като продължителни линии за разлика от нефтените разливи, които са по-концентрирани. " Макар да не са толкоз зрелищни, те са също по този начин нездравословни и замърсяващи ", показват от " Грийнпийс ". Природозащитниците прецизират, че нефтените петна намаляват качеството на водата, нарушават основите на хранителната верига в морето и водят до намалена репродуктивност или директна смъртност при някои риби и делфини.
" За страдание, такива нефтени петна постоянно биват подценявани и не получават внимание колкото огромните петролни разливи. Това замърсяване рядко се регистрира като публична статистика, а още по-рядко води до наказания. Заговаряме за нефтено замърсяване едвам когато забележим изхвърлен мазут по българските плажове ", разяснява координаторът на кампаниятя " Живо Черно море " в " Грийнпийс " - България Мартин Томов.
Установиха замърсяване с дизелово гориво край Бургас
Замърсяването е от яхта, която се е развалила
По думите му неналичието на надзор върху изхвърлянето на нефтени боклуци и трюмни води е следващият образец за надменно отношение към опазването на Черно море. " Имаме потребност от по-строги ограничения за отбрана, повече предпазени зони и резервати, където морските организми да се развиват необезпокоявано ", декларира Томов.
През август природозащитната организация започва петиция с искане за възбрана на бъдещи планове за рандеман на петрол и газ в Черно море във връзка плануваното от Българския енергиен холдинг (БЕХ) включване в консорциум за търсене на газ. От " Грийнпийс " акцентират, че построяването на такава инфраструктура нанесе нов удар върху морската екосистема, която към този момент е подложена на сериозен напън от дънно тралене, нерегламентиран лов на риба, еутрофикация, военни дейности. От организацията прибавят, че плануваните мегапроекти носят риск от замърсяване и ще нанесат спомагателни вреди върху черноморската флора и фауна.
Нефтените са засечени посредством системата SkyTruth Cerulean, която употребява сателитни данни от Sentinel-1 на Европейската галактическа организация. Картата демонстрира нефтени петна в интервала от 6 юли 2024 година до 26 юни 2025 година, които са двойно доказани от експерти на " Грийнпийс " и Skytruth след инспекцията със програмен продукт. " Данните съставляват едвам част от цялостната картина, защото сателитните фотоси улавят района единствено един път на няколко дни, а по този начин доста от петната остават скрити ", изясняват още от природозащитната организация.
Източник:
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ