Над 500 000 българи нито учат, нито работят
Над 1 милион души в България на възраст сред 15 и 64 години не са дейни на пазара на труда. От тях над половин милион нито учат, нито работят. Това съобщи зам.-председателят на Национален статистически институт Свилен Колев по време на форума " Европа е с мен ", проведен от Министерството на труда и обществената политика.
Данните демонстрират съществено разминаване сред потребностите на бизнеса и наличните фрагменти. " От тези близо 1 милион индивида, които по принцип биха желали да работят, 440 хиляди още учат, 109 хиляди са пенсионери , 260 хиляди имат персонални фамилни проблеми, 131 хиляди имат някакво заболяване, а 16,6 хиляди не търсят работа по друга причина, " посочи Колев.
Участниците във форума се сплотиха към концепцията, че гъвкавите форми на труд биха помогнали за включването на повече хора на пазара, в това число студенти и майки с дребни деца.
Демографската рецесия задълбочава казуса
Проблемът с фрагментите се усложнява от тежката демографска обстановка. Населението на страната е намаляло с близо 2,5 милиона души (28%) за последните 40 години, достигайки 6,437 милиона души, по последни данни на Национален статистически институт .
Прогнозите са, че наклонността ще се резервира. Хората над 65 години към този момент съставляват 24% от популацията (1,5 милиона), до момента в който тези до 15 години са единствено 14% (900 хиляди).
Българите в чужбина и миграцията
По отношение на българите в чужбина, Свилен Колев означи, че с изключение на заплати те, за завръщането им са значими и изискванията на живот – опазване на здравето, обучение и сигурност. Данните на Национален статистически институт демонстрират, че за година заплати те са нарастнали приблизително с 12%, само че жилищата са поскъпнали с 16%.
Най-много българи в Европа живеят в Германия (271 хиляди), Испания (112 хиляди) и Нидерландия (60,5 хиляди). Въпреки че през предходната година повече хора са пристигнали в България (52 хиляди), в сравнение с са я напуснали (13 хиляди), това не компе нси ра негативния натурален приръст. Едва 35% от пристигналите са завръщащи се българи, като множеството имигранти са от Турция, Украйна и Сирия.
Митове на пазара на труда
Експерти на форума разрушиха и някои известни легенди измежду работодателите. " Има легенди на пазара на труда, " съобщи Стефка Танчева, член на Българска асоциация за ръководство на хора. Тя акцентира, че над 100 проучвания демонстрират, че няма връзка сред успеваемостта в работата и възрастта.
Танчева добави, че мит е и че по-възрастните чиновници взимат повече болнични. " Бъдещето е въпрос на предпочитание, а не на възраст, " безапелационна беше тя.
Какво желаят другите генерации
Проф. Снежана Илиева от СУ " Св. Климент Охридски " изясни, че поколенията имат разнообразни полезности. Докато по-възрастните търсят сигурност и непоклатимост, младите ценят автономията, смисъла в работата и качеството на живот.
" Променя се формата на преданост - от преданост към организацията, в която работят, към преданост към личната кариера и към самия себе си, " разяснява проф. Илиева.
Според Йорданка Чобанова, началник на представителството на Европейската комисия в България , в цяла Европа има дефицит на работна ръка, като популацията в трудоспособна възраст понижава с близо 1 милион души годишно. Тя уточни, че запаси на пазара на труда са майките, хората с увреждания и мигрантите.
Данните демонстрират съществено разминаване сред потребностите на бизнеса и наличните фрагменти. " От тези близо 1 милион индивида, които по принцип биха желали да работят, 440 хиляди още учат, 109 хиляди са пенсионери , 260 хиляди имат персонални фамилни проблеми, 131 хиляди имат някакво заболяване, а 16,6 хиляди не търсят работа по друга причина, " посочи Колев.
Участниците във форума се сплотиха към концепцията, че гъвкавите форми на труд биха помогнали за включването на повече хора на пазара, в това число студенти и майки с дребни деца.
Демографската рецесия задълбочава казуса
Проблемът с фрагментите се усложнява от тежката демографска обстановка. Населението на страната е намаляло с близо 2,5 милиона души (28%) за последните 40 години, достигайки 6,437 милиона души, по последни данни на Национален статистически институт .
Прогнозите са, че наклонността ще се резервира. Хората над 65 години към този момент съставляват 24% от популацията (1,5 милиона), до момента в който тези до 15 години са единствено 14% (900 хиляди).
Българите в чужбина и миграцията
По отношение на българите в чужбина, Свилен Колев означи, че с изключение на заплати те, за завръщането им са значими и изискванията на живот – опазване на здравето, обучение и сигурност. Данните на Национален статистически институт демонстрират, че за година заплати те са нарастнали приблизително с 12%, само че жилищата са поскъпнали с 16%.
Най-много българи в Европа живеят в Германия (271 хиляди), Испания (112 хиляди) и Нидерландия (60,5 хиляди). Въпреки че през предходната година повече хора са пристигнали в България (52 хиляди), в сравнение с са я напуснали (13 хиляди), това не компе нси ра негативния натурален приръст. Едва 35% от пристигналите са завръщащи се българи, като множеството имигранти са от Турция, Украйна и Сирия.
Митове на пазара на труда
Експерти на форума разрушиха и някои известни легенди измежду работодателите. " Има легенди на пазара на труда, " съобщи Стефка Танчева, член на Българска асоциация за ръководство на хора. Тя акцентира, че над 100 проучвания демонстрират, че няма връзка сред успеваемостта в работата и възрастта.
Танчева добави, че мит е и че по-възрастните чиновници взимат повече болнични. " Бъдещето е въпрос на предпочитание, а не на възраст, " безапелационна беше тя.
Какво желаят другите генерации
Проф. Снежана Илиева от СУ " Св. Климент Охридски " изясни, че поколенията имат разнообразни полезности. Докато по-възрастните търсят сигурност и непоклатимост, младите ценят автономията, смисъла в работата и качеството на живот.
" Променя се формата на преданост - от преданост към организацията, в която работят, към преданост към личната кариера и към самия себе си, " разяснява проф. Илиева.
Според Йорданка Чобанова, началник на представителството на Европейската комисия в България , в цяла Европа има дефицит на работна ръка, като популацията в трудоспособна възраст понижава с близо 1 милион души годишно. Тя уточни, че запаси на пазара на труда са майките, хората с увреждания и мигрантите.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ




