Убийството на император Павел I – английската следа
Началото на ХІХ век в Русия почнало с цареубийство.
През нощта на 12 март 1801 година в Санкт-Петербург, в личния му Михайловски замък, бил пребит и удушен съветският император Павел I. Малко след среднощ в покоите му нахлула група от 12 офицери. Императорът бил ударен в главата с тежка златна табакерка, а по-късно го удушили с шал.
Организаторите на заговора се оправдали с непредсказуемата политика, която водел Павел І. По-късно обаче на бял свят излязла „ британската диря “ в убийството.
Англия, която била недоволна от положителните връзки сред Русия и Наполеон при ръководството на Павел І (1796-1801), осигурила непосредственото финансиране на конспирацията. Ръководството й се осъществявало от британския дипломат в Санкт-Петербург Уитуърт.
Русия по времето на Петър Велики и Екатерина ІІ интензивно навлязла в политиката на Европа – само че не получила никаква особена полза от това. На всичко от горната страна многочислени английски компании на практика блокирали съветската интернационална търговия, а дребните европейски княжества и херцогства – основно в Германия, се стремели да разширят териториите си за сметка на успехите, извоювани от съветската войска през ХVІІІ век.
Така се случило и по време на Втората анти-френска коалиция, основана по самодейност на Англия. Участието в нея не донесло на Русия никаква изгода. Войските на великия военачалник Александър Суворов, настоящи в Италия, минали Алпите и взели присъединяване в многочислени борби, като не претърпели нито едно проваляне. В резултат на това Наполеон изгубил италианските си владения – само че всички изгоди останали за Австрия, която даже не изпълнявала съюзническите си отговорности към Русия и не изпратила войски в поддръжка на Суворов.
Руско-английската експедиция, проведена в Холандия, довела до многочислени жертви измежду съветския експедиционен корпус на военачалник Герман. Само по време на първата офанзива против Берген съветските войски изгубили към 3 хиляди души. В същото време английските войски не подкрепили съветските елементи, които завладяли града, и те трябвало да се отдръпват.
В резултат на тази акция Англия съумяла да получи цялата холандска флота, а за Русия не останало нищо скъпо.
Освен това Англия превзела Малта, която Павел І, определен в това време за Велик магистър на Малтийския медал, възнамерявал да употребява като база на съветския флот в Средиземно море.
Поредицата от тези събития принудила Павел I да напусне анти-френската коалиция и да се замисли за съюз с Наполеон. Някои историци считат, че даже почнали да се оформят руско-френски проекти за взаимен поход към Индия за отнемането й от Англия. В този поход се възнамерявало да се употребяват към 70 хиляди бойци в 2 експедиционни корпуса – един съветски и един френски. Френските бойци трябвало да дойдат в Русия през Черно море и да се съединят с съветската войска в устието на Волга. Нито локалните ханове и емири, нито самите британци имали сили да устоят на такова широкомащабно навлизане.
Портрет на император Павел I с неговото семейство (1800 година). Снимка: Уикипедия
Руският император даже съумял да изпрати в Средна Азия, която също била в областта на ползите на Англия, боен експедиционен корпус, командван от атамана Василий Орлов. Още на идващия ден след гибелта на Павел I този казашки отряд бил върнат назад.
Замисляният боен поход на Франция и Русия към Индия, която била най-богатата колония на Англия и носела големи доходи на британската хазна, тревожела съществено Лондон.
Във вътрешната политика императорът се опитвал да ограничи крепостното право – като издал декрет, че крепостните селяни са длъжни да работят за своите помешчици единствено 3 дни в седмицата, а в останалите 4 били свободни да се занимават със своя работа. Това, естествено, провокирало недоволството на богатите земевладелци.
Въпреки, че убийството на император Павел I не върнало незабавно Русия към съюз с Англия, само че към този момент нямало кой да организира политика на доближаване с Наполеон.
Курсът на новия император Александър I тласнал Русия първо към изцяло непотребните за нея войни против Франция през 1805-та и 1807 година, а по-късно довел и самия Наполеон в Москва. Като резултат Русия в продължение на 50 години била погълната от дилемите за създаване на ефимерно външно великолепие в Европа, вместо да се оправя с проблемите на личното си вътрешно развиване. Това били 50-те години, които Русия изгубила. И още през 1860-те години съветските политици и държавници го разбрали напълно ясно.
Но към този момент било късно. В страната последователно се разгаряла вътрешна битка на демократичната интелигенция против страната и духовните устои на обществото. Достоевски гениално описал този развой във великия си разказ „ Бесове “. Започнал гнет против служители и политици, който се увенчал с жестокото ликвидиране на император Александър ІІ през 1881 година На хоризонта се мяркали първите мрачни отражения, предвещаващи кървавите ужаси през 1917 година
Цялата тази верига от отрицателни събития почнала с убийството на император Павел І през 1801 г.
