”Благотворителност” не може да стои до ”война”. Не прехвърляйте топката, когато стане трудно
Над 12%. Толкова е инфлацията през март. При горивата става дума за съвсем 50% нарастване на цената. Поскъпване на храните през последната година е рекордно. Спрямо предишния април на едро главните артикули са поскъпнали с близо 28%. Най-голямо нарастване за последния месец има при цените на олиото, яйцата, брашното, зелето и пилешкото. Доходите ни не са пораснали доста. Правителството щяло да разисква дори някакъв пакет от някакви ограничения, с цел да смекчи резултата от по-високите цени и да облекчи битовите консуматори.
Значи държавното управление знае, че джобът на елементарния жител е ударен грубо и се чуди по какъв начин да помогне на хората в тази най-бедна страна в Европейския съюз. Дотук добре.
Но същото това държавно управление, което сякаш знае, че народът не свети с голямо благосъстояние, хукнало да събира не капачки, не пари за лечебни заведения, а пари за военна помощ за Украйна. По същия обичай.
Благотворителност, тоест. За оръжия. Да, тъкмо по този начин.
Благотворителността, уважаеми ръководещи, не може да участва до думата война. Просто не може. Не може да се подаряват средства за пазаруване на пушки, с които един човек да убива различен човек, без значение от коя страна се намира. Не може да изисквате от елементарните жители да го вършат. Да не приказваме, че изпращането на военна помощ е политическо решение и вие, драги политици, би трябвало да сте тези, които да носят отговорност за тях. Не народът.
Сиреч, господин Петков, седнете и се разберете като ръководещи на коя страна от войната стои България и от коя страна на историята желаеме да бъдем. Това значи, господин Петков, да съберете целия си кабинет и като най-голяма политическа мощ в страната да зададете посоката.
В момента, господин Петков, наподобява, че това не може да се случи. Какви са аргументите - ние не можем да знаем сигурно. Но можем да допускаме. Например можем да предположим, че няма водачество в тази коалиция, а в противен случай - безгръбначност. Има пробутване на ползи с цената на огромни взаимни отстъпки. Защото иначе… И тъй като това са сложни диалози, можем да предположим, че вие, господин Петков, сте избрали лесния път - да се обърнете към хората. Те да вземат решение. Нали сме народна власт? Какво по-демократично от това народът да реши дали да изпратим на Украйна оръжия, или не? Ако дадат пари хората, ще пратим.
Само че, господин Петков, демокрацията не работи тъкмо по този начин. Демокрацията, господин Петков, не значи да трансферирате топката тогава, когато стане мъчно. Това значи тичане от отговорност.
И още нещо - в случай че водачи на партии от ръководещата коалиция са в ступор от концепцията страната (от чието ръководство те са част) да събира пари, които да прати в помощ на Украйна, то тази концепция била ли е разисквана въобще с някого? Питам единствено.
Благотворителността, уважаеми ръководещи, не може да стои до думата война. Просто не може. Бъдете политици. Бъдете на висотата на упованията към Вас и вземете някакво решение. Другото е подражаване на активност и търсене на келепир. Но този филм го гледахме 12 години. Нали беше време за смяна?
Джесика Вълчева
Значи държавното управление знае, че джобът на елементарния жител е ударен грубо и се чуди по какъв начин да помогне на хората в тази най-бедна страна в Европейския съюз. Дотук добре.
Но същото това държавно управление, което сякаш знае, че народът не свети с голямо благосъстояние, хукнало да събира не капачки, не пари за лечебни заведения, а пари за военна помощ за Украйна. По същия обичай.
Благотворителност, тоест. За оръжия. Да, тъкмо по този начин.
Благотворителността, уважаеми ръководещи, не може да участва до думата война. Просто не може. Не може да се подаряват средства за пазаруване на пушки, с които един човек да убива различен човек, без значение от коя страна се намира. Не може да изисквате от елементарните жители да го вършат. Да не приказваме, че изпращането на военна помощ е политическо решение и вие, драги политици, би трябвало да сте тези, които да носят отговорност за тях. Не народът.
Сиреч, господин Петков, седнете и се разберете като ръководещи на коя страна от войната стои България и от коя страна на историята желаеме да бъдем. Това значи, господин Петков, да съберете целия си кабинет и като най-голяма политическа мощ в страната да зададете посоката.
В момента, господин Петков, наподобява, че това не може да се случи. Какви са аргументите - ние не можем да знаем сигурно. Но можем да допускаме. Например можем да предположим, че няма водачество в тази коалиция, а в противен случай - безгръбначност. Има пробутване на ползи с цената на огромни взаимни отстъпки. Защото иначе… И тъй като това са сложни диалози, можем да предположим, че вие, господин Петков, сте избрали лесния път - да се обърнете към хората. Те да вземат решение. Нали сме народна власт? Какво по-демократично от това народът да реши дали да изпратим на Украйна оръжия, или не? Ако дадат пари хората, ще пратим.
Само че, господин Петков, демокрацията не работи тъкмо по този начин. Демокрацията, господин Петков, не значи да трансферирате топката тогава, когато стане мъчно. Това значи тичане от отговорност.
И още нещо - в случай че водачи на партии от ръководещата коалиция са в ступор от концепцията страната (от чието ръководство те са част) да събира пари, които да прати в помощ на Украйна, то тази концепция била ли е разисквана въобще с някого? Питам единствено.
Благотворителността, уважаеми ръководещи, не може да стои до думата война. Просто не може. Бъдете политици. Бъдете на висотата на упованията към Вас и вземете някакво решение. Другото е подражаване на активност и търсене на келепир. Но този филм го гледахме 12 години. Нали беше време за смяна?
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ