Как изглеждат днес лагерите на смъртта ГУЛАГ
Началото на 20 век е един от най-трудните интервали в историята на Русия. Това време е белязано освен от Великата отечествена война, само че и от солидни репресии. По време на съществуването на ГУЛАГ (1930−1956), съгласно разнообразни източници, от 6 до 30 милиона души постъпват в лагерите за насилствен труд, разпръснати из републиките.
След гибелта на Сталин лагерите стартират да се отстраняват, хората се пробват да ги изоставен допустимо най-скоро. Много планове, които лишават хиляди животи, са изоставени и се разпадат. Доказателствата за тази тъмна епоха обаче са живи и до през днешния ден.
Трудовата колония със непоколебим режим в село Кучино, Пермска област, съществува до 1988 година. По времето на ГУЛАГ тук са изпращани наказани чиновници на реда, а по-късно – така наречен политически пандизчии. Неофициалното име " Перм-36 " се появява през 70-те години, когато институцията получава обозначението ВС-389/36.
Шест години след затварянето на някогашната колония е открит Мемориален музей на историята на политическите репресии „ Перм-36 “. Рушащите се казарми са възобновени и в тях са сложени експонати от лагера. Рухналите огради, кули, сигнални и предупредителни структури, инженерни връзки са възобновени. През 2004 година Световният фонд за паметниците включва „ Перм-36 “ в листата със 100 особено предпазени паметника на международната просвета. Сега обаче музеят е на път да бъде затворен - заради незадоволително финансиране и митинги на комунистите.
На река Колима, на 300 километра от Магадан, са непокътнати много дървени здания. Това е някогашният лагер за наказани „ Днепровски “. През 20-те години тук е намерено огромно находище на калай и изключително рискови нарушители са изпращани на работа. Освен руски жители, финландци, японци, гърци, унгарци и сърби изкупуват виновността си в мината. Можете да си визиите изискванията, в които би трябвало да работят: през лятото температурата доближава до 40 градуса, а през зимата - до минус 60.
Из записките на пандизчията Пепеляев: „ Работихме на две смени, по 12 часа дневно, седем дни в седмицата. Обядът беше докарван на място и включваше 0,5 литра чорба (вода със зеле), 200 грама овесена каша и 300 грама самун. Разбира се, по-лесно е да се работи денем. От нощната промяна, до момента в който стигнете до зоната, до момента в който закусвате, да поспите – към този момент е обяд, лягате - инспекция, по-късно вечеряте и - на работа. "
Печално известна е изоставената автомагистрала от 1600 километра, водеща от Магадан до Якутск. Строителството на пътя стартира през 1932 година. Десетки хиляди хора участващи в построяването на трасето умират там, заровени тъкмо до пътното платно. Поне 25 души умират всеки ден по време на строителството. Поради тази причина трасето получава прякора „ пътят на костите “. Общо към 800 хиляди души минават през него. С построяването на федералната автомагистрала „ Колима “ остарелият път е зарязан. И до през днешния ден по него се намират човешки остатъци.
Карагандинският насилствен трудов лагер в Казахстан работи от 1930 до 1959 година и заема голяма повърхност: към 300 километра от север на юг и 200 от изток на запад. Всички локални поданици са депортирани авансово и са позволени до необработваемите държавни земи едвам при започване на 50-те години. Според известията те интензивно спомагат за издирването и задържането на бегълците.
На територията на лагера има седем обособени селища, в които живеят общо над 20 хиляди пандизчии. Администрацията на лагера се намира в село Долинка. Преди няколко години в тази постройка е открит музей в памет на жертвите на политически репресии и пред нея е повдигнат монумент.
Манастирският затвор на територията на Соловецките острови се появява при започване на 18 век. Тук свещеници, еретици и сектанти, които не се подчиняват на волята на суверена, са държани в изолираност. През 1923 година, когато Държавната политическа администрация при Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) взема решение да разшири мрежата от северни лагери със особено предопределение (СЛОН), на Соловецки се появява една от най-големите поправителни институции в Съюз на съветските социалистически републики.
Броят на пандизчиите (предимно наказани за тежки престъпления) нараства доста всяка година. От 2,5 хиляди през 1923 година до над 71 хиляди към 1930 година. Цялото имущество на Соловецкия манастир е трансферирано в интерес на лагера. Но през 1933 година той е разформирован. Днес тук се намира единствено реставрираният манастир.
След гибелта на Сталин лагерите стартират да се отстраняват, хората се пробват да ги изоставен допустимо най-скоро. Много планове, които лишават хиляди животи, са изоставени и се разпадат. Доказателствата за тази тъмна епоха обаче са живи и до през днешния ден.
Трудовата колония със непоколебим режим в село Кучино, Пермска област, съществува до 1988 година. По времето на ГУЛАГ тук са изпращани наказани чиновници на реда, а по-късно – така наречен политически пандизчии. Неофициалното име " Перм-36 " се появява през 70-те години, когато институцията получава обозначението ВС-389/36.
Шест години след затварянето на някогашната колония е открит Мемориален музей на историята на политическите репресии „ Перм-36 “. Рушащите се казарми са възобновени и в тях са сложени експонати от лагера. Рухналите огради, кули, сигнални и предупредителни структури, инженерни връзки са възобновени. През 2004 година Световният фонд за паметниците включва „ Перм-36 “ в листата със 100 особено предпазени паметника на международната просвета. Сега обаче музеят е на път да бъде затворен - заради незадоволително финансиране и митинги на комунистите.
На река Колима, на 300 километра от Магадан, са непокътнати много дървени здания. Това е някогашният лагер за наказани „ Днепровски “. През 20-те години тук е намерено огромно находище на калай и изключително рискови нарушители са изпращани на работа. Освен руски жители, финландци, японци, гърци, унгарци и сърби изкупуват виновността си в мината. Можете да си визиите изискванията, в които би трябвало да работят: през лятото температурата доближава до 40 градуса, а през зимата - до минус 60.
Из записките на пандизчията Пепеляев: „ Работихме на две смени, по 12 часа дневно, седем дни в седмицата. Обядът беше докарван на място и включваше 0,5 литра чорба (вода със зеле), 200 грама овесена каша и 300 грама самун. Разбира се, по-лесно е да се работи денем. От нощната промяна, до момента в който стигнете до зоната, до момента в който закусвате, да поспите – към този момент е обяд, лягате - инспекция, по-късно вечеряте и - на работа. "
Печално известна е изоставената автомагистрала от 1600 километра, водеща от Магадан до Якутск. Строителството на пътя стартира през 1932 година. Десетки хиляди хора участващи в построяването на трасето умират там, заровени тъкмо до пътното платно. Поне 25 души умират всеки ден по време на строителството. Поради тази причина трасето получава прякора „ пътят на костите “. Общо към 800 хиляди души минават през него. С построяването на федералната автомагистрала „ Колима “ остарелият път е зарязан. И до през днешния ден по него се намират човешки остатъци.
Карагандинският насилствен трудов лагер в Казахстан работи от 1930 до 1959 година и заема голяма повърхност: към 300 километра от север на юг и 200 от изток на запад. Всички локални поданици са депортирани авансово и са позволени до необработваемите държавни земи едвам при започване на 50-те години. Според известията те интензивно спомагат за издирването и задържането на бегълците.
На територията на лагера има седем обособени селища, в които живеят общо над 20 хиляди пандизчии. Администрацията на лагера се намира в село Долинка. Преди няколко години в тази постройка е открит музей в памет на жертвите на политически репресии и пред нея е повдигнат монумент.
Манастирският затвор на територията на Соловецките острови се появява при започване на 18 век. Тук свещеници, еретици и сектанти, които не се подчиняват на волята на суверена, са държани в изолираност. През 1923 година, когато Държавната политическа администрация при Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) взема решение да разшири мрежата от северни лагери със особено предопределение (СЛОН), на Соловецки се появява една от най-големите поправителни институции в Съюз на съветските социалистически републики.
Броят на пандизчиите (предимно наказани за тежки престъпления) нараства доста всяка година. От 2,5 хиляди през 1923 година до над 71 хиляди към 1930 година. Цялото имущество на Соловецкия манастир е трансферирано в интерес на лагера. Но през 1933 година той е разформирован. Днес тук се намира единствено реставрираният манастир.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ