Предизвикателствата, в които трябва да започнете да виждате възможности
Начинът, по който умните и сполучливи хора подхождат към проблемите, е в действителност изумителен. Там, където другите виждат непреодолими спънки, те виждат провокации и благоприятни условия, от които да се възползват. Тяхната убеденост, макар всички компликации, произтича от способността им да загърбват отрицателните мисли и усеща – нещо, което пречи на развиването на доста хора.
Професорът по логика на психиката в Пенсилванския университет Мартин Селигман е отделил повече време на този феномен от всеки различен откривател. Според него триумфът в живота зависи най-много от сериозно разграничаване – дали вярвате, че неуспехите ви се дължат на персонални дефекти и условия, които са отвън ваш надзор, или на, които може да коригирате, стига да положите нужните старания.
Селигман е разкрил, че хората, които приписват неуспехите си на вродени дефекти, страдат от меланхолия доста по-често от останалите. Оптимистите пък са по-успешни, защото гледат на неуспехите като на уроци, от които да си вземат поучения, и имат вяра, че могат да се оправят по-добре в бъдеще.
Поддържането на подобен метод на мислене обаче не е по никакъв начин елементарно, защото хората непрекъснато са подложени на напън от няколко фактора, които могат да унищожат техният оптимизъм. Това обаче не важи за умните хора, които не разрешават на тези провокации да ги спрат по пътя им към триумфа.
Възраст
Възрастта е просто едно число. Умните хора не разрешават тяхната възраст да бъде определяща за това кои са те и на какво са способни. Спомням си един професор от университета, който споделяше на студентите, че са прекомерно млади и неопитни с цел да правят съвещания. Според него ние трябваше да работим няколко години в непознати компании, преди да можем даже да мислим за реализиране на триумф като самостоятелни консултанти. Докато той говореше тези неща, аз към този момент съветвах клиенти.
По някаква причина хората изпитват вътрешна потребност да ви споделят какво би трябвало и какво не би трябвало да вършиме, когато сте на избрана възраст. Не ги слушайте, тъй като умните хора несъмнено не са се преценяват с тези визии. Те следват сърцето си и разрешават на тяхната пристрастеност като ориентир за посоката, в която да поемат.
Негативизъм
Животът ви не постоянно върви по метода, по който желаете, само че в края на краищата вие разполагате със същите 24 часа дневно, които имат и всички останали. Умните хора се стараят да употребяват това време за нещо свястно и значимо. Вместо непрестанно да се оплакват, те мислят за нещата, за които са признателни. Те намират най-хубавото решение на даден проблем и не престават напред.
Когато негативизмът идва от някой различен, умните хора се разграничават от него като дефинират ясни граници.
Представете си, че сте астматик и ваш сътрудник е седнал на стъпалата пред офиса да изпуши една цигара. Вие ще се дистанцирате от него, тъй като осъзнавате какъв брой нездравословен може да бъде цигареният пушек за вас. Направете същото с отрицателните хора.
Един превъзходен метод да създадете граници с хората, които непрекъснато се оплакват, е да ги попитате по какъв начин считат да решат казуса. Това ще ги накара или да замълчат или да пренасочат диалога в една по-продуктивна посока.
Токсични хора
Някои хора споделят, че всеки човек е нещо приблизително сред петимата души, с които прекарва най-вече време. Факт е, че някои от най-успешните компании, основани през предишния век, са учредени от брилянтни сътрудници. Създателите на Apple и Стивън Возняк са живели в един квартал, Бил Гейтс и Пол Алън от Microsoft се познават още от детската градина, а Сергей Брин и Лари Пейдж от Гугъл са се срещнали в Станфордския университет.
По същия метод, по който страхотните хора могат да ви оказват помощ да реализирате цялостния си капацитет, токсичните хора могат да ви повлекат надолу дружно със себе си. Независимо дали става въпрос за негативизъм, експанзия или непрекъснато недоволство, токсичните хора основават стрес и напрежение, които би трябвало да бъдат избягвани непременно.
Ако не сте удовлетворени от положението, в което се намира живота ви сега, просто се огледайте. Много постоянно проблемите на човек произтичат от неговото обграждане. Никога няма да можете да разкриете цялостния си капацитет, в случай че не се отървете от токсичните хора.
Какво мислят другите за вас
Ако вашето възприятие за задоволеност произтича от сравненията ви с други хора, то към този момент не сте стопанин на личната си орис. Въпреки че е невероятно да игнорирате изцяло непознатото мнение за вас, това не значи, че би трябвало непрестанно да сравнявате с другите и да взимате тяхната оценка драговолно. Точно противоположното, непознатата оценка не е безпристрастна и може да бъде подвеждаща. Каквото и да мислят другите за вас, възприятието ви за стойност би трябвало да идва от вътрешната страна.
Умните хора знаят, че да несъразмерния фокус върху това какво мислят другите е загуба на време и сила. Когато умните хора изпитват задоволство от нещо, което са създали, те не разрешават на мнението на никого да омаловажи постигнатото. Какво мислят другите хора за вас във всеки даден миг, едно е несъмнено – в никакъв случай не сте толкоз добър или неприятен, колкото те споделят.
Страх
Страхът не е нищо повече от една страст, която се подхранва от вашето въображение. Опасността е същинска. Тя е мигновения приток на адреналин, който усещаме, когато около нас мине кола с висока скорост. Страхът е избор. Умните хора са наясно с това. Те обръщат обстановката в своя изгода, пристрастявайки се към еуфоричното възприятие, което получават, когато преодолеят своите страхове.
Не ограничавайте себе си, единствено тъй като се страхувате. Често слушам хората да споделят: „ Кое е най-лошото нещо, което може да се случи? Ще те убие ли? “. Работата е там, че гибелта не е най-лошото нещо, което може да сполети човек. Най-лошото е да си позволите да умрете от вътрешната страна, до момента в който към момента сте живи.
Миналото и бъдещето
Подобно на страха, предишното и бъдещето са артикули на нашето въображение. Колкото и да се вините за предишното и да се тревожите за бъдещето, няма да можете да ги измененията. Умните хора са наясно с този факт и се стараят да живеят в сегашното. Невъзможно е да разкриете цялостния си капацитет, в случай че мозъкът ви непрекъснато е на друго място. За да започнете да живеете в сегашното, би трябвало да извършите две неща:
Да се примирите с вашето минало - Ако не можете да се помирите с вашето минало, то ще дефинира вашето бъдеще, а в случай че не приемете несигурността на бъдещето, в никакъв случай няма да намерите успокоение в сегашното. Да приемете несигурността на бъдещето и да не си задавате ненужни упования - Както е споделил Марк Твен: „ Да се тревожиш е като да плащаш дълг, който не си натрупал “.
Състоянието на света
Ако следите новините ще видите, че те съставляват един безконечен цикъл от принуждение, стопански рецесии, банкрути и екологични бедствия. Човек елементарно може да остане с усещането, че всичко отива по дяволите.
Кой знае… може би светът в действителност върви от неприятно към по-лошо. Умните хора обаче не се тревожат за това, защото те не си губят времето с неща, които са отвън техен надзор. Вместо това те насочват силата си към неща, върху които имат надзор – тяхното внимание и напъните им. Те концентрират вниманието си върху нещата, за които са признателни, и върху положителното по света. Те насочват напъните си върху това всеки ден да усъвършенстват живота си и света към тях.
В последна сметка, триумфът ви зависи от метода ви на мислене. С нужната дисциплинираност и централизация може да гарантирате, че тези трудности в никакъв случай няма да ви попречат да достигнете цялостния си капацитет.
……..
Травис Брадбeри , създател на бестселъра „ Emotional Intelligence 2.0 “ и съосновател на TalentSmart, в профила си в
Превод и редакция: Георги Георгиев
Професорът по логика на психиката в Пенсилванския университет Мартин Селигман е отделил повече време на този феномен от всеки различен откривател. Според него триумфът в живота зависи най-много от сериозно разграничаване – дали вярвате, че неуспехите ви се дължат на персонални дефекти и условия, които са отвън ваш надзор, или на, които може да коригирате, стига да положите нужните старания.
Селигман е разкрил, че хората, които приписват неуспехите си на вродени дефекти, страдат от меланхолия доста по-често от останалите. Оптимистите пък са по-успешни, защото гледат на неуспехите като на уроци, от които да си вземат поучения, и имат вяра, че могат да се оправят по-добре в бъдеще.
Поддържането на подобен метод на мислене обаче не е по никакъв начин елементарно, защото хората непрекъснато са подложени на напън от няколко фактора, които могат да унищожат техният оптимизъм. Това обаче не важи за умните хора, които не разрешават на тези провокации да ги спрат по пътя им към триумфа.
Възраст
Възрастта е просто едно число. Умните хора не разрешават тяхната възраст да бъде определяща за това кои са те и на какво са способни. Спомням си един професор от университета, който споделяше на студентите, че са прекомерно млади и неопитни с цел да правят съвещания. Според него ние трябваше да работим няколко години в непознати компании, преди да можем даже да мислим за реализиране на триумф като самостоятелни консултанти. Докато той говореше тези неща, аз към този момент съветвах клиенти.
По някаква причина хората изпитват вътрешна потребност да ви споделят какво би трябвало и какво не би трябвало да вършиме, когато сте на избрана възраст. Не ги слушайте, тъй като умните хора несъмнено не са се преценяват с тези визии. Те следват сърцето си и разрешават на тяхната пристрастеност като ориентир за посоката, в която да поемат.
Негативизъм
Животът ви не постоянно върви по метода, по който желаете, само че в края на краищата вие разполагате със същите 24 часа дневно, които имат и всички останали. Умните хора се стараят да употребяват това време за нещо свястно и значимо. Вместо непрестанно да се оплакват, те мислят за нещата, за които са признателни. Те намират най-хубавото решение на даден проблем и не престават напред.
Когато негативизмът идва от някой различен, умните хора се разграничават от него като дефинират ясни граници.
Представете си, че сте астматик и ваш сътрудник е седнал на стъпалата пред офиса да изпуши една цигара. Вие ще се дистанцирате от него, тъй като осъзнавате какъв брой нездравословен може да бъде цигареният пушек за вас. Направете същото с отрицателните хора.
Един превъзходен метод да създадете граници с хората, които непрекъснато се оплакват, е да ги попитате по какъв начин считат да решат казуса. Това ще ги накара или да замълчат или да пренасочат диалога в една по-продуктивна посока.
Токсични хора
Някои хора споделят, че всеки човек е нещо приблизително сред петимата души, с които прекарва най-вече време. Факт е, че някои от най-успешните компании, основани през предишния век, са учредени от брилянтни сътрудници. Създателите на Apple и Стивън Возняк са живели в един квартал, Бил Гейтс и Пол Алън от Microsoft се познават още от детската градина, а Сергей Брин и Лари Пейдж от Гугъл са се срещнали в Станфордския университет.
По същия метод, по който страхотните хора могат да ви оказват помощ да реализирате цялостния си капацитет, токсичните хора могат да ви повлекат надолу дружно със себе си. Независимо дали става въпрос за негативизъм, експанзия или непрекъснато недоволство, токсичните хора основават стрес и напрежение, които би трябвало да бъдат избягвани непременно.
Ако не сте удовлетворени от положението, в което се намира живота ви сега, просто се огледайте. Много постоянно проблемите на човек произтичат от неговото обграждане. Никога няма да можете да разкриете цялостния си капацитет, в случай че не се отървете от токсичните хора.
Какво мислят другите за вас
Ако вашето възприятие за задоволеност произтича от сравненията ви с други хора, то към този момент не сте стопанин на личната си орис. Въпреки че е невероятно да игнорирате изцяло непознатото мнение за вас, това не значи, че би трябвало непрестанно да сравнявате с другите и да взимате тяхната оценка драговолно. Точно противоположното, непознатата оценка не е безпристрастна и може да бъде подвеждаща. Каквото и да мислят другите за вас, възприятието ви за стойност би трябвало да идва от вътрешната страна.
Умните хора знаят, че да несъразмерния фокус върху това какво мислят другите е загуба на време и сила. Когато умните хора изпитват задоволство от нещо, което са създали, те не разрешават на мнението на никого да омаловажи постигнатото. Какво мислят другите хора за вас във всеки даден миг, едно е несъмнено – в никакъв случай не сте толкоз добър или неприятен, колкото те споделят.
Страх
Страхът не е нищо повече от една страст, която се подхранва от вашето въображение. Опасността е същинска. Тя е мигновения приток на адреналин, който усещаме, когато около нас мине кола с висока скорост. Страхът е избор. Умните хора са наясно с това. Те обръщат обстановката в своя изгода, пристрастявайки се към еуфоричното възприятие, което получават, когато преодолеят своите страхове.
Не ограничавайте себе си, единствено тъй като се страхувате. Често слушам хората да споделят: „ Кое е най-лошото нещо, което може да се случи? Ще те убие ли? “. Работата е там, че гибелта не е най-лошото нещо, което може да сполети човек. Най-лошото е да си позволите да умрете от вътрешната страна, до момента в който към момента сте живи.
Миналото и бъдещето
Подобно на страха, предишното и бъдещето са артикули на нашето въображение. Колкото и да се вините за предишното и да се тревожите за бъдещето, няма да можете да ги измененията. Умните хора са наясно с този факт и се стараят да живеят в сегашното. Невъзможно е да разкриете цялостния си капацитет, в случай че мозъкът ви непрекъснато е на друго място. За да започнете да живеете в сегашното, би трябвало да извършите две неща:
Да се примирите с вашето минало - Ако не можете да се помирите с вашето минало, то ще дефинира вашето бъдеще, а в случай че не приемете несигурността на бъдещето, в никакъв случай няма да намерите успокоение в сегашното. Да приемете несигурността на бъдещето и да не си задавате ненужни упования - Както е споделил Марк Твен: „ Да се тревожиш е като да плащаш дълг, който не си натрупал “.
Състоянието на света
Ако следите новините ще видите, че те съставляват един безконечен цикъл от принуждение, стопански рецесии, банкрути и екологични бедствия. Човек елементарно може да остане с усещането, че всичко отива по дяволите.
Кой знае… може би светът в действителност върви от неприятно към по-лошо. Умните хора обаче не се тревожат за това, защото те не си губят времето с неща, които са отвън техен надзор. Вместо това те насочват силата си към неща, върху които имат надзор – тяхното внимание и напъните им. Те концентрират вниманието си върху нещата, за които са признателни, и върху положителното по света. Те насочват напъните си върху това всеки ден да усъвършенстват живота си и света към тях.
В последна сметка, триумфът ви зависи от метода ви на мислене. С нужната дисциплинираност и централизация може да гарантирате, че тези трудности в никакъв случай няма да ви попречат да достигнете цялостния си капацитет.
……..
Травис Брадбeри , създател на бестселъра „ Emotional Intelligence 2.0 “ и съосновател на TalentSmart, в профила си в
Превод и редакция: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ