Защо откриването на революционни лекарства и терапии не е добра новина за българите
Над 1500 медикаменти са изтеглени от българския пазар за последните пет години, оповестиха пациентски организации. Точната цифра е 1512 прекъснати позволения за приложимост на медикаменти в интервала 2014-2017 година, по данни на Изпълнителната организация по медикаментите.
Защо са изтеглени?
Първо, става дума най-вече за лекарства, които са напълно нови и за тях има стеснен брой пациенти, по тази причина не са регистрирани за приложимост у нас. (А броят на пациентите е стеснен, тъй като не са регистрирани.) Второ, регистрацията на нов препарат коства 15 000 лева, прекомерно висока цена за процедура, която не изисква кой знае какви административни старания. Трето, поради условието да се записва най-ниската цена на равнище производител и да се вършат отстъпки на Здравната каса от фармацевтичните компании, последните решиха, че е нерентабилно да търгуват избрани препарати у нас и ги изтеглиха. Освен това новите медикаменти би трябвало да минат през наложителни оценки за успеваемост и икономическа икономичност - процедура, която трае три години.
От друга страна, след насърчаването на паралелната търговия, за уеднаквяване на цените на медикаментите в Европейски Съюз, от Европейската комисия, растежът на този бизнес у нас внезапно се оживи поради най-ниските цени на равнище производител, изисквани със закон. Така доста от скъпите лекарства станаха атрактивни за износ, тъй като цената им в западноевропейските страни е в пъти по-висока, и изчезнаха от българския пазар. Това се случи по едно и също време с прекратяването на регистрацията на към 400 медикаменти през последните пет години, поради неналичието на стопански интерес да бъдат продавани.
Оказа се обаче, че даже позволените и налични медикаменти и лечения са фантазия за пациентите, тъй като достъпът до тях е възпрепятстван от комплицирана процедура. Миналата година беше взето решение нови медикаменти да бъдат изписвани единствено от експертите в лечебните заведения, в които се наблюдава резултатът от лечението с тях. Това са университетските и ведомствени лечебни заведения в София, Пловдив и Варна. Решението на Националния съвет по цени и реимбурсиране на медикаментите засегна 18 нови медикаменти, чиято цена се покриваше от здравната каса. Това, напълно естествено, беше възприето като следващия мораториум върху новите медикаменти, още повече, че съветът определяше и броя пациенти, чието лекуване ще бъде проследявано. Решението незабавно откри критиците си и по една друга причина - че у нас не е регламентирано по какъв начин тъкмо ще се наблюдава резултатът от лечението. В цивилизованите страни съществува да вземем за пример специфичен указател и пациентите се наблюдават по тъкмо дефинирани критерии. В България подобен указател няма.
Друг проблем е, че съгласно закона за медикаментите, в Позитивния лист на медикаментите, заплащани от НЗОК, влизат единствено артикули с потвърдена успеваемост. Според наредбата за цените обаче, новите медикаменти би трябвало да се следят най-малко три години, макар че по предписание те са регистрирани в останалите европейски страни. Странно е, че слагаме под подозрение компетентността на непознатите експерти, с опит и инфраструктура, каквито ние нямаме.
На процедура, в случаите, когато въпреки всичко медикамент или терапия са позволени у нас, пациентът би трябвало да обиколи страната, с цел да получи достъп до тях, само че единствено при изискване, че доживее утвърждението им, поради тромавия механизъм за следене на резултата.
Изобщо предходната година мина под знака на мораториумите върху медикаментите и терапиите. Пациентските организации твърдяха, че такива има, Министерството на здравеопазването отхвърляше с опровержения. В последна сметка медиите се стопираха на определението " незабележим " мораториум, тъй като Здравната каса вкара предели и условия, които затрудняват пациентите и даже ги отхвърлят от лекуване. И по този начин реализира фантазията си за прекъсване на приключването на средства.
Тези условия съживиха локалния туризъм.
Ако пациент от Тутракан да вземем за пример има потребност от лекарство за ревматизъм, би трябвало да бъде диагностициран във Варна. След диагностиката, този трудноподвижен болен би трябвало да се насочи към София. Там непрекъснат експертен съвет взема решение дали ще бъде лекуван. В случай че го одобрят, би трябвало да лежи в болница в София или Варна, до момента в който друга комисия му издаде протокол. Въоръжен с протокола, пациентът към този момент може да посети районната здравна каса, която от своя страна да изпрати същия протокол в НЗОК.
Ефектът от комисиите е сходен на този с трите години следене на резултата от медикаментите. Засега най-продуктивни са митингите пред Министерски съвет и срещите с премиера, който по традиция персонално се ангажира да задейства, който би трябвало. Само че, при последната среща на " аленото чердже " пациентите бяха уверявани, че мораториумът върху 25 новаторски медикаменти за тежки болести ще бъде вдигнат, само че в действителност половината от тези медикаменти към момента не се изписват.
Екскурзиите из страната не са привилегия единствено на ревматично болните. В същото състояние са и хората с псориазис, пациентите с онкологични и хематологични болести. За тези с изключително редки болести даже не става дума.
Така, до момента в който си играем на тука има -тука няма мораториум, болните не престават да чакат. Лекарите не смеят да изпишат медикамент или терапия, тъй като не са сигурни, че касата ще го заплати. В последна сметка пациентите поемат сами финансирането на лекуването си и търсят неразрешените медикаменти в чужбина. Така подхранват аптечния туризъм, от който печелят митниците. Но това не е толкоз значимо, значимо е, че здравната каса пести от по-скъпи лечения и медикаменти и то в страна, в която доплащането на медицинските услуги от пациентите е еквивалентно на държавното финансиране, което пък главно се " спонсорира " от здравните ни осигуровки.
Докато българските пациенти вършат екскурзии из страната или в чужбина, с цел да останат живи, медицината по света се развива с бурни темпове. Терапиите, които тук се одобряват за новаторски, в действителност към този момент са в " зрелост ", тъй като има по-нови и по-ефективни. За тях болните у нас даже не могат да мечтаят. Каква вест е да вземем за пример лекуването на онкохематологичните заболели с CAR-T кафези, което се счита за революционно, тъй като употребява опциите на имунната система на пациента и няма опустошителния резултат на химиотерапията? Ами това, че здравната общественост предвижда взрив на персонализираните лечения за рак? За страдащите от тази болест у нас, сходна вест не е нищо повече от любопитен факт - съществува някъде, само че няма да им се случи. /news.bg
Защо са изтеглени?
Първо, става дума най-вече за лекарства, които са напълно нови и за тях има стеснен брой пациенти, по тази причина не са регистрирани за приложимост у нас. (А броят на пациентите е стеснен, тъй като не са регистрирани.) Второ, регистрацията на нов препарат коства 15 000 лева, прекомерно висока цена за процедура, която не изисква кой знае какви административни старания. Трето, поради условието да се записва най-ниската цена на равнище производител и да се вършат отстъпки на Здравната каса от фармацевтичните компании, последните решиха, че е нерентабилно да търгуват избрани препарати у нас и ги изтеглиха. Освен това новите медикаменти би трябвало да минат през наложителни оценки за успеваемост и икономическа икономичност - процедура, която трае три години.
От друга страна, след насърчаването на паралелната търговия, за уеднаквяване на цените на медикаментите в Европейски Съюз, от Европейската комисия, растежът на този бизнес у нас внезапно се оживи поради най-ниските цени на равнище производител, изисквани със закон. Така доста от скъпите лекарства станаха атрактивни за износ, тъй като цената им в западноевропейските страни е в пъти по-висока, и изчезнаха от българския пазар. Това се случи по едно и също време с прекратяването на регистрацията на към 400 медикаменти през последните пет години, поради неналичието на стопански интерес да бъдат продавани.
Оказа се обаче, че даже позволените и налични медикаменти и лечения са фантазия за пациентите, тъй като достъпът до тях е възпрепятстван от комплицирана процедура. Миналата година беше взето решение нови медикаменти да бъдат изписвани единствено от експертите в лечебните заведения, в които се наблюдава резултатът от лечението с тях. Това са университетските и ведомствени лечебни заведения в София, Пловдив и Варна. Решението на Националния съвет по цени и реимбурсиране на медикаментите засегна 18 нови медикаменти, чиято цена се покриваше от здравната каса. Това, напълно естествено, беше възприето като следващия мораториум върху новите медикаменти, още повече, че съветът определяше и броя пациенти, чието лекуване ще бъде проследявано. Решението незабавно откри критиците си и по една друга причина - че у нас не е регламентирано по какъв начин тъкмо ще се наблюдава резултатът от лечението. В цивилизованите страни съществува да вземем за пример специфичен указател и пациентите се наблюдават по тъкмо дефинирани критерии. В България подобен указател няма.
Друг проблем е, че съгласно закона за медикаментите, в Позитивния лист на медикаментите, заплащани от НЗОК, влизат единствено артикули с потвърдена успеваемост. Според наредбата за цените обаче, новите медикаменти би трябвало да се следят най-малко три години, макар че по предписание те са регистрирани в останалите европейски страни. Странно е, че слагаме под подозрение компетентността на непознатите експерти, с опит и инфраструктура, каквито ние нямаме.
На процедура, в случаите, когато въпреки всичко медикамент или терапия са позволени у нас, пациентът би трябвало да обиколи страната, с цел да получи достъп до тях, само че единствено при изискване, че доживее утвърждението им, поради тромавия механизъм за следене на резултата.
Изобщо предходната година мина под знака на мораториумите върху медикаментите и терапиите. Пациентските организации твърдяха, че такива има, Министерството на здравеопазването отхвърляше с опровержения. В последна сметка медиите се стопираха на определението " незабележим " мораториум, тъй като Здравната каса вкара предели и условия, които затрудняват пациентите и даже ги отхвърлят от лекуване. И по този начин реализира фантазията си за прекъсване на приключването на средства.
Тези условия съживиха локалния туризъм.
Ако пациент от Тутракан да вземем за пример има потребност от лекарство за ревматизъм, би трябвало да бъде диагностициран във Варна. След диагностиката, този трудноподвижен болен би трябвало да се насочи към София. Там непрекъснат експертен съвет взема решение дали ще бъде лекуван. В случай че го одобрят, би трябвало да лежи в болница в София или Варна, до момента в който друга комисия му издаде протокол. Въоръжен с протокола, пациентът към този момент може да посети районната здравна каса, която от своя страна да изпрати същия протокол в НЗОК.
Ефектът от комисиите е сходен на този с трите години следене на резултата от медикаментите. Засега най-продуктивни са митингите пред Министерски съвет и срещите с премиера, който по традиция персонално се ангажира да задейства, който би трябвало. Само че, при последната среща на " аленото чердже " пациентите бяха уверявани, че мораториумът върху 25 новаторски медикаменти за тежки болести ще бъде вдигнат, само че в действителност половината от тези медикаменти към момента не се изписват.
Екскурзиите из страната не са привилегия единствено на ревматично болните. В същото състояние са и хората с псориазис, пациентите с онкологични и хематологични болести. За тези с изключително редки болести даже не става дума.
Така, до момента в който си играем на тука има -тука няма мораториум, болните не престават да чакат. Лекарите не смеят да изпишат медикамент или терапия, тъй като не са сигурни, че касата ще го заплати. В последна сметка пациентите поемат сами финансирането на лекуването си и търсят неразрешените медикаменти в чужбина. Така подхранват аптечния туризъм, от който печелят митниците. Но това не е толкоз значимо, значимо е, че здравната каса пести от по-скъпи лечения и медикаменти и то в страна, в която доплащането на медицинските услуги от пациентите е еквивалентно на държавното финансиране, което пък главно се " спонсорира " от здравните ни осигуровки.
Докато българските пациенти вършат екскурзии из страната или в чужбина, с цел да останат живи, медицината по света се развива с бурни темпове. Терапиите, които тук се одобряват за новаторски, в действителност към този момент са в " зрелост ", тъй като има по-нови и по-ефективни. За тях болните у нас даже не могат да мечтаят. Каква вест е да вземем за пример лекуването на онкохематологичните заболели с CAR-T кафези, което се счита за революционно, тъй като употребява опциите на имунната система на пациента и няма опустошителния резултат на химиотерапията? Ами това, че здравната общественост предвижда взрив на персонализираните лечения за рак? За страдащите от тази болест у нас, сходна вест не е нищо повече от любопитен факт - съществува някъде, само че няма да им се случи. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ