Над 1 трилион евро - толкова пари би трябвало да

Над 1 трилион евро - толкоз пари би трябвало да изплати Германия под формата на репарации на Полша и Гърция за породените им вреди през Втората международна война. Германски историк изяснява за какво не е действително това.

Историкът Карл Хайнц Рот

Дъждовни води: Правителствата на Полша и Гърция считат, че. Различават ли се и по какво настояванията на Варшава и Атина и позицията на Берлин по този въпрос? 
Редакцията предлага
Карл Хайнц Рот: Без подозрение. Германците са планирали дейностите си там - съществувал е така нареченият " общоприет проект ОСТ ". Те са желали да германизират Полша. В Гърция е било друго - там германците са искали единствено да си обезпечат военновъздушни и военноморски бази в Солун и на остров Крит, търсели са даже благоприятни условия за съдействие. Те обаче са били изцяло сюрпризирани от мащабите на съпротивата и са дали отговор с безсмислени кланета. Зад тях обаче не стоят планувани дейности за заличаване. За това приказват ясно и цифрите: в Полша нацистките окупатори избиват 5,4 милиона цивилни жители, а в Гърция - 300 хиляди. И още един аспект: тъй като Полша и Гърция са измежду така наречените " дребни съдружници " те остават в периферията на репарационните претенции и това състояние не се е трансформирало и до през днешния ден.

Дъждовни води: Вие лансирате концепцията дълговете да бъдат уредени посредством окупационните облигации, наложени от нацистите на гръцката Национална банка. Реалистично ли беше това предложение?

Карл Хайнц Рот: В това предложение имаше самун, само че аз се отхвърлих от него. Между другото то беше стартирано от икономисти, които подсетиха на немското държавно управление за солидното опрощаване на задължения - със съглашението от Лондон на Федералната република ѝ бяха опростени над 50 % от всички задължения. Вече съм уверен, че приказваме за разнообразни неща: обезщетението е чисто етичен проблем, който не бива да се свързва с стопанската система. В новото издание на книгата си изтъквам икономисти, които изчисляват обема на репарациите като трансформират цената на разрушенията и филантропичните вреди във мним заем, върху който по-късно се начисляват лихви. По този метод репарациите се комерсиализират. В нашите калкулации ние не вземаме лихвите под внимание. 

Дъждовни води: Вашите изчислени какво демонстрират? 

Карл Хайнц Рот: Базовата стойност на всички опустошения и вреди от Втората международна война, за които са виновни германците, възлиза на съвсем 500 милиарда $ по цени от 1938 година. Днес това се съвсем 7,5 трилиона евро - без лихвите. За Полша сумата възлиза на 78 милиарда $ по цени от 1938 година, или един трилион евро по днешни. Тази сума посочва и специфичната комисия, основана в полския парламент. Сумата за Гърция през днешния ден възлиза на 190 милиарда евро. Тъй като ние не начисляваме лихви, нашите сметки се разминават съществено с формалните, в които се приказва за 380 милиарда евро. Изплащането на сходни суми е нереалистично. В най-хубавия случай можем да приказваме за една дребна част от тях - 1/5 или даже 1/10, тъй като Германия има обвързване за погашение на обезщетения.

Дъждовни води: Съществуват хрумвания, вместо репарации да бъдат обезщетени избрани групи жертви, или да бъдат ремонтирани избрани обекти.

Обложката на книгата на Рот и Рюбнер

Карл Хайнц Рот: Това е друга опция. На една конференция във Варшава през септември беше обявено, че в Полша към момента живеят към 40 000 някогашни полски концлагеристи, които не се обезщетени, тъй като не са от еврейски генезис. Сега Германия би трябвало да покаже благосклонност и да им отпусне безплатни пенсии. Също и да ремонтира здания и да даде средства за поддръжката на полските мемориали. Това би била една първа стъпка.

Дъждовни води: Германското държавно управление признава моралната виновност за нацистките закононарушения, само че. Ако отговори на настояванията на една страна, няма ли с това да отвори кутията на Пандора?

Карл Хайнц Рот: Кутията на Пандора би трябвало да бъде отворена. Това могат да бъдат първи стъпки във връзка с Гърция или Полша. Има и други страни, в които се води подобен спор: Чехия, Унгария, Италия, някогашна Югославия. Според мен става дума за мултилатерално решение. Оптималено би бил следният метод - обща самодейност на всички ищци: Полша, страните от някогашна Югославия, Италия и други заинтригувани страни като продължение на контракта, прочут като " 2 + 4 ", който въобще не визира въпроса за репарациите. И това решение беше в ущърб на страните, които не са го подписали. В подобен случай договорът не е обвързващ за тях в международноправно отношение. И немското държавно управление знае чудесно това. То знае също, че за репарациите няма отминалост. И този въпрос не е организиран. Берлин се притеснява най-вече от един взаимен иск на малките съдружници. При това съществува инстанция, която да се заеме с въпроса - в ОССЕ работи апелативна комисия, която обаче до момента не се е събирала. Тази комисия има преимуществото, че може да предложения на масата за договаряния и страни, които не са членки на Европейски Съюз, като Беларус и Украйна.

Карл Хайнц Рот от Фондацията за обществена история на 20-и век е съавтор на книгата " Репарационните отговорности ", издадена през 2017 година, чиито преводи на гръцки, полски и британски предстоят скоро да излязат