Над 140 проекта за планирани археологически разкопки, подадени от музеи,

...
Над 140 проекта за планирани археологически разкопки, подадени от музеи,
Коментари Харесай

140 проекта за археологически разкопки чакат финансиране от държавата

Над 140 плана за планувани археологически разкопки, подадени от музеи, университети и други институции от цялата страна, чакат позволение за старт и финансиране от Министерството на културата за лято 2020, написа " Монитор ". За да няма уравниловка и да се очертае ясно степенуването по значимост на обектите, те са разграничени в 3 категории, като сумите за най-значимите от тях ще са 28 000 лв..

Средствата за археология, отделени от държавния бюджет за тази година, възлизат общо на 2000 000 лв., които да бъдат поделени на планов принцип, и занапред е ясно, че те няма да стигнат за всички 140 екипа. По-тревожно обаче е това, че поради прекъсването на визитите в изискванията на изключителното състояние, наложено още при започване на пандемията от ковид, съвсем 3 месеца музеите не работеха и не можаха да акумулират лични доходи тъй че в този момент за планувани изследвания ще разчитат само на отпуснатите от МК пари. Това е главното терзание на шефа на Националния исторически музей доцент Бони Петрунова, само че има и още най-малко едно, произлизащо от него: отново поради рецесията с COVID-19 и рестриктивните мерки, стоварили се върху обществото, беше продължен срокът за подаване на документите, обратно във времето бе изтласкана и сесията на МК, която би трябвало да прегледа плановете, министерството да издаде решения за постоянни разкопки и да отпусне финансиране на утвърдените от тях. Засега е минал единствено първият стадий - 140-те са прегледани от предварителна комисия и са готови за класиране. Дългогодишният някогашен шеф на Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките доцент Людмил Вагалински се надява разрешенията за планувани разкопки, най-малко за десетина водещи екипа от гилдията, да са подготвени до края на седмицата, каквито уверения от МК има, с цел да стартират в понеделник работа най-малко тези от тях, които имат финансиране и от съответните общини, а субсидирането от МК да се получи до края на юли. Според неговия правоприемник на шефския стол в НАИМ доцент Христо Попов за окончателното класиране на плановете и сключването на договорите ще са нужни софтуерно най-малко още 2 седмици, а финансирането от МК надали ще се случи преди август. Доц. Петрунова пък предизвестява, че в случай че още закъснее, има действителна заплаха археологическият сезон да бъде напълно злепоставен - рискът не е отминал. „ Всичко зависи от МК - в случай че бързо завършат работата по класиране на кандидатстващите, в случай че в точния момент съумеят да подпишат договорите - ще има сезон, в случай че не -

сезонът ще бъде провален

Има такава сериозна възможност и това много ни тревожи. Имам благопожелание към служителите да се активизират оптимално, тъй като пари по тази стратегия - за планувани археологически изследвания, има и дано те създадат нужното, с цел да успеем да тръгнем по обектите ", моли тя.

Ако не беше коронавирусът, постоянните разкопки можеха да стартират още през втората половина на май, тъй че в най-хубавия случай се обрисува забавяне на Археологическо лято 2020 с 1,5 - 2,5 месеца, което и съкратява времето за работа. Засега регулярно, още от март-април, текат единствено избавителните изследвания по трасетата на автомагистрали, газопроводи и друга инфраструктура - интензивно се копае по линията на „ Балкански поток ", автомагистрала „ Хемус ", в посока запад към Драгоман и така нататък От 2-та милиона за археология страната тук отделя нищожен запас - избавителните разкопки по закон получават финансиране от вложителя (АПИ, „ Булгартрансгаз " и т.н.). Сумите са впечатляващи: за археологически изследвания на изграждащите се огромни пътни планове организация „ Пътна инфраструктура " например за 2020-а ще обезпечи 5 млн. лева „ По огромните инфраструктурни планове работата не е серпантина: сега действаме

по спасяването на повече от 50 обекта

които ангажират по-голяма част от археолозите в страната. Повечето от районните музеи също дават своите експерти за присъединяване в разкопките, за което им благодаря ", споделя шефът на Археологически институт доцент Попов. В хода на тези разкопки към този момент се обрисуваха затрудненията, свързани с изключителното състояние и епидемиологичната конюнктура, които ще са в действие и при плануваните: „ Твърде доста предохранителни ограничения трябваше да бъдат взети и като организация, и като документи, което в допълнение утежнява работата на колегията, само че тя към този момент се оправя почтено ", разяснява доцент Вагалински, който изясни за „ Монитор ", че всекидневно се подписват документи с всички служащи за здравословното им положение. Маски, шлемове, ръкавици, стерилизация на ръце и сечива - това се подразбира от единствено себе си. „ Има условия и за превоза, в който се возят служащите - той би трябвало да обезпечи нужната отдалеченост сред тях. Това е обвързвано с повече рейсове и надлежно повече разноски, с които трябваше бързо да се съобразим. Тези ограничавания бяха тежък тест, само че ни демонстрираха, че можем да се организираме като съсловие ", безапелационен е Людмил Вагалински, който прецизира, че забележителна част от възможните средства, които екипите ще получат от страната в бъдеще, ще бъдат глътнати точно от защитните ограничения. Единственото преимущество за археолозите е, че работят навън, на рационално разстояние един от различен, на слънце и въздух, които са противопоказни за самия вирус, прибавя шефката на НИМ доцент Петрунова.

Топ обекти и музей на Дракула в листата на учените

Повечето от плануваните изследвания са свързани с планове, по които и общините аплайват, а това е удобно освен за развиването на туризма, само че и на цялостната стопанска система на районите. Тези планове са продължителни във времето, те съставляват дълготрайни активи, акцентира доцент Вагалински. Той е началник на екип, който изследва античния град Хераклея Синтика край Рупите и благодарение на 30 000 лева финансиране от кмета на Община Петрич. „ За по-малко от месец ще се опитаме да доразкрием централния площад на античния град, съществувал над 800 години. Две поредни тежки трусове в края на 4-ти и началото на 5-и век сл. Хр. унищожават инфраструктурата на града, той не съумява да се възвърне повече и хората се отдръпват от него ", споделя Вагалински, който е уверен, че туристите желаят да бъдат омагьосвани с истории, а не просто да гледат експонати. „ Неслучайно за последните 2-3 години имаме 60 000 гости от над 65 страни. Но кой в този момент не чака отлив ", признава той. Вторият предпочитан обект, в който доцент Вагалински има вяра, че ще има планувани разкопки, е най-старият римски град у нас - Деултум край Бургас, по пътя за Елхово, където с изключение на неговия работят още 2 екипа, предложили разнообразни планове.

НИМ кандидатства за финансиране от МК с 10 плана - това са обектите, с които археолозите им от години се занимават, изяснява доцент Петрунова. Традиционно работят по антични обекти на Южното Черноморие, по праисторическа селищна могила отново край морето, в Родопите (напр. крепостта Калята до Якоруда), на 2 обекта край Ивайловград. На единия от тях, така наречен Мраморен град в крепостта Лютица, самата тя с екипа си няма да може да копае тази година - тъй като пред МК кандидатства с различен план, за крепостта Калиакра, където, по думите й, не трябва да прекъсва „ златната серия " от последните 3 години. А НИМ поради рецесията просто няма средства да финансира изследването й в Лютица.

Проф. Николай Овчаров има 250 000 лева целева дотация за Перперикон, където ще продължи да се изважда на бял свят Южният квартал и да се търси най-голямата раннохристиянска епископска резиденция в Родопите, съответстваща по мащаби на откритата по-рано наоколо голяма базилика. В крепостта на Свищов, където трябваше да кипи активност напролет, поради ковид ще се копае през септември и октомври. Овчаров има вяра, че с 25 души служащи за месец и половина ще завърши работата по един от най-добре непокътнатите средновековни крепости у нас. „ Ако получим средствата от МК, за които аплайваме - 20 000 лева, ще се съберат 40-45 000 лева дружно с предоставените от общината и ще успеем да проучим изцяло Замъка на Свищов. Това е изключително значимо, защото Община Свищов ще кандидатства и има шансове да завоюва забележителна дотация по стратегия „ Региони в напредък ", с която целият рид, на който е калето, ще бъде облагороден като парк, с почистени алеи, непокътнати градски стени на 4-5 м височина, които в този момент са обраснали в шубраци ", споделя проектите си професорът. Ако всичко върви добре, в края на 2021-ва ще имаме напълно приключен атрактивен обект, от който ще се виждат корабите по Дунава, а от корабите ще се разкрива гледката на замъка в целия му искра. Най-новата концепция на Николай Овчаров е да се направи музей на Влад Цепеш, прочут като Дракула - било в крепостта, било другаде в Свищов.

Да има или да няма

С риск да скандализира част от гилдията, шефът на НАИМ към Българска академия на науките доцент Христо Попов твърди, че е по-добре тази година въобще да няма планувани археологически разкопки, а единствено избавителни, където се наложи. „ Имаше полемика през април в най-тежката обстановка с ковид - дали е целесъобразно през тази година да има планувани разкопки. Моето мнение продължава да бъде, че не е целесъобразно, само че се взе решение сесията за кандидатстване да продължи. Според мен тази година умерено можеше средствата, предопределени за планове, да бъдат употребявани за подкрепяне на българските музеи. Те имат доста по-голяма потребност от поддръжка в този момент. Питайте по какъв брой души на ден влизат в тях. По двама-трима. А музеите би трябвало да оцелеят по някакъв метод ", безапелационен е Попов.

Според него археологията в действителност е доста значима, само че тя е специалност с дълготрайни вероятности и профил. А сега като гражданска позиция по-целесъобразно и рационално би било да се помогне на музеите.

На противоположното мнение е неговият предходник доцент Людмил Вагалински. Прекъсването на плануваните разкопки за година би било доста неприятен казус, акцентира той. Що се отнася до музеите, най-хубавото подкрепяне първоначално за тях ще бъде да им се позволи час по-скоро да проработят със 100% от потенциала си, заключава доцент Бони Петрунова. В момента в НИМ към момента се съблюдават строги правила: влиза се по една ходова линия, употребяват се едвам 30% от размера на залите, което се отразява на бюджета им...

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР