Демографски парадокс: Живеем по-дълго, но раждаемостта се срива въпреки милионите за помощи
Над 1.3 милиарда лв. обществени разноски не съумяха да извърнат отрицателния тренд
Правителството регистрира " изпълнени ограничения " и стотици милиони левове, раздадени за поощряване на раждаемостта през 2024 година, само че сухата статистика разкрива обезпокоителен абсурд. Докато междинната дълготрайност на живота в България бележи лек растеж, демографската дупка се запълва не от нови български жители, а от засилен импорт на мигранти от страни отвън Европейския съюз.
Това излиза наяве от признатия през днешния ден от държавното управление Отчет за осъществяване на демографската тактика за 2024 година, сравнен с детайлните данни на Националния статистически институт (НСИ).
Илюзията за " непоклатимост "
Официалният документ подчертава върху " триумфа ", че популацията на страната е намаляло " единствено " с 8121 души през миналата година, достигайки 6 437 360 души. Зад това видимо усмиряване обаче се крие дълбока структурна рецесия. Спадът е най-малък не тъй като се раждат повече деца, а тъй като в България са влезнали над 52 000 души от чужбина.
Тревожният подробност е в структурата на този поток – 51.5% от новодошлите са жители на страни отвън Европейски Съюз, което удостоверява наклонността българският бизнес и стопанска система да разчитат от ден на ден на импорт на работна ръка от трети страни, с цел да компенсират неналичието на фрагменти.
Милиони без резултат
Отчетът с горделивост показва обществената цена на демографската политика – над 669 милиона лв. за майчинство и още 662 милиона лв. за детски помощи. Въпреки този финансов запас, данните на Национален статистически институт за 2024 година демонстрират спад на живородените деца с 6.6% по отношение на миналата година.
" Мерките са ориентирани към удобно повлияване на раждаемостта ", написа в държавния документ, само че обстоятелствата сочат, че резултатът е нулев или негативен. Смъртността остава близо два пъти по-висока от раждаемостта (над 100 000 умряли против едвам към 53 000 родени), което прави тезата за " сполучлива демографска тактика " мощно противоречива.
Възстановяване или застой?
Една от дребното несъмнено положителни вести е растежът в междинната дълготрайност на живота. За интервала 2022–2024 година тя доближава 75.6 години (71.9 за мъжете и 79.3 за жените).
В съпоставяне с 2014 година мъжете живеят с 0.7 години по-дълго, а дамите – с една година. Този растеж обаче би трябвало да се чете деликатно – той е значително промяна след фрапантния спад по време на Коронавирус пандемията, когато България оглави международните ранглисти по смъртност. Въпреки нарастването, страната ни остава на опашката в Европейски Съюз по този индикатор, а разликата сред качеството на живот и опазване на здравето в София и райони като Видин остава фрапантна.
Правителството регистрира " изпълнени ограничения " и стотици милиони левове, раздадени за поощряване на раждаемостта през 2024 година, само че сухата статистика разкрива обезпокоителен абсурд. Докато междинната дълготрайност на живота в България бележи лек растеж, демографската дупка се запълва не от нови български жители, а от засилен импорт на мигранти от страни отвън Европейския съюз.
Това излиза наяве от признатия през днешния ден от държавното управление Отчет за осъществяване на демографската тактика за 2024 година, сравнен с детайлните данни на Националния статистически институт (НСИ).
Илюзията за " непоклатимост "
Официалният документ подчертава върху " триумфа ", че популацията на страната е намаляло " единствено " с 8121 души през миналата година, достигайки 6 437 360 души. Зад това видимо усмиряване обаче се крие дълбока структурна рецесия. Спадът е най-малък не тъй като се раждат повече деца, а тъй като в България са влезнали над 52 000 души от чужбина.
Тревожният подробност е в структурата на този поток – 51.5% от новодошлите са жители на страни отвън Европейски Съюз, което удостоверява наклонността българският бизнес и стопанска система да разчитат от ден на ден на импорт на работна ръка от трети страни, с цел да компенсират неналичието на фрагменти.
Милиони без резултат
Отчетът с горделивост показва обществената цена на демографската политика – над 669 милиона лв. за майчинство и още 662 милиона лв. за детски помощи. Въпреки този финансов запас, данните на Национален статистически институт за 2024 година демонстрират спад на живородените деца с 6.6% по отношение на миналата година.
" Мерките са ориентирани към удобно повлияване на раждаемостта ", написа в държавния документ, само че обстоятелствата сочат, че резултатът е нулев или негативен. Смъртността остава близо два пъти по-висока от раждаемостта (над 100 000 умряли против едвам към 53 000 родени), което прави тезата за " сполучлива демографска тактика " мощно противоречива.
Възстановяване или застой?
Една от дребното несъмнено положителни вести е растежът в междинната дълготрайност на живота. За интервала 2022–2024 година тя доближава 75.6 години (71.9 за мъжете и 79.3 за жените).
В съпоставяне с 2014 година мъжете живеят с 0.7 години по-дълго, а дамите – с една година. Този растеж обаче би трябвало да се чете деликатно – той е значително промяна след фрапантния спад по време на Коронавирус пандемията, когато България оглави международните ранглисти по смъртност. Въпреки нарастването, страната ни остава на опашката в Европейски Съюз по този индикатор, а разликата сред качеството на живот и опазване на здравето в София и райони като Видин остава фрапантна.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




