От днес Ердоган управлява Турция почти сам, но няма да му е лесно
Началото на нова епоха " бележи днешния ден в Турция по думите на самия ѝ президент Реджеп Тайип Ердоган - спечелилия от изборите на 24 юни, който се заклева през днешния ден, с цел да заеме същия пост, който има от 2014 година, само че с нови пълномощия.
Днес ще бъде публикуван и първият президентски декрет, с който ще бъде формиран кабинетът, а в петък ще е първото му съвещание. Това е кулминационната точка на развой със 74 ремонти в конституцията, дал на президента опцията да бъде и държавен, и държавен началник. Указ, оповестен предходната седмица, към този момент промени закони, някои от които основани през 1924 година - година след основаването на Република Турция от Мустафа Кемал Ататюрк.
Ердоган споделя, че измененията ще му оказват помощ да ръководи по-ефикасно и без напрежение в институциите. Ще може по-успешно да се оправя с проблемите на стопанската система и сигурността. След като той се закълне в 16 ч. локално и българско време в наличието на водачи от десетки страни (между тях е и българският президент Румен Радев) и разгласи имената на министрите два часа по-късно, доста неща в Турция официално ще се трансформират, други ще останат същите, а на някои места, да вземем за пример в Народното събрание, може да има и непредвидени провокации.
Новото в ръководството на процедура
Президентът ще може да ръководи с укази, които обаче не могат да опонират на настоящото законодателство; ще назначава кабинета и част от най-високопоставените магистрати ( " поставят " му се 4 места в Съвета на съдии и прокурори, а 7 са за парламента), както и вицепрезиденти .
Държавният глава също по този начин ще дава отговор за бюджета ; ще може да вкарва изключително положение; ще може да разпуска Народното събрание, с което автоматизирано да провокира предварителни избори . Чрез така наречен Държавен контролен съвет ще има по-голяма власт над институции като въоръжените сили, защото съветът ще може да стартира административни следствия за дейностите им. На доктрина ще има право на два мандата, на процедура - незнайно на какъв брой.
Постът на премиера се заличи (досегашният министър-председател Бинали Йълдъръм бе номиниран от ръководещите за ръководител на парламента). Парламентът към този момент има повече депутати (600 вместо 550), по всяка възможност по-млади (прагът към този момент е 18 години вместо досегашните 25), без право да управлява изпълнителната власт , само че при болшинство от близо две трети ще може да смъква президента . Ще може да блокира и бюджетните му оферти.
Ердоган се възползва от това, че президентът към този момент има право да членува в политическа партия, и се върна отпред на ПСР още след референдума. Подобно на други президентски републики успеха на партията му в Народното събрание ще води до мощно припокриване на законодателната и изпълнителната власт.
Отслабва в допълнение и ролята на армията - съгласно държавната телевизия TRT аргументът за това е, че тя до момента е правила седем интервенции против властта и е време да бъде овладяна (вероятно с изключение на трите преврата сред 1960 и 1980 година се имат поради така наречен " постмодерен прелом ", двата осуетени заговора през предишното десетилетие и опита за прелом преди 2 години).
Какво още се трансформира в Турция можете да прочетете тук.
© Osman Orsal, Reuters
" Хората ни завоюваха, Турция завоюва, благодаря, Истанбул! " (Надпис на афиш в Истанбул на 25 юни)
" Непартиен " кабинет "
В петък Ердоган сподели, че първият кабинет, образуван при новата система на ръководство, ще се състои и от министри, които не са членове на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) (според " Ройтерс " това значи, че ще има министри и от националистическите партньори).
" Нашите организации, общини, провинциални организации и министри няма да са като преди. Формираме кабинет с министри, които не са членове на ПСР ", сподели Ердоган пред локални партийни ръководители в Анкара. Той увери слушателите си, че министрите отвън ПСР ще " подсигуряват обективност " и никой няма да може да ги " направлява да създадат нещо ".
Очаква се с новия кабинет Ердоган да насочи и мощен външнополитически сигнал на запад, като отстрани министерството за европейски въпроси и го слее с това на външните работи. Възможни са и други структурни промени.
И ръководещата партия се трансформира
За пръв път от 2002 година - като се изключи 2015-а, когато този резултат докара до нови избори след 5 месеца - ръководещата ПСР няма да има болшинство. Това, което разреши на Ердоган да приказва за победа в Народното събрание, бе съюзът му с крайнодясната Партия за националистическо деяние (ПНД), които дружно завоюваха над 52 на 100 в Народното събрание. (Повече за смисъла на изборните резултати четете тук.)
Сама обаче ПСР не би могла да прокарва законодателните решения, които желае, по метод, друг от президентския декрет - тя би трябвало да разчита на ПНД. В обръщението си към локалните водачи в Анкара Ердоган сподели, че така наречен " Народен съюз " - името на предизборния алианс с ПНД - ще продължи да съществува в Народното събрание. Разлики в позициите можеха да се доловят още когато водачът на ПНД Девлет Бахчели разгласи часове след вота на 24 юни, че може би е рано за анулация на настоящото съвсем две години изключително състояние - предизборно заричане на Ердоган. Ден по-късно той към този момент бе в президентския замък, където се съгласи на анулацията, само че случката напомни, че съдружникът във властта може да има и свои политически съображения и не всеки път да е склонен.
За ПСР следва и конгрес през август, на който партията ще бъде реорганизирана. С нова конструкция тя ще се готви и за локалните избори, които са през март следващата година.
Партията по думите на президента ще търси и " по-добри връзки с обществеността ", защото е пристигнала на власт, " с цел да служи, а не с цел да ръководи ". ПСР получи близо 10% по-малко от самия Ердоган на парламентарните избори, само че това се случи и с най-голямата опозиционна мощ, Републиканската национална партия (РНП), за която бяха пуснати по-малко бюлетини, в сравнение с за кандидат-президента ѝ Мухарем Индже.
Фотогалерия: Хиляди събраха Ердоган и Индже в Истанбул >
Срещу " поддръжниците на тероризма " в Народното събрание
Въпреки отслабващите функционалности на Народното събрание опълчването в него, наподобява, ще се изостри.
Основната опозиционна РНП попада под обвинявания на ръководещите, че " поддържа терористи ", поради помощта, която оказа на кюрдската Демократична партия на народите (ДПН) за влизането ѝ в Народното събрание. Затова вътрешният министър Сюлейман Сойлу сподели, че представители на РНП няма да се позволяват до войнишки погребения. Ердоган пък сподели предходната седмица, представен от " Хюриет ", че опозицията би трябвало обществено да се самокритикува за резултата, другояче " връзката сред сепаратистката организация и основната опозиционна партия ще стане същинска, а не тактическа ". В поддръжка за противодържавна активност я упрекват и проправителствени издания освен за вътрешна, само че и за интернационална аудитория.
Под " сепаратистка организация " той имаше поради считаната за терористична организация от Турция, Европейски Съюз и Съединени американски щати Кюрдска работническа партия (ПКК), която съгласно него е обвързвана с ДПН. " Нацията и историята ще държат сметка на тези, които трансформират най-старата партия в Турция в играчка на терористични организации и шепа маргинали на Запад. "
Все отново има ограничавания
Независимо от тези нападки той ще би трябвало да се преценява с обстоятелството, че дружно със съдружниците си има малко над половината места в Народното събрание, а не съвсем две трети болшинство - и другата половина е в ръцете точно на РНП, Добрата партия на някогашния член на националистическата ПНД Мерал Акшенер и прокюрдските депутати. Освен това в Народното събрание за пръв път ще има две националистически партии, които ще заемат съвсем една четвърт от местата и ще се състезават за вниманието на едни и същи гласоподаватели.
Освен да блокира бюджета Народното събрание ще може и да анулира президентските укази , в случай че прокара законодателство по същия въпрос, както и да подложи на гласоподаване въведено от него изключително състояние - да го редуцира, удължи или даже анулира (а в случай че указът за изключително състояние не се утвърди до три месеца, става невалиден). Така неналичието на изцяло несъмнено болшинство в настоящия парламент може да е проблем по избрани въпроси.
Депутатите биха могли и да анулират новата политическа система с болшинство от 400 гласа (две трети) или да свикат референдум по въпроса с 360 гласа (три пети). Това е немислимо в настоящия парламент, само че се чака да е основен миг във всяка бъдеща акция на опозицията, в случай че президентската власт не даде бързи резултати в идващите няколко години.
Променена, само че същата
Критиците на Ердоган го упрекват, че с референдума на 16 април, с успеха на последвалите избори и със настоящето начало на президентската република концентрира съвсем еднолична власт в ръцете си, а думата " султан " се появи като определение пред името му и в журналистически, и в научни писания - като купа, която той видимо ще придобие, щом новата система на ръководство влезе в действие.
В реалност новият модел по-честно дава отговор на въпроса кой взема решенията в Турция. Ердоган и преди в огромна степен имаше властта, която едвам в този момент получава публично. От лятото на 2014 година Турция имаше двама министър председатели след него - Ахмет Давутоглу и Бинали Йълдъръм, само че значимите решения на ръководещата ПСР постоянно бяха свързвани обществено с президента, а когато породиха различия сред него и Давутоглу, последният спря да заема поста.
Сега тази власт се поставя на Ердоган по закон. Колкото и противоречива и разделяща фигура да е той в турското общество към този момент 15 години, всеки, който го подлага на критика - във или отвън Турция - ще би трябвало да има това поради. Ердоган пък ще би трябвало да се преценява с обстоятелството, че отговорността за оправянето с всички провокации - стопанската система, сигурността, интервенциите в Сирия и Ирак - ще се свързва съвсем напълно с него.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Турция (407)
Днес ще бъде публикуван и първият президентски декрет, с който ще бъде формиран кабинетът, а в петък ще е първото му съвещание. Това е кулминационната точка на развой със 74 ремонти в конституцията, дал на президента опцията да бъде и държавен, и държавен началник. Указ, оповестен предходната седмица, към този момент промени закони, някои от които основани през 1924 година - година след основаването на Република Турция от Мустафа Кемал Ататюрк.
Ердоган споделя, че измененията ще му оказват помощ да ръководи по-ефикасно и без напрежение в институциите. Ще може по-успешно да се оправя с проблемите на стопанската система и сигурността. След като той се закълне в 16 ч. локално и българско време в наличието на водачи от десетки страни (между тях е и българският президент Румен Радев) и разгласи имената на министрите два часа по-късно, доста неща в Турция официално ще се трансформират, други ще останат същите, а на някои места, да вземем за пример в Народното събрание, може да има и непредвидени провокации.
Новото в ръководството на процедура
Президентът ще може да ръководи с укази, които обаче не могат да опонират на настоящото законодателство; ще назначава кабинета и част от най-високопоставените магистрати ( " поставят " му се 4 места в Съвета на съдии и прокурори, а 7 са за парламента), както и вицепрезиденти .
Държавният глава също по този начин ще дава отговор за бюджета ; ще може да вкарва изключително положение; ще може да разпуска Народното събрание, с което автоматизирано да провокира предварителни избори . Чрез така наречен Държавен контролен съвет ще има по-голяма власт над институции като въоръжените сили, защото съветът ще може да стартира административни следствия за дейностите им. На доктрина ще има право на два мандата, на процедура - незнайно на какъв брой.
Постът на премиера се заличи (досегашният министър-председател Бинали Йълдъръм бе номиниран от ръководещите за ръководител на парламента). Парламентът към този момент има повече депутати (600 вместо 550), по всяка възможност по-млади (прагът към този момент е 18 години вместо досегашните 25), без право да управлява изпълнителната власт , само че при болшинство от близо две трети ще може да смъква президента . Ще може да блокира и бюджетните му оферти.
Ердоган се възползва от това, че президентът към този момент има право да членува в политическа партия, и се върна отпред на ПСР още след референдума. Подобно на други президентски републики успеха на партията му в Народното събрание ще води до мощно припокриване на законодателната и изпълнителната власт.
Отслабва в допълнение и ролята на армията - съгласно държавната телевизия TRT аргументът за това е, че тя до момента е правила седем интервенции против властта и е време да бъде овладяна (вероятно с изключение на трите преврата сред 1960 и 1980 година се имат поради така наречен " постмодерен прелом ", двата осуетени заговора през предишното десетилетие и опита за прелом преди 2 години).
Какво още се трансформира в Турция можете да прочетете тук.
© Osman Orsal, Reuters
" Хората ни завоюваха, Турция завоюва, благодаря, Истанбул! " (Надпис на афиш в Истанбул на 25 юни)
" Непартиен " кабинет "
В петък Ердоган сподели, че първият кабинет, образуван при новата система на ръководство, ще се състои и от министри, които не са членове на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) (според " Ройтерс " това значи, че ще има министри и от националистическите партньори).
" Нашите организации, общини, провинциални организации и министри няма да са като преди. Формираме кабинет с министри, които не са членове на ПСР ", сподели Ердоган пред локални партийни ръководители в Анкара. Той увери слушателите си, че министрите отвън ПСР ще " подсигуряват обективност " и никой няма да може да ги " направлява да създадат нещо ".
Очаква се с новия кабинет Ердоган да насочи и мощен външнополитически сигнал на запад, като отстрани министерството за европейски въпроси и го слее с това на външните работи. Възможни са и други структурни промени.
И ръководещата партия се трансформира
За пръв път от 2002 година - като се изключи 2015-а, когато този резултат докара до нови избори след 5 месеца - ръководещата ПСР няма да има болшинство. Това, което разреши на Ердоган да приказва за победа в Народното събрание, бе съюзът му с крайнодясната Партия за националистическо деяние (ПНД), които дружно завоюваха над 52 на 100 в Народното събрание. (Повече за смисъла на изборните резултати четете тук.)
Сама обаче ПСР не би могла да прокарва законодателните решения, които желае, по метод, друг от президентския декрет - тя би трябвало да разчита на ПНД. В обръщението си към локалните водачи в Анкара Ердоган сподели, че така наречен " Народен съюз " - името на предизборния алианс с ПНД - ще продължи да съществува в Народното събрание. Разлики в позициите можеха да се доловят още когато водачът на ПНД Девлет Бахчели разгласи часове след вота на 24 юни, че може би е рано за анулация на настоящото съвсем две години изключително състояние - предизборно заричане на Ердоган. Ден по-късно той към този момент бе в президентския замък, където се съгласи на анулацията, само че случката напомни, че съдружникът във властта може да има и свои политически съображения и не всеки път да е склонен.
За ПСР следва и конгрес през август, на който партията ще бъде реорганизирана. С нова конструкция тя ще се готви и за локалните избори, които са през март следващата година.
Партията по думите на президента ще търси и " по-добри връзки с обществеността ", защото е пристигнала на власт, " с цел да служи, а не с цел да ръководи ". ПСР получи близо 10% по-малко от самия Ердоган на парламентарните избори, само че това се случи и с най-голямата опозиционна мощ, Републиканската национална партия (РНП), за която бяха пуснати по-малко бюлетини, в сравнение с за кандидат-президента ѝ Мухарем Индже.
Фотогалерия: Хиляди събраха Ердоган и Индже в Истанбул >
Срещу " поддръжниците на тероризма " в Народното събрание
Въпреки отслабващите функционалности на Народното събрание опълчването в него, наподобява, ще се изостри.
Основната опозиционна РНП попада под обвинявания на ръководещите, че " поддържа терористи ", поради помощта, която оказа на кюрдската Демократична партия на народите (ДПН) за влизането ѝ в Народното събрание. Затова вътрешният министър Сюлейман Сойлу сподели, че представители на РНП няма да се позволяват до войнишки погребения. Ердоган пък сподели предходната седмица, представен от " Хюриет ", че опозицията би трябвало обществено да се самокритикува за резултата, другояче " връзката сред сепаратистката организация и основната опозиционна партия ще стане същинска, а не тактическа ". В поддръжка за противодържавна активност я упрекват и проправителствени издания освен за вътрешна, само че и за интернационална аудитория.
Под " сепаратистка организация " той имаше поради считаната за терористична организация от Турция, Европейски Съюз и Съединени американски щати Кюрдска работническа партия (ПКК), която съгласно него е обвързвана с ДПН. " Нацията и историята ще държат сметка на тези, които трансформират най-старата партия в Турция в играчка на терористични организации и шепа маргинали на Запад. "
Все отново има ограничавания
Независимо от тези нападки той ще би трябвало да се преценява с обстоятелството, че дружно със съдружниците си има малко над половината места в Народното събрание, а не съвсем две трети болшинство - и другата половина е в ръцете точно на РНП, Добрата партия на някогашния член на националистическата ПНД Мерал Акшенер и прокюрдските депутати. Освен това в Народното събрание за пръв път ще има две националистически партии, които ще заемат съвсем една четвърт от местата и ще се състезават за вниманието на едни и същи гласоподаватели.
Освен да блокира бюджета Народното събрание ще може и да анулира президентските укази , в случай че прокара законодателство по същия въпрос, както и да подложи на гласоподаване въведено от него изключително състояние - да го редуцира, удължи или даже анулира (а в случай че указът за изключително състояние не се утвърди до три месеца, става невалиден). Така неналичието на изцяло несъмнено болшинство в настоящия парламент може да е проблем по избрани въпроси.
Депутатите биха могли и да анулират новата политическа система с болшинство от 400 гласа (две трети) или да свикат референдум по въпроса с 360 гласа (три пети). Това е немислимо в настоящия парламент, само че се чака да е основен миг във всяка бъдеща акция на опозицията, в случай че президентската власт не даде бързи резултати в идващите няколко години.
Променена, само че същата
Критиците на Ердоган го упрекват, че с референдума на 16 април, с успеха на последвалите избори и със настоящето начало на президентската република концентрира съвсем еднолична власт в ръцете си, а думата " султан " се появи като определение пред името му и в журналистически, и в научни писания - като купа, която той видимо ще придобие, щом новата система на ръководство влезе в действие.
В реалност новият модел по-честно дава отговор на въпроса кой взема решенията в Турция. Ердоган и преди в огромна степен имаше властта, която едвам в този момент получава публично. От лятото на 2014 година Турция имаше двама министър председатели след него - Ахмет Давутоглу и Бинали Йълдъръм, само че значимите решения на ръководещата ПСР постоянно бяха свързвани обществено с президента, а когато породиха различия сред него и Давутоглу, последният спря да заема поста.
Сега тази власт се поставя на Ердоган по закон. Колкото и противоречива и разделяща фигура да е той в турското общество към този момент 15 години, всеки, който го подлага на критика - във или отвън Турция - ще би трябвало да има това поради. Ердоган пък ще би трябвало да се преценява с обстоятелството, че отговорността за оправянето с всички провокации - стопанската система, сигурността, интервенциите в Сирия и Ирак - ще се свързва съвсем напълно с него.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Турция (407)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ