Гласовете Не подкрепям никого са над 100 000 - абсолютен рекорд
Над 100 000 български жители са дали своят вот с опцията " Не поддържам никого " на изборите на 2 април 2023 година - безспорен връх от 2017 година насам, когато протестният избор беше вкаран в бюлетините.
Това демонстрират данните от малко над 95% обработени протоколи - т.е. чака се сумата на гласовете срещу всички да се усили още над 105 893.
Изборът " Не поддържам никого " няма никакво отношение към разпределението на мандатите в 49 Народно заседание - той не се включва в сбора на гласовете, от които зависи 4-процентовата преграда.
Гласът е официално автентичен, само че не и при определянето на размера на бъдещите парламентарни групи. Той няма значение за изборния резултат.
Опцията за " протестен избор " беше включена в бюлетината през 2016 година, когато депутатите взеха решение да трансформират Изборния кодекс и да вкарат наложително гласоподаване. Заради превръщането на вота от право в обвързване гласоподавателят трябваше да получи официална опция да откаже да поддържа който и да е.
През 2017 година Конституционният съд обаче обезсмисли наложителното гласоподаване, като анулира единствената планувана глоба.
" Не поддържам никого " остана като завещание от недомислиците в Изборния кодекс - и през днешния ден се трансформира в голямо сиво леке на електоралната карта на България.
Частично пояснение за растежа в тези гласове - отвън предсказуемото отчаяние от неуспеха на 48-то Народно заседание - може да се изясни с пропагандата на Вътрешна македонска революционна организация за гласоподаване с " Не поддържам никого ".
Партията остана отвън листите след разнобоя си с " Български напредък " и реши да не взе участие директно в изборите на 2 април. Вместо това Вътрешна македонска революционна организация избра да се " скачи " с негативния избор против всички, който още на предишните избори беше стигнал до застрашителни размери.
Това демонстрират данните от малко над 95% обработени протоколи - т.е. чака се сумата на гласовете срещу всички да се усили още над 105 893.
Изборът " Не поддържам никого " няма никакво отношение към разпределението на мандатите в 49 Народно заседание - той не се включва в сбора на гласовете, от които зависи 4-процентовата преграда.
Гласът е официално автентичен, само че не и при определянето на размера на бъдещите парламентарни групи. Той няма значение за изборния резултат.
Опцията за " протестен избор " беше включена в бюлетината през 2016 година, когато депутатите взеха решение да трансформират Изборния кодекс и да вкарат наложително гласоподаване. Заради превръщането на вота от право в обвързване гласоподавателят трябваше да получи официална опция да откаже да поддържа който и да е.
През 2017 година Конституционният съд обаче обезсмисли наложителното гласоподаване, като анулира единствената планувана глоба.
" Не поддържам никого " остана като завещание от недомислиците в Изборния кодекс - и през днешния ден се трансформира в голямо сиво леке на електоралната карта на България.
Частично пояснение за растежа в тези гласове - отвън предсказуемото отчаяние от неуспеха на 48-то Народно заседание - може да се изясни с пропагандата на Вътрешна македонска революционна организация за гласоподаване с " Не поддържам никого ".
Партията остана отвън листите след разнобоя си с " Български напредък " и реши да не взе участие директно в изборите на 2 април. Вместо това Вътрешна македонска революционна организация избра да се " скачи " с негативния избор против всички, който още на предишните избори беше стигнал до застрашителни размери.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ