Руската „смута“
Началото на XVII-ти век в Русия било белязано с дълбока политическа и военна рецесия, известна по-късно като „ Смутното време “ или просто „ смута “.
Към есента на 1611 година Русия била в положение на цялостна съсипия. Страната се разкъсвала от болярски междуособици за овакантения престол. В същото време почнали външни нашествия. От север нахлули шведите. Поляците окупирали Москва, от дълго време към този момент били обсадили Смоленск. Но всяко зло за положително: по този начин гражданската вътрешна война почнала да утихва, трансформирайки се в освободително придвижване против нашествениците.
През февруари-март 1611 година зародило Първото съветско опълчение. Опълченците тръгнали към Москва. В столицата избухнало въстание против полския гарнизон, който бил окупирал града. В Москва нахлул авангардът на опълченците, предвождан от княз Дмитрий Пожарски. Полският гарнизон почнал да отстъпва от позициите си. Но тогава поляците запалили дървените къщи в столицата, каквито били повече от постройките. Хората се спуснали да избавят фамилиите и имуществото си.
Поляците се укрили в каменните замъци на Кремъл и квартала Китай-город. Опълченците, отстъпили, спасявайки се от огъня, като отнесли тежко ранения княз Пожарски. Малка част от тях дружно с 4 хиляди казаци отпред с болярина Дмитрий Трубецкой останали и траяли да държат в блокада полския гарнизон.
Но съветските провали продължавали. На 3 юни 1611 година Смоленск паднал след съвсем 2-годишна блокада. На 16 юли 1611 година шведският военачалник Делагарди съвсем без опозиция завладял Новгород и сключил с градските управляващи съглашение за основаването на обособена страна, васал на Швеция. Шведите се надявали да слагат на съветският трон сина на своя крал Карл IX – принц Карл-Филип.
Населението на Русия към този момент било изморено от боричканията сред другите болярски родове. Всички желали да бъде определен законен цар. Тази концепция изразил в собствен апел към съгражданите си Кузма Минин, богат гражданин на Нижни Новгород. Той декларирал, че Москва би трябвало да бъде освободена от поляците, и царят да бъде определен там.
Кузма Минин получил неизмеримо звание – „ определен човек от цялата земя “. После почнал да събира дарения за ново опълчение, като самичък дал всичките си спестявания и част от своето имущество. Към Нижни Новгород почнали да се стичат боляри, стрелци и казаци. Формирали се боеспособни полкове.
Опълченците били разграничени на 4 категории – конни боляри, стрелци и „ пушкари “ (артилеристи), казаци и „ посох “ (опълченци, които не умеели да се бият, само че помагали в обоза). За висш воевода на Второто опълчевние поканили княз Дмитрий Михайлович Пожарски, прочут със своята персонална смелост и почтеност. По това време той лекувал раните си в своя роден град Суздал, само че приел поканата.
През юли 1612 година в помощ на 3-хилядния полски гарнизон в Москва тръгнал от Литва хетман Ходкевич с 15 хиляди бойци, най-вече конница, и обоз с храна. Това бил прочут военачалник, разгромил шведите в Ливония.
Пожарски и Минин разбирали, че би трябвало да стигнат в Москва преди Ходкевич. На 24 юли 1612 година предните дозори на Второто опълчение към този момент били при Москва. Опълченците залавяли куриерите, които полският гарнизон в Кремъл изпращал до Ходкевич. В нощта на 19 против 20 август основните сили на Второто опълчение също към този момент се озовали под Москва – към 15 хиляди души.
Ходкевич напредвал по пътя откъм Смоленск. Сутринта на 22 август 1612 година той се появил пред Москва. Прочутите полски „ крилати хусари “ – най-хубавата конница на тогавашна Европа, пробвали в придвижване да влязат в столицата, само че били отблъснати от опълченците на Пожарски. Тогава хетманът вкарал всичките си полкове в борбата. Някои полски елементи съумели да влязат в Москва, само че елитните съветски болярски сотни ги принудили да правят отстъпка.
Решаващата борба се състояла на 24 август 1612 г. Ходкевич атакувал с всичките си сили. Опълченците отстъпили зад Москва-река. Четири хиляди казаци отпред с Дмитрий Трубецкой избягали към Новодевичия манастир. Поляците необезпокоявано докарали обоза си с питателните муниции, с цел да го вкарат в града.
В този под напрежение миг монахът-писател Авраамий Палицин отишъл при казаците и стартира да ги убеждава да не отстъпват от бойното поле. Вдъхновени от думите му и без да чакат заповед от Трубецкой, те атакували още веднъж поляците и завладяли по-голямата част от полския обоз.
Свечерявало се, а резултатът от борбата оставал неразбираем. Изведнъж Кузма Минин решил самичък да възглави офанзивата. Заедно с 300 боляри той прекосил реката и нападнал поляците, които били изцяло сюрпризирани. Редиците им се разбъркали. Тогава Пожарски бързо хвърлил стрелците в борбата. А от всички страни казаците на Трубецкой препускали на помощ.
Това решило изхода от сражението. Ходкевич се отдръпнал, а на 25 август излязъл на Смоленския път и тръгнал назад към Литва. Изтощеният от апетит полски гарнизон в Кремъл, наброяващ 3 хиляди души, се предал на 5 ноември. Полският крал Сигзмунд III през декември тръгнал с армията си към Москва, само че под Волоколамск претърпял проваляне от съветските полкове и отстъпил.
През януари 1613 година в столицата се събрал Земски събор, който на 21 февруари избрал за цар 16-годишния Михаил Романов. Така се възцарила династията Романови, която занапред щяла да трансформира Русия във велика империя. „ Смутата “ завършила.
