Защо някои хора просто отслабват по-трудно от други
Началото на всяка нова година е времето, в което най-вече слушаме за диети, хранителни и подготвителни режими, както и други способи да станем най-хубавата версия на себе си. Време, натоварено както с огромни упования, по този начин и с огромни цели. А те, както знаем, постоянно вървят ръка за ръка и с огромните разочарования.
Нова година, ново аз - 6 трендове в здравословния метод на живот през 2026 година
Как да се погрижим за духа и тялото си
Затова най-важното, което в никакъв случай не трябва да забравяме по пътя към смяната, е да бъдем реалисти. Защото не всеки път това, което ни се желае, се случва с темпото, което желаем. И на фона на епидемията от наднормено тегло в международен мащаб е добре да знаем някои значими детайлности - като да вземем за пример че не всичко постоянно се свежда до мощна воля и недояждане.
Според разнообразни и многобройни проучвания, затлъстяването е изцяло предотвратимо с верните промени в метода на живот. Но практиката демонстрира друго и диетологът с над 20-годишен опит Бини Суреш го удостоверява пред BBC. И твърди, че би трябвало да гледаме на наднорменото тегло доста по-комплексно, освен като на резултат от неналичието на задоволително придвижване и потреблението на повече храна.
Силата на гените
Животът на всеки човек до известна степен се определя от гените, които носи. И това важи в цялостна мощ и за тежестта ни, безапелационни са учени от Cambridge University. Защото точно гените могат да оказват въздействие на методите, по които мозъкът ни управлява глада и възприятието за задоволеност, както и връзката със стомаха. И някои от тях, които се откриват при хората с наднормено тегло, могат да са виновници за честия апетит, както и за сложното насищане.
Най-известният ген, който се свързва точно с тези усложнения при отслабването, е MC4R. Именно разновидността в него подтиква преяждането. А носители точно на него са към 1/5 от популацията на света.
Освен върху глада и възприятието за задоволеност, гените могат да оказват пряк резултат и върху на тялото и това какъв брой бързо изгаряме употребяваната сила. И поради това някои могат да качат повече килограми, консумирайки същото количество храна, или да изгорят по-малко, тренирайки еднообразно.
Според учени, има десетки, стотици, а евентуално и хиляди гени и техни разновидности, които могат да повлияят на тежестта ни по разнообразни способи, по тази причина е значимо постоянно да се взимат поради като фактор, който може да има и ключове значение, паралелно с останалите.
Йо-йо резултатът
Друго забавно научно откритие, което не е за подценяване е, че мозъкът на всеки човек дефинира по собствен специфичен метод съответно тегло, което счита за вярното за нас. То се дефинира както от генетиката, по този начин и от други значими фактори - околна среда, сън и стрес да вземем за пример. И учените изясняват, че тялото ни има един тип термостат за килограмите.
Ако паднем под считаното за идеално за нас от мозъка ни тегло, възприятието за апетит се ускорява, а метаболизмът се забавя за да го достигнем още веднъж. И на тези физиологични процеси е доста мъчно да противодействаме, колкото и мощна воля да имаме. Защото постоянно приказваме не просто за апетит, а за същински прояви на алчност, изяснява.
Именно с това може да се изясни и по този начин честият йо-йо резултат при диетите. Колкото и старания да поставяме и колкото и малко калории да консумираме, до момента в който я съблюдаваме, когато спрем, организмът ни има своите ефективни механизми, с които да ни накара да възвърнем теглото, което сме изгубили, в случай че съгласно него тази смяна не е вярна.
Лептин и инсулин
Първото е хормон, който е директно обвързван с възприятието за апетит. Той се създава от мастните кафези в тялото и ролята му е да алармира на хипоталамуса какъв брой сила е съхранило тялото ни. И в случай че хипоталамусът реши, че силата и мазнините са прекомерно доста, понижава апетита и забързва метаболизма.
9 мързеливи метода за намаляване
Особено потребни през студените месеци
Но тази добре работеща машина може да се повлияе от инсулина. И той, и лептинът, споделят идентични пътища, по които стигат до хипоталамуса. И в случай че инсулинът е прекомерно висок, лептинът не може да си свърши работата. Така губим визия какъв брой сме изяли. Добрата вест е, че това е развой, на който можем да повлияем, за разлика от гените си.
Нова година, ново аз - 6 трендове в здравословния метод на живот през 2026 година
Как да се погрижим за духа и тялото си
Затова най-важното, което в никакъв случай не трябва да забравяме по пътя към смяната, е да бъдем реалисти. Защото не всеки път това, което ни се желае, се случва с темпото, което желаем. И на фона на епидемията от наднормено тегло в международен мащаб е добре да знаем някои значими детайлности - като да вземем за пример че не всичко постоянно се свежда до мощна воля и недояждане.
Според разнообразни и многобройни проучвания, затлъстяването е изцяло предотвратимо с верните промени в метода на живот. Но практиката демонстрира друго и диетологът с над 20-годишен опит Бини Суреш го удостоверява пред BBC. И твърди, че би трябвало да гледаме на наднорменото тегло доста по-комплексно, освен като на резултат от неналичието на задоволително придвижване и потреблението на повече храна.
Силата на гените
Животът на всеки човек до известна степен се определя от гените, които носи. И това важи в цялостна мощ и за тежестта ни, безапелационни са учени от Cambridge University. Защото точно гените могат да оказват въздействие на методите, по които мозъкът ни управлява глада и възприятието за задоволеност, както и връзката със стомаха. И някои от тях, които се откриват при хората с наднормено тегло, могат да са виновници за честия апетит, както и за сложното насищане.
Най-известният ген, който се свързва точно с тези усложнения при отслабването, е MC4R. Именно разновидността в него подтиква преяждането. А носители точно на него са към 1/5 от популацията на света.
Освен върху глада и възприятието за задоволеност, гените могат да оказват пряк резултат и върху на тялото и това какъв брой бързо изгаряме употребяваната сила. И поради това някои могат да качат повече килограми, консумирайки същото количество храна, или да изгорят по-малко, тренирайки еднообразно.
Според учени, има десетки, стотици, а евентуално и хиляди гени и техни разновидности, които могат да повлияят на тежестта ни по разнообразни способи, по тази причина е значимо постоянно да се взимат поради като фактор, който може да има и ключове значение, паралелно с останалите.
Йо-йо резултатът
Друго забавно научно откритие, което не е за подценяване е, че мозъкът на всеки човек дефинира по собствен специфичен метод съответно тегло, което счита за вярното за нас. То се дефинира както от генетиката, по този начин и от други значими фактори - околна среда, сън и стрес да вземем за пример. И учените изясняват, че тялото ни има един тип термостат за килограмите.
Ако паднем под считаното за идеално за нас от мозъка ни тегло, възприятието за апетит се ускорява, а метаболизмът се забавя за да го достигнем още веднъж. И на тези физиологични процеси е доста мъчно да противодействаме, колкото и мощна воля да имаме. Защото постоянно приказваме не просто за апетит, а за същински прояви на алчност, изяснява.
Именно с това може да се изясни и по този начин честият йо-йо резултат при диетите. Колкото и старания да поставяме и колкото и малко калории да консумираме, до момента в който я съблюдаваме, когато спрем, организмът ни има своите ефективни механизми, с които да ни накара да възвърнем теглото, което сме изгубили, в случай че съгласно него тази смяна не е вярна.
Лептин и инсулин
Първото е хормон, който е директно обвързван с възприятието за апетит. Той се създава от мастните кафези в тялото и ролята му е да алармира на хипоталамуса какъв брой сила е съхранило тялото ни. И в случай че хипоталамусът реши, че силата и мазнините са прекомерно доста, понижава апетита и забързва метаболизма.
9 мързеливи метода за намаляване
Особено потребни през студените месеци
Но тази добре работеща машина може да се повлияе от инсулина. И той, и лептинът, споделят идентични пътища, по които стигат до хипоталамуса. И в случай че инсулинът е прекомерно висок, лептинът не може да си свърши работата. Така губим визия какъв брой сме изяли. Добрата вест е, че това е развой, на който можем да повлияем, за разлика от гените си.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ