Началото на историята на Румен е поставена през пролетта на

Началото на историята на Румен е сложена напролет на 2016 година, когато в дома на фамилията му с. Медникарово, община Гълъбово, нахлуват служители на реда. По това време младият мъж е 19-годишен възпитаник, стараещ се да приключи междинното си обучение, с цел да може един ден да си откри хубава работа. 

През това време оказва помощ на хората в селото с каквото може - превозване и сцепване на дърва, строителна работа. Както се споделя – неприличен труд няма и Румен се води по този принцип, учреден на националната мъдрост. 

На 4 март 2016 година старицата Каля Добрикова е открита мъртва в дома си. На място идват служители на реда и правосъдни медици, които се заемат с следствието на случая. Патоанатомите откриват, че тя е умряла вследствие на удушване, като преди този момент някой урод е блудствал с нея. На 11 март е задържан Румен Славов, който по това време е възпитаник в междинното учебно заведение в Гълъбово. Казват, че бил изведен от час и арестуван за непрекъснато. 

Месеци по-късно в изискванията на скъсен развой старозагорският областен съд произнася присъда от 10 години и 8 месеца, която би трябвало да бъде изтърпяна в общежитие от закрит вид при първичен непоколебим режим. Румен е наказан да заплати и 30 000 лв. кръвнина към роднините на жертвата.

След като излежава присъдата си, Румен се връща в Медникарово, решен да търси правдивост, тъй като близо 11 години от живота си губи зад решетките – време, в което можел да приключи приблизително обучение, да си откри работа и даже да сътвори лично семейство.

Румен Славов описа своята версия за ареста и това по какъв начин лежал в панделата по обвиняване за подозрение за осъществено ликвидиране. Той се кълне, че е почтен.
„ Странни неща ми се случиха. Обвиниха ме за нещо, което не съм направил, и това го знае цяло село, тъй като ние всички се познаваме. Когато ме арестуваха, майка ми даже не беше позволена на рандеву. В същото време научих, че има и други задържани за 24 часа. Имаше арестуван още един човек, само че по този начин и не ми дадоха информация кой е той. Разбрах, че при него е идвала жена – каква е била, коя е била, не знам и до момента. Правиха ми ДНК тест, на другия – не са, научих със забавяне този факт.

С Каля се знаем от дълги години. Тя постоянно е била добра и неконфликтна жена. Живее сама, тъй като синът й работи в Раднево. Познавам го и него. Викал ме е няколко пъти да му оказвам помощ със зърното, когато пристигна време да се прибира реколтата. Той е разпитван по делото и доколкото зная, е споделил, че не има вяра аз да съм направил такова нещо, да съм показал сходна свирепост. Помагал съм освен на сина й Бай Димчо, само че и на много други хора в селото – носел съм дърва, подреждал съм ги на сушина. Работил съм и в други села и градове обща работа. Не съм си и помислял да умъртвявам някого.

Но какво се случва?! Съседи на старата жена я намират мъртва на идващия дени подават сигнал до полицията. Идват медиците, установяват удушване и след това полицията стига до мен. Правят ми ДНК тест, като бъркаха в устата, взеха ми натривки от ръцете.

Имаше и друга преживелица. От дома ми изчезнаха мои работни галоши. Как е станало това – не зная. Предполагам, че някой е взел, с цел да ги занесе в дома на Каля, и с тях да направи мои отпечатъци, че да изляза отговорен. Така си изяснявам нещата, тъй като ненадейно галошите ми бяха върнати отново по непонятен метод у дома. Полицаите ме хващат по отпечатъците, само че те очевидно са били нагласени. Според служителите на реда претекстът за убийството били 10 лв., взети от бабата.

Много пострадвам от обстоятелството, че бях наклеветен и допускам, че най-малко органите на реда знаят  истинския палач, само че по незнайни аргументи той е затулен. Мисля по този начин, за какво служителите на реда ме спукаха от пердах. Не стопираха да ме бият, до момента в който не си признах. Направиха ме целия наследник “, споделя Румен Славов.

Дотогава той нямал конфликт с органите на полицията и правораздаването. Никога не бил правил престъпно закононарушение и не бил съден. Не сметнал за нужно да подава тъжба против униформените, които по думите му го посинили и той даже почнал да заеква.

Румен няма концепция за какво тъкмо той е наклеветен за убийството на старата жена. На същото мнение е и майка му Мария. Тя е безапелационна, че синът и е безусловно почтен. Недоумява и по какъв начин в европейска България някой може да бъде съден и наказан по съмнения и подозрения. Говорело се, че причинителят имал асистент - жена. По време на следствието ченгетата употребили куче.

Накарали Мария да даде три чувала облекла, които животното да подуши. И тя изнесла няколко ката облекла на сина си. После пуснали кучето по улиците на селото.То обаче се спряло пред друга къща

Вероятно униформените изземвали облекла и от други хора. Това научила от други хора в Медникарово. Мария също била притискана. Ченгетата желали да признае, че тя също е взела участие в зверството. Жената обаче не се пречупила, за разлика от сина си Румен, който бил помлян от пердах. Според Мария полицията в София се заканила на полицията в Гълъбово да я закрие, в случай че не се откри причинителят на убийството. Амбицирани, локалните ченгета нарочили сина й. 

„ Тези хора лишиха 11 години от живота на детето ми. През това време умря майка ми, неговата баба. Жената се тормози. Не можа да понесе протичащото се. През тези години синът ми видя и доста страдания. Слава богу, всичко мина. Редовно му ходехме на рандеву. Минахме през детектор на лъжата – чисти сме и двамата с Румен. Ни диря от косъм, ни слюнката е наша. Дори маратонките ми снимаха служителите на реда – не зная за какво.
Минахме през пъкъла!

Един служител на реда оферираше 100 лв., бутилка Кока-Кола и кутия бонбони. Румен не взел парите. От боязън приел единствено колата и бонбоните... Когато ходех на рандеву и влизах в тоалетната, с мен постоянно идваше служител на реда.

Почнаха да ми капят косите, смъкнах фрапантно килограми. Майка умря преди години. Когато й направих панихида за 20 дни, се събрах със настоящия ми мъж. Преди това брачен партньор не съм имала. Той ни е сега опората – и на мен, и на Румен. Откакто е на независимост, му оказваме помощ, ще му намерим работа, евентуално ще се появи и момиче в живота му.

Боли ме, тъй като узнавам, че всякакви хора са дрънкали погрешни неща – момчето ми пиело по 100 ракии дневно. Как е допустимо това?! По какъв брой грама са тези ракии?! Нали ще припадне от пиянство. Истината е, че грам не близва. И той ще ви удостовери всичко това. Цялото село знае, че момчето ми не пие, не краде, учеше и работеше “, изяснява Мария, която желае най-накрая справедливостта да спечелва и да се разбере кой е същинският палач и за какво е затулен. Пита се и за какво къщата, пред която е спряло кучето, стои празна.

През годините Румен Славов неведнъж е желал да бъде обновено делото против прокуратурата под претекста, че е бил заставен да даде уличаващи го показания. Всички тези негови претенции са получили отводи, в това число и от Върховен касационен съд.

Румен е на независимост от 19 февруари, т.г. Пуснат е предварително. Сега се бори да потвърди, че е лежал изцяло почтен в пандиза.
Автор: Уикенд