Над 1.1 милиона европейци са починали през 2022 г. поради

Над 1.1 милиона европейци са умряли през 2022 година заради предотвратими или лечими болести. Това сочи отчетът „ Здравето от близко: Европа 2024 “ на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейски Съюз. Експертите акцентират, че тези смъртни случаи са можели да бъдат избегнати с по-добри здравни системи и съответни ограничения в публичното здраве. Починалите съставляват към 20% от всички смъртни случаи в Европейския съюз за същия интервал.

Докладът проучва равнищата на предотвратима смъртност в Европа. Основни фактори са разноските за опазване на здравето и разпространяването на рискови фактори. Сред тях са тютюнопушенето и несъразмерната консумация на алкохол. Смъртните случаи са разграничени на две категории: предотвратими и лечими.

Предотвратимите случаи могат да бъдат избегнати посредством усъвършенствания в публичното здраве. Примери за такива са рак на белия дроб, сърдечни болести, COVID-19, гибел, обвързвана с алкохол, инсулт, произшествия, хронична обструктивна белодробна болест и самоубийства.

Лечимите смъртни случаи са директно свързани с качеството на здравните грижи. Тук влизат исхемични сърдечни болести, рак на дебелото черво и на гърдата, инсулт, пневмония, хипертония и диабет.

Анализът демонстрира предотвратимите смъртни случаи на 100 хиляди души. Източноевропейските и балтийските страни са отпред в тази ранглиста. Латвия е първа с 543 предотвратими смърти. Следват Румъния с 519, Унгария с 512, Литва с 493 и България с 471 случая. За съпоставяне, Швейцария е на последно място със 153 случая на 100 хиляди души. Страни като Швеция, Норвегия, Нидерландия и Франция регистрират под 200 случая.

Страните от Централна и Южна Европа имат междинни равнища на предотвратима смъртност. Хърватия, Полша, Турция, Гърция, Чехия и Италия записват сред 200 и 300 случая. Германия, макар че е под междинното за Европейски Съюз, е с най-голям дял измежду водещите стопански системи – 249 случая.

Сърдечните болести са съществена лечима причина за гибел в Европейски Съюз. Те съставляват 21% от всички смъртни случаи. Следват рак на дебелото черво (14%), рак на гърдата и инсулт (по 10%), пневмония (8%), хипертония (5%) и диабет (4%).

През 2021 година COVID-19 е бил водеща предотвратима причина за смъртност (24%). През 2022 година делът му понижава до 10%, отстъпвайки на рака на белия дроб (19%) и сърдечните болести (11%).

Големите разлики сред страните в Европейски Съюз се дължат на доста фактори. Сред тях са разноските за опазване на здравето и профилактиката. България, Сърбия и Румъния са на дъното по скрининг за рак на дебелото черво. България обаче регистрира по-високи равнища от междинните за Европейски Съюз за скрининг за рак на маточната шийка.

Докладът „ Здравето от близко: Европа 2024 “ е взаимна самодейност на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейската комисия. Той дава повсеместен разбор на европейските здравни системи след пандемията от COVID-19. Документът разпознава два съществени казуса: дефицитът на здравни фрагменти и потребността от повече години живот в положително здраве. България е с втория най-нисък дял разноски за здраве на глава от популацията в Европейски Съюз. Това е основен фактор за високата предотвратима смъртност. Страната ни е и измежду водещите по майчина смъртност и антибиотична устойчивост. Освен това, България е единствената страна в Европейски Съюз, където смъртността от сърдечно-съдови болести пораства. Европейските здравни системи не престават да се възвръщат от пандемията. Те са изправени пред нови провокации като софтуерни промени, резистентност на антибиотици и застаряване на популацията. Докладът е част от цикъла „ State of Health in the EU “. Той предлага сравнителни разбори за 27-те страни членки на Европейски Съюз, 9 кандидат-страни, 3 страни от ЕСТА и Англия. Проблемите в здравната система на България са многопластови, като да вземем за пример високата взаимозависимост от алкохол измежду лекарите, за която може да прочетете в обвързвана публикация.