Начинът, по който преходът към възобновяеми енергийни източници ще промени

Начинът, по който преходът към възобновими енергийни източници ще промени геополитическия ред, е измежду най-интересните аспекти на трансформацията. Всъщност, измененията към този момент са почнали. Подобно разбъркване настъпи след появяването на изкопаемите горива, които през по-голямата част от предишния век обуславяха връзките сред страните. По същия метод в този момент борбата за ресурсите, нужни за понижаване на излъчванията въглероден диоксид, ще излъчи спечелили и победени и евентуално ще наруши някои от съществуващите салда, написа италианското издание " Интернационале ", представено от Българска телеграфна агенция. Като цяло анализаторите са склонни да считат, че страните, които са построили външната си политика върху продажбата на нефт и природен газ, ще изгубят позиции на интернационалната сцена за сметка на тези, които разполагат с нужните за енергийния преход първични материали и съумелите да се възползват от тях. По-добре би било обаче да не се вършат прибързани оценки, защото по-нататъшното развиване ще зависи от серия фактори, които сега мъчно могат да бъдат планувани, предлага американското списание " Форин афеърс ". Сред тях са измененията във веригите за доставки, въвеждането на нови технологии, откриването на нови находища. Не бива да се не помни също по този начин, че този развой ще бъде доста дълъг. Така наречените петролни страни ще имат интервал на позитивно развиване, преди да стартира упадъкът им, защото в началото изкопаемите горива " ще съжителстват " с възобновимите източници, осoбено с цел да обезпечат растежа на разрастващите се страни. Освен това е доста евентуално свят, уповаващ се на възобновимите източници, да бъде по-стабилен и по-сигурен от настоящия, настояват последователите на чистата сила. Периодът на преход през идващите 30 години ще бъде белязан от невиждани разтърсвания в световния баланс, в динамичността на властта и в положението на обособените страни. Идеалният сътрудник Сблъсъкът сред огромните сили за контрола върху нужните запаси, които са нужни, с цел да се развият и стартират да действат чистите технологии, към този момент стартира и, както наподобява, Съединени американски щати не са са в добра позиция. Вестник " Ню Йорк таймс " разгласява просторен преглед за Демократична република Конго, от която сега идват половината от международните доставки на кобалт, употребен за акумулатори за електрически коли. Статията хвърля светлина върху корумпираността на локалните политици, ужасните условия на труд и вредите върху околната среда, само че отбелязва и " упадъка " на Вашингтон на интернационалната сцена. Връзките сред двете страни постоянно са били доста тесни. През втората международна война Съединени американски щати се обръщат към Конго, с цел да се снабдят с нужния уран за изработката на атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки. Впоследствие похарчват десетки милиарди долари, с цел да защитят находищата на минерали в страната. Поредица от неверни избори при започване на новия век обаче трансформира обстановката. Американската компания " Фрийпорт-МакМоРан " (Freeport-McMoRan), която управлява конгоанските рудници, взема решение да заложи главно на нефт, похарчвайки 20 милиарда $, с цел да купи две компании от бранша. Когато цената на петрола се срутва, групата потъва в задължения и през 2016 година е принудена да продаде най-голямата мина за кобалт в страната. Единствените евентуални купувачи са две китайски сдружения, подкрепени с вложения от Пекин. Едното от тях придобива рудника за 2,5 милиарда $. Администрацията на президента Барак Обама си дава сметка, че кобалтът се трансформира в главен запас в международната стопанска система и Съединени американски щати са на път да изостанат, само че не разполага нито с опцията, нито с желанието да попречи на достъпа на Китай до бранша, отбелязва изданието. В този миг главните стопански запаси и политически старания на Вашингтон са ориентирани към войните в Афганистан и Ирак и интервенциите против " Ислямска страна ". После в Белия дом идва Доналд Тръмп с обещанието още веднъж да възроди въглищата. Едва встъпил в служба, той анулира всички ограничения за ускорение на прехода към електрически коли, давайки в допълнение преимущество на Китай. В момента Пекин управлява 15 от 19 кобалтови рудника в Конго. В средата на ноември сегашният президент на Съединени американски щати Джо Байдън призна при посещаване на цех на " Дженерал мотърс " (General Motors) в Детройт, че Пекин печели надпреварата при електрическите коли.
" Нещо се обърка по пътя. Китай е пред нас ", сподели той, с цел да добави предизвикателно след това, че нещата ще се трансформират. Търсене на литий Надеждите на Съединени американски щати да си върнат изгубеното зависят в огромна степен от това, което ще съумеят да открият под пустинята на север от щата Невада. Според оценките в този регион, прочут като " Тaкър пас ", се намират най-големите запаси на литий в Северна Америка, написа френският в. " Монд ". Подобно на кобалта, литият е от голямо значение за енергийния преход. Той се употребява за вятърни турбини, слънчеви панели и най-много за акумулатори за електрически коли. В момента половината от доставките на литий идват от Австралия, а останалата част - от Китай (17 процента), Чили (22 процента) и Аржентина (8 процента). САЩ, които разполагат с към 10 % от международните запаси, имат единствено един рудник в Силвър Пийк, покрай Невада, и добиват съвсем 5000 тона годишно. Това е нищожно количество по отношение на международното произвеждане, равняващо се на 82 000 тона през 2020 година. Вашингтон изостава и в производството на литиевойонни акумулатори - в Китай са ситуирани 107 от общо 142 заводи в света, а в Съединени американски щати - единствено девет, макар че страната е експортьор на електрически коли. Байдън се пробва да обърне наклонността. След като пое властта, той подписа два декрета. Единият планува до 2030 година половината от продаваните нови коли в Съединени американски щати да са електрически, а другият цели да усъвършенства ръководството на литиевите находища и да развие индустрията за произвеждане на акумулатори. В тази връзка запасите в " Такър Пас " са от основно значение. Според " Литиъм америкас " (Lithium Americas), компанията, която ще осъществя плана, откакто влезе един път в режим на употреба, рудникът ще задоволява една четвърт от международното търсене на литий и ще обезпечи акумулатори за един милион електрически автомобила, показва " Интернационале ".
Екоактивисти от Невада се опълчват на плана, уверени, че няма смисъл да се жертва незамърсена територия в името на екологичния преход. Според тях мината ще направи близките земи необитаеми за растения и ще заплаши редица животни. Освен това активността по извличането на минералите може да замърси водите с рискови метали като арсен, антимон и уран, настояват екозащитниците.