10% от населението у нас е с ХОББ
Над 10% от популацията в България над 40-годишна възраст е с ХОББ, само че единствено 90 619 са здравноосигурените, които са диагностицирани и се лекуват по НЗОК. Това сподели Доц. Николай Янев, пулмолог в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ – София, експерт по белодробни заболявания, интервенционална пулмология (бронхология), ехография на гръден панер и медицина на съня, по време на презентацията си, отдадена на хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Събитието се провежда във връзка Световния ден за битка с ХОББ – 20 ноември, който тази година се отбелязва под надпис „ Know your lung function ”/ „ Разбери повече за белодробната функционалност “.
В международен мащаб пациентите с ХОББ са към 380 млн. души, а през 2020 година болестта е третата водеща причина за гибел. Само през 2019 година са регистрирани към 3,2 млн. смъртни случая в резултат на заболяването. Доц. Янев означи, че ХОББ е четвърта причина за смъртност у нас, като главната причина за това е огромният брой на пушачите в България. Сред другите рискови фактори за заболяването са замърсяването на въздуха, експозиция на нездравословни частици или газове и недостиг на алфа 1 – антитрипсин. Сред по-маловажните фактори са анамнеза за респираторни инфекции в детството, излагане на пушек от печка на въглища или дърва, излагане на второстепенен цигарен пушек, хора с анамнеза за астма, хора с недоразвити бели дробове (недоносените деца), хора в преклонна възраст.
„ Основните признаци на болестта са зной, кашлица, хрипове, отмалялост и чести инфекции на белите дробове и въпреки че всички те са признаци и на дългогодишните пушачи, при появяването им е належащо да се направи спирометрично проучване. Спирометрията е златен стандарт в оценката и диагностицирането на ХОББ и е от основно значение както са апаратът за кръвно при хипертонията и ЕКГ при оценка на сърдечната функционалност. Когато се хване заболяването в начален стадий, резултатът от лекуване е свръхестествен “, сподели доцент Янев.
Той акцентира, че тежестта на ХОББ варира от лека до доста тежка, като с цел да се стигне от началната до крайната фаза минават приблизително 10-15 години, само че междинната преживяемост при пациенти с доста тежка форма на ХОББ е по-ниска от тази при рак на белия дроб.
„ Първа линия на лекуване са бронходилататорите – медикаменти, които уголемяват бронхите, следват противовъзпалителни – инхалаторните кортикостероиди, които нямат систематичен резултат, а защото се вдишват, полепват единствено в бронхите и най-после при обостряне на положението се включват антибиотици. Обострянето е най-лошото нещо, което може да се случи, защото след всяка такава зараза белодробната функционалност стартира да понижава и не може да бъде възобновена “, сподели доцент Янев.
По думите му най-честата причина за обострянията на ХОББ са респираторните инфекции, по тази причина той предложи всички диагностицирани с заболяването, както и тези, които са в риск, да се имунизират всяка година против грип и Коронавирус, с поливалентната антипневмококова ваксина и с имунизацията против респираторния сенцитиален вирус.
„ Всеки пушач най-малко един път годината би трябвало да посещава пулмолог, а в случай че е дълготраен пушач – един път в годината да му се прави спирометрия, а на пет години нискодозова комптърна томография “, сподели още доцент Янев.
Като проблеми той означи общите потоци за обзор при персоналните лекари на диспансеризираните пациенти и действително болните хора, както и нуждата спирометричното проучване да стане част от профилактиката.
В международен мащаб пациентите с ХОББ са към 380 млн. души, а през 2020 година болестта е третата водеща причина за гибел. Само през 2019 година са регистрирани към 3,2 млн. смъртни случая в резултат на заболяването. Доц. Янев означи, че ХОББ е четвърта причина за смъртност у нас, като главната причина за това е огромният брой на пушачите в България. Сред другите рискови фактори за заболяването са замърсяването на въздуха, експозиция на нездравословни частици или газове и недостиг на алфа 1 – антитрипсин. Сред по-маловажните фактори са анамнеза за респираторни инфекции в детството, излагане на пушек от печка на въглища или дърва, излагане на второстепенен цигарен пушек, хора с анамнеза за астма, хора с недоразвити бели дробове (недоносените деца), хора в преклонна възраст.
„ Основните признаци на болестта са зной, кашлица, хрипове, отмалялост и чести инфекции на белите дробове и въпреки че всички те са признаци и на дългогодишните пушачи, при появяването им е належащо да се направи спирометрично проучване. Спирометрията е златен стандарт в оценката и диагностицирането на ХОББ и е от основно значение както са апаратът за кръвно при хипертонията и ЕКГ при оценка на сърдечната функционалност. Когато се хване заболяването в начален стадий, резултатът от лекуване е свръхестествен “, сподели доцент Янев.
Той акцентира, че тежестта на ХОББ варира от лека до доста тежка, като с цел да се стигне от началната до крайната фаза минават приблизително 10-15 години, само че междинната преживяемост при пациенти с доста тежка форма на ХОББ е по-ниска от тази при рак на белия дроб.
„ Първа линия на лекуване са бронходилататорите – медикаменти, които уголемяват бронхите, следват противовъзпалителни – инхалаторните кортикостероиди, които нямат систематичен резултат, а защото се вдишват, полепват единствено в бронхите и най-после при обостряне на положението се включват антибиотици. Обострянето е най-лошото нещо, което може да се случи, защото след всяка такава зараза белодробната функционалност стартира да понижава и не може да бъде възобновена “, сподели доцент Янев.
По думите му най-честата причина за обострянията на ХОББ са респираторните инфекции, по тази причина той предложи всички диагностицирани с заболяването, както и тези, които са в риск, да се имунизират всяка година против грип и Коронавирус, с поливалентната антипневмококова ваксина и с имунизацията против респираторния сенцитиален вирус.
„ Всеки пушач най-малко един път годината би трябвало да посещава пулмолог, а в случай че е дълготраен пушач – един път в годината да му се прави спирометрия, а на пет години нискодозова комптърна томография “, сподели още доцент Янев.
Като проблеми той означи общите потоци за обзор при персоналните лекари на диспансеризираните пациенти и действително болните хора, както и нуждата спирометричното проучване да стане част от профилактиката.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ